Но да се върнем към Италия!

Това че Ботушът вървеше на зле, беше, както и при родния туроператор, отдавна известно на всички. Апенинският полуостров има същите, в относителни мащаби, дългове като многострадална Гърция (готвеща скорошното си излизане от Еврозоната), но поради несравнимите обеми на икономиката си (трета в ЕС), Италия днес се изправя пред многократно по-големи, в абсолютни величини, борчове, които неминуемо сериозно ще разклатят и без това крехкото здраве на колегите й по валутен съюз.

Възниква резонният въпрос: защо чак сега се намери рейтингова агенция, която се осмели да "пипа" оценката си за един от „най-болните човеци на Европа“?

Отговорът е пределно прост и той се крие във факта, че тези „грешници на кризата“ (рейтинговите агенции) вече понесоха не един и два упрека, затова че дълги години искуствено са завишавали оценките за приближените си играчи, постигайки по този начин и допълнителен ефект по непрекъснатото напомпване на позитивизъм сред пазарните участници.

И въпреки продължаващите критики, вече е ясно, че времената на „психиатричен оптимизъм“ са безвъзвратно загубени и махалото неудържимо се движи в противоположната посока, което ни говори само за едно – рейтинговата система е окончателно погребана, а нищо ново не се вижда на хоризонта.

В обосновките за толкова строгата си присъда, S&P се мотивира, че видите ли, в последно време италианското правителство било недотам стабилно! Сякаш на експертите, подписващи се под тлъстите си бонуси, досега не им е било ясно,че при Адзурите стотиците правителства винаги са се сменяли като носна кърпичка и това досега не е предизвиквало удивление у никого.

От практическа гледна точка, решението за рейтинга би трябвало да повлече след себе си сериозни последствия, свързани най-вече с по-нататъшното суверенно рефинансиране. И това се случва, на фона на неимоверните усилия на Евросъюза да реструктурира задълженията на другия "тежък случай" - гръцките ни комшии.

Казано по друг начин, хлопването на капана и за Италия означава, че освен за Гърция, на ЕС ще му се наложи да осигурява финансови средства и за третата си икономика, което вече е наистина „кауза пердута“, дори за такъв „тежък играч“ като Европа.

А това означава само едно – или ЕС вече е отписала италианците, или някой по-голям го е решил вместо брюкселските чиновници, оставяйки контролният куршум да бъде пуснат от един от многобройните подизпълнители.

От гледна точка на средносрочните последствия всичко е пределно ясно: довчерашните спонсори на ЕС (разбирай Германия) вече са схванали, че парите за спасение на всички потенциални удавници вече не стигат, а други кандидат-спонсори май не се виждат.

Това означава, че е дошло време да се реже „от живо месо“. Вярно, че при тази операция самото по-нататъшно съществуване на Съюза е под въпрос, тъй като не е съвсем ясно каква ще е по-нататъшната мотивация на неговите донори, но по всичко изглежда, че въпросите ще се решават по реда на тяхното възникване.

Интересен аспект на проблема, при тези нови условия, е въпросът кои от актуалните страни, ползващи еврото, биха могли да се задържат в зоната му.

Ясно е, че южните държави, с тяхната склонност за девалвиране на валутите, са неизбежните напускащи. Страните от Източна Европа, също окончателно загубиха перспективите за членство в доскоро „елитния клуб“, въпреки обещанията на някои фундаменталисти като властите в Естония, които и досега се кълнат, че са готови да ликвидират с глад част от населението си, но да изпитат щастието да имат еврото.

И кои остават? Германия и близките й сателити като Австрия, Дания, Бенелюкс, след това може би – Франция и от скандинавието - Финландия. Засега не е ясно каква ще е съдбата на самата Италия, чиято северна част икономически напълно е в състояние да носи тежестите на единната валута, докато югът й, според същите тези северняци е: „Африката на Стария континент“.

Друг е въпросът какво ще е по-нататъшното бъдеще на тази нова Европа на две (и повече) скорости, тъй като страните, където еврото бъде отменено, рязко ще потънат (при наличие на днешните неолиберални парадигми за развитие) по отношение на жизнените си стандарти.

Това ще доведе до допълнително свиване по вноските към евробюджета, с последващо съкращаване на програмите, които за някои страни (включително и нашата) са от критично важно значение.

Спускането по спиралата надолу ще доведе до допълнителен разрив между богатия Север и бедния Юг, с неизбежното в такива случаи отдалечаване по отношение на общата гранична политика, етническите проблеми и т.н. – невралгични точки, които вече изплуват на хоризонта.

Всички очакват последната дума на тежката артилерия от Брюксел! Друг е въпросът, че едва ли днешните фигуранти са в състояние да схванат критичността на момента и поне да се опитат да разработят стратегия, която постепенно, но непрекъснато да реализират на практика.

В резултат на цялото това бездействие, финансовата и икономическа ситуация продължава ескалиращо да се влошава! Когато все пак се наложи да се действа ще бъде прекалено късно за разумни и осмислени решения!

А това означава само едно – ще се реагира по военните устави, предписващи едни други, по-различни правила на играта!