Криещите се от руското правосъдие престъпни олигарси продължават да наводняват Западните демокрации със своето присъствие и авоари, напук на всякаква логика за международно полицейско и съдебно сътрудничество.
В тази връзка, не е ясна позицията на България, която би могла да реши финансовите си проблеми за десетилетия напред, ако изведнъж „намекне” чрез имиграционната си политика, че престъпниците са престъпници само ако имат празни банкови сметки.
И обратно, ако докажат, че могат да излеят в икономиката ни, да кажем милиард (може и в лева) ние автоматично трябва да им даваме убежище, дори и политическо.
Помните ли, че много отдавна английската кралица опрости всички грехове на един от най-страшните морски пирати, даде му даже благородническа титла и го назначи за губернатор на екзотичен остров.
За тази чест пиратът е трябвало само да отстъпи част от многото заграбени богатства (припечелени по време на дългия си професионален живот) за благото на английската корона.
Какво ни пречи и на нас , срещу определен процент от откраднатото, да обявим всеки грешник за светец и дори да му дадем орден „Стара планина” (по примера на някои негови български носители).
Още повече, че нашите общи славянски и православни корени ще ни направят изключително търсена дестинация за престъпниците от най-богатата на суровини страна в света.
Та думата ни беше за руските олигарси. Като всеки мошеник и те оставят след себе си само разорени предприятия и хиляди излъгани работници.
В момента, в който въздушните замъци, построени върху нефтените пари, започнат да се рушат, руските бизнесмени бягат да се скрият зад здравите стени на задграничните си замъци. Там не могат да ги достигнат нито руските им кредитори, нито органите за правосъдие.
Собственикът на разорилия се „Mirax Group” Сергей Полонски, някога успешен бизнесмен, впечатляващ публиката със своите словесни бисери, днес се занимава да се чуди на суровата позиция на банките-кредитори, които искат да получат парите си обратно.
Полонски създаде империята си в период, когато нефтените пари се лееха като река, но в периода на кризата той не съумя грамотно да се разпореди с приходите си и да спаси компанията си.
И сега искрено недоумява, защо не му се дават допълнителни отсрочки по плащане на борчовете му. Впрочем, той не се мота дълго, а просто духна по-далеч от злите кредитори.
И даже не си изяде вратовръзката, въпреки че миналата година обеща, че ако цените на недвижимите имоти не се качат с 25% ще направи точно това.
Затова пък успя много навреме да преведе от сметките на „Mirax Group” към своите лични 440 000 000$. Това окончателно унищожи компанията му, но поне той постла топла постеля под себе си.
Евгени Чичваркин избяга в Лондон, след като разбра за заведеното криминално дело срещу личната му персона. Успя да продаде бизнеса си на Александър Мамут. В родината си бившият собственик на „Евросет” е подсъдим по сериозни обвинения, но Великобритания не бърза, засега, да го връща в страната му.
Въпреки, че руски съд издаде ордер за арест на Чичваркин, това съвсем не означава, че работите ще стигнат до екстрадиране.
Предполага се, че там, на бреговете на мъгливия Албион, се крие и бившият бос на търговската верига „Елдорадо” Александр Шифрин. Той е обявен за международно издирване, а съдът в Останкино издаде заповед за арестуването му, тъй като бизнесменът дължи на държавата 13,2 миллиарда рубли.
В Холандия си почива бившият президент и председател на управителния съвет на банка „Связ” Генади Мещеряков.
За няколко години той издигна банката си до първата двадесетица на руските кредитни организации. А след това неочаквано излезе в оставка. Година след това процъфтяващата банка бе практически разорена. Но, както твърдят специалистите, не по вина на новото ръководство.
Мещеряков, уверени са те, е заложил бомба със закъснител под цялата си банка, давайки кредити наляво и надясно без никакви залози. А когато е видял накъде отиват нещата, тихо е изчезнал.
В началото на настоящото десетилетие правителството на Московска област създаде система за извънбюджетно финансиране на инвестиционните си програми.
Влизащите в тази система компании трябваше да освободят регионалните власти от грижите по пазара на недвижими имоти в Подмосковието, взимайки изцяло в ръцете си работата по привличане на средства, оформяне на разрешителни, строителство и въвеждане на обекти в експлоатация.
Министърът на финансите на областта, заемал длъжността от 2004 до 2008 година, е подписвал строителни разчети, завишени с 50-75%. Построените училища, детски градини, болници, стадиони и други полезни за жителите съоръжения излизат през носа на местния бюджет.
А надписаните милиарди рубли пълнят сметките на дъщерни компании на един от стратегическите инвеститори, чийто президент по „щастлива” случайност е някоя си Жана Бълок – съпруга на нашия герой Алексей Кузнецов.
На сметката на тези строители на капитализма се числят и други гешефти, като изнасяне на бюджетни средства в офшорни компании, получаване на земеделски участъци за стотинки и други мошеничества.
Влюбените съпрузи вече харчят награбеното в едно от предградията на Ню-Йорк, под благосклонните погледи на щастливите търговци, ахкащи от щедростта и фриволното поведение на гостите от Russia.
Други бизнесмени отдавна са опаковали куфарите си и са готови да офейкат на секундата, ако е необходимо.
От момента, в който Телман Исмаилов организира грандиозното си парти по повод на откриването на хотела си в Турция „Mardan Palace”, неговата империя изведнъж започна да се руши.
На врата му вече виси криминално дело и ред други неблагополучия, заради което осведомените вече не се съмняват – той ще е следващият духнал с милиардите си.
Ако разбира се вече не се е заселил някъде из Турция или Израел. Последният вариант, по мнението на експертите, е по-прост и надежден.
Телман Исмаилов е вицепрезидент на Евро-Азиатския еврейски конгрес, и получаването на израелско гражданство за него е само формалност.
Освен това, изпълнението на екстрадиция от Израел е неблагодарно начинание, както показва опитът на Генералната прокуратура на Русия. 
Сгъстяват се облаците, по мнението на специалистите, и над Олег Дерипаска като едно от делата срещу него, за 4,5 млрд. $, е на небезизвестния и у нас Майкъл Чорни.
Много бизнесмени сега се опитват да получат гражданство, при това не задължително в някоя европейска страна или в САЩ, а дори и в т.н. „бананови републики”.
За предприемачите двойното гражданство се асоциира с определена стабилност.
Те не свързват бъдещето си с Русия, въпреки, че там печелят невъобразими пари.
Без всякакво съмнение, най-привлекателна за бегълците е Великобритания. Нейните официални органи не признават решенията на руските съдилища (какво му е и ние да не ги признаваме) и като правило отклоняват всякакви молби за предаване на стопански престъпници, избягали от Русия.
Затова България да не се прави на по-праведна от папата, а спешно да се поучи от опита на най-благополучните световни нации и отвори вратите си за „честно заработените” руски капитали, нали парите не миришат (или поне не за тези, които ги имат от векове).