Наскоро Лисабонският договор, най-сетне, влезе в сила.

Същността на този документ се състои в това, че дълбоко се променят отношенията между страните-членки на Европейския съюз, от гледна точка на тяхното влияние при приемането на решенията в рамките на съюза.

Ако по-рано действаше правилото на консенсуса, при което България беше равнопоставена с една Франция, например, или пък Малта имаше същата тежест при гласуванията както Германия, сега ситуацията относително се променя: появява се възможността по-голяма част от заинтересованите страни да имат лостовете да прокарват нужните им решения без наличие на сто процентово съгласие на всички страни-членки.

Разбира се, на първия етап, това изменение е незначително, дори някои страни от ЕС издействаха за себе си особени отношения в рамките на този договор.

Основно, това са страни от Източна Европа, и както се случва обикновено, официалното обяснение за тяхната позиция се различаваше от реалностите.

Официално тези страни, които, по тяхно мнение, съвсем неотдавна „са се освободили от съветския диктат”, твърде много ценят своята „независимост”.

За отбелязване е, че тоталният контрол на САЩ над тяхната политика показва реалната стойност на такава „независимост”, но пропагандата вече е вложила толкова сили и средства за развиване на тезата за „независимостта”, че отказването от нея точно сега просто е неподходящо.   

В действителност, същите тези Съединени Американски Щати не са заинтересовани от засилването на Европейския съюз и превръщането му от обект на световната политика в неин субект (конкуриращ се със същите тези САЩ).

Това означава, че Америка ще противодейства на реалните процеси на политическо обединение, в т.ч. и чрез „особено близките си” членове на Европейския съюз.

За отбелязване е, че и по-рано имаше проблеми покрай консенсуса, доколкото страните, които получават от бюджета на ЕС колосални субсидии, не могат дълго и уверено да спорят със страните, които дават в бюджета на ЕС средствата за тези програми. Но въпреки това, наличието на външна (на първо място, от страна на същите тези САЩ) подкрепа редовно водеше до остри конфликти вътре в съюза, особено в частта по изграждане на отношенията на ЕС с Русия.

И изглежда, че приемането на Лисабонския договор, появата на поста „президент” (както и да се нарича официално) и „министър на външните работи” на целия съюз решава проблема. Дали обаче е така…

Работата е в това, че Европейският съюз е само част от световната система за разделение на труда. А днес тази система се базира и управлява от САЩ (след 1991 година, когато последната алтернативна система прекрати съществуването си).

Именно крайното търсене (и съответното потребление) на САЩ, износът за тази страна даваше на основните икономически активни райони по света (Япония, Китай и ЕС) ресурс за бурно икономическо развитие.

Ако се отчита паритетът на покупателната способност (в номинални цени е некоректно да се изчислява, тъй като не се отчита нито емисията, нито трансферните цени на транснационалните корпорации), то САЩ осигуряват практически 40% от световното търсене, а ако се изключи, например, глобалното търсене на храни, то делът на тази страна в потреблението се превръща в абсолютно доминиращ.

Разбира се, днес тези числа са дълбоко скрити в счетоводните книги на конкретните корпорации, но икономическата същност на процеса не се променя от този факт.

От тук насетне започват проблемите.

В блога krizata.blog.bg  беше говорено нееднократно по проблема, но да повторим нещата още веднъж.

Същността на настъпилата криза се състои в това, че пада търсенето на американските домакинства, което се дължи на изчерпването на механизма на кредитното стимулиране.

За поддържане на търсенето в САЩ, паричните власти на страната, в продължение на почти 30 години (от началото на 80-те години), намаляваха цената на кредита, оставяйки основните плащания по все по-нарастващите дългове „за после”.

И ето, че това „после” настъпи: лихвените равнища на ФЕД вече са равни на нула, от тук насетне стойността на кредита не може да бъде намалявана.

Какво може да се направи в тази ситуация? По-нататък остава да се живее в условията на постоянно падане на търсенето. Но търсенето се удовлетворява за сметка на два основни източника: собственото производство на САЩ или внос от чужбина. Кое от двете ще бъде съкращавано?

Вътрешното производство? Но тогава ще се наложи да се уволняват работници и те ще започнат да потребяват още по-малко. Освен това ще трябва да се печатат, все повече и повече, долари (по какъв друг начин могат да се купят вносни стоки?), което допълнително ще отслаби световната финансова система и ще доведе до поскъпване на същия този внос.

А ако се съкрати вносът, тогава икономическата криза ще се задълбочи в основните страни-доставчици. На първо място това са Япония, Китай и … правилно, Европейският съюз.

Засега можем да оставим без коментар първите две страни, но за ЕС ситуацията не е просто обикновен проблем. Това е катастрофа.

Въпросът дори не е в това, че днес ЕС не може да поддържа нивото на стандарт на населението си за сметка само на собственото вътрешно търсене.

От тук насетне вече няма да е възможно да бъде обяснявано на гражданите на едни страни, че те трябва да продължават да обедняват, за да могат гражданите на други региони от съюза да живеят по-добре.

В частност, защо трябва да се намаляват социалните разходи в Германия (на фона на и без това рязкото им досегашно съкращаване), за да бъдат поддържани Гърция или Латвия, или нашата бедна родина, например.

Да, такъв процес вървеше и през последните години. По-точно - не съвсем такъв. Досега Германия отделяше средства за общото благо, но това ставаше на фона на увеличаването на разходите за собствено развитие, и главното, при повишаващо се общо благосъстояние на германците.

А днес и едното, и другото започват да се свиват. И какво трябва да се прави в такава ситуация?

Засега не е даден отговор на този въпрос.

Тук няма да помогне и Лисабонският договор, доколкото проблемите вътре и в ЕС, и в еврозоната са твърде сложни.

И съвсем не е ясно как те могат да бъдат разрешени в условията и мащабите на днешната криза.

Засега европейските бюрократи активно обясняват, че кризата свършва, но ние разбираме, че тя едва сега започва.

Това означава, че ЕС е изправен пред къде по-големи и сериозни реформи, отколкото при приемането на Лисабонския договор.

Освен това, липсва убеждението, че ще има достатъчно време и разум всички тези бъдещи реформи да се обмислят достатъчно дълго, както беше досега…

Леле-мале някой с акъл е написал истина в блога си!
Да го вярвам ли?!
Наистина е така - САЩ са именно тези които спъват максимално ЕС - дори и чресз България.

lele male tova e samata istina za sazalenie

Страните от Третия Свят!

така е. за голямо сажаление, вижте само колко продажни политици имаме които лижат задника на некадърните американци, една голяма илюзиа за свтета е тази измислена даржава

ЕС - с България в състава си. Съвсем неясно Бъдеще!!!!!!

Песимистично, но наистина вярно. Отдавна не съм чела нещо толкова обосновано и добре аргументирано. Не бях се и замисляла за тази страна на въпроса. Поздравления. Наистина всичко е вярно за наше съжаление.
А това води до не много розови изгледи за България и всички, които живеят тук.

Поздравления за изчистения и същевременно засягащ проблема в дълбочина анализ!

АНАЛизирал си нещата и отпред и ОТЗАД!
За България ще е болезнено от втората позиция...

САЩ произвеждат 20% от световния брутен продукт
и консумират 40%
Светът работи за тях,но балона от силния долар се
спука.Нормален завършек на всяка империя.

Искам повече такива умни анализи

Нека ченгето Тошо Тошев публикува статията в своя вестник.Ько му стиска от американците

Хубав анализ. Трябва да има повече такива статии.

Чета написаното и си викам "Брей, най-сетне нещо гранотно!". Чета коментарите и си викам "Боже колко мъка има на тоя свят!"
Та като се абстрахираме от вопиюще невежите коментари (как по дяволите се пише думата "вопиюще"?) авторът прави една много сериозна грешка:
Той е представил американските президенти като някакви гении които правят дългосрочни планове. А истината е че американските президенти живеят от период на период. Първо идва "след-изборен период", който веднага се замества от "пред-следващите-избори", след който идва отново "след-изборен" период и т.н. И обикновено техните цели са нй-прозаични и прозрачни: "Как да удържим изборите" и "Как да възнаградя тези, които не подкрепят, за да ни подкрепят и занапред". Основна част от първия въпрос е "Какво иска народа" основано на социологическите проучвания. Което по принцип е мноого добре за народа... само дето народа (както и у нас) не е особено грамотен и разбиранията му се насочват от медиите. Например в едно от последните запитвания само 53% от американците твърдо заявяват че капитализма (да го духат академиците и пълния им член) е по-добър от социализма. И същевременно 70% от същите тези американци заявяват че "свободния пазар" е по-добър за живота отколкото ръководения от правителството пазар. Което всъщност означава че те представа си нямат за какво точно ги питат и само повтарят медийни лозунги.

Има само една малка подробност, ама една мното мъничка подробност и тя е ,че САЩ и ЕС се управляват от един и същи криминален световен елит така ,че да ми говориш за някакъв антагонизъм между двете е малко смешно при положение ,че са една и съща глобалистка мафия!

dobre de togava vkluchvat v shemata i nashata mafia i kartinkata e pulna

А бе, вярно е, но защо нашите демократи разрушиха икономиката ни. били с остаряла технология. За тези двадесет години, можеше да бъде подменена. Защо разрушиха селското стопанство. Защо разбиха външните и вътрешния ни пазар. Защо преминаха на Пири - Пари прим, загърбиха класическата Пари - Стока - Пари. Защо даваме на Европейския съюз 760 милиона евро, а дали ще получим 300 не се знае. Защо даваме гтовото, а чакаме дивото. Нашите капиталисти са продажници за лично обогатяване. В тях няма грам уважение към собствента си държава. Много скоро ще се разбере, че е по-добре да сме извън, отколкото в ЕС, па макар и с разорена икономика. Европа никога не не е обичала. Това е исторически факт.

Не съм експерт по икономика и финанси ,но да дадеш близо 1 милард евро членски внос и те после до ти отпуснат великодушно някви си 300 млиона и на всичкото отгоре с условия,абе жива набутвация е този ЕС!

E, при соца бяхме на 25-то място в света по жизнен стандарт, но.... нямали сме били свобода. Сега сме свободни да умрем от глад...

Това са пълни простотии. САЩ нямат никаква полза да спъват ЕС. САЩ имат нужда от ЕС като съюзник срещу Русия. САЩ и ЕС за момента не могат да бъдат никаква конкуренция един на друг.
Автора е един глупак, който си дъвче някакви антиамерикански теми - военно-промишления комплекс, САЩ спъват Европа, дрън-дрън ярина.
Ако САЩ не беше размазал Ирак, сега нефта щеше да е 200 долара и тогава наистина Европа щеше да го издуха, а Съветския съюз щеше да е отново реалност. По същата причина са в Афганистан и държат ножа на врата на иранците.
Може да не ви харесват реалностите, но планетата отдавна е отесняла и проблемите ще се решават със сила.
Не разбирам как може нормален човек да ми свързва американските бази с дъмпинга на селскостопанска продукция, освен това. Нима искате САЩ да се грижат и за цените на българските домати?

20-///Това са пълни простотии. САЩ нямат никаква полза да спъват ЕС. САЩ имат нужда от ЕС като съюзник срещу Русия. САЩ и ЕС за момента не могат да бъдат никаква конкуренция един на друг.

САЩ не спъват ЕС, само щото ги имат за свой заден двор. Ако ЕС се опълчи, тогава става кофти за хамериканците, ама и за европейците. А Русия е много дребна, за да й обръща някой сериозно внимание.

"Краткостта е сестрата на таланта"

Най-хубавото на този анлиза е, че поражда въпроси и те кара да се замислиш!