„България се доближава до излизане от кризата” – обяви вчера веселякът-министър в поредното си интервю за замазване на положението.

Този рецитал сме го слушали вече толкова дълго време, че ни се щеше най-накрая плочата да бъде сменена, но очевидно, Бойко е решил да влезе в ролята на добрия самарянин-непукист, който търпи глупостите на грешника, само заради хрисимите очички на продажника.

Да, става въпрос за същия екзекутор, който преди това успя да помете с действията си няколко държави от третия свят, готвейки се за мисията на живота си – разправата с народа, който преди двадесет години не го оцени и го запрати на тежък гурбет в тежката (но вече сладка) чужбина.

Остави другото, но се оказва, че министърът-финансист не следи и тенденциите в световната икономика, където в последно време ври и кипи, и то така, че почти всеки разумен анализатор си задава резонния въпрос: „Докога ситуацията ще продължи да се държи на тънката връвчица на крехкото равновесие и откъде ще задуха бурята, която ще помете целия световен икономически ред?”

Защото само допреди месец перспективата за обсъждане на икономическите проблеми, на приближаващите юнски срещи на G8 и G20, изглеждаше проста и безоблачна: Програмите по стимулиране на икономиките (разбирай на финансовите сектори) завършваха, от есента можеха да започнат рестрикциите по паричната политика, „зелените ръстове” избиваха от всеки ъгъл... Кеф.

Но в началото на миналия месец (сякаш специално подготвяли се за 5 май – рождения ден на Карл Маркс) пазарите започнаха да се рушат, след което верижно стартираха и проблемите с финансите и с икономиката като цяло.

Какво следва от тук нататък?

Въпросът съвсем не е изпразнен от съдържание. Да погледнем трезво на ситуацията по света: За последните две години само в САЩ бяха налети емисионни пари, равни на 12% от БВП на страната (сумата не е случайна – тя съответства на темповете на спад в икономиката им по време на кризата от началото на 30-те години на ХХ век).

Като резултат от операцията цените растат. Не навсякъде, но в сектора на базовите инвестиционни стоки те нараснаха с повече от 40% за последните 12 месеца. Ако днес програмите за стимулиране бяха преустановени, загубите в реалния сектор от ръста на разходите (при липса на растеж на доходите - крайното търсене не расте), можеха постепенно да бъдат компенсирани с времето.

Но след рязкото изостряне на кризисните процеси отпреди месец, емисионните програми трябваше да бъдат продължени, а това означава само едно, че в реалния сектор сериозните проблеми ще се задълбочават.

Не е изключено да бъдат предприети определени палиативни мерки: например, може да се направи опит за намаляване на световните цени на петрола. Но това са наистина временни и недостатъчни стъпки за закърпване на положението.

А как да се постъпи със системния проблем по производството на стоки и услуги за крайния потребител? Цените няма как да се качват, а текущите нива не осигуряват достатъчна рентабилност за производителя.

Във финансовия сектор също има толкова проблеми, та чак да се заринеш. Въпросът е в това, че за разлика от ситуацията отпреди 80 години, днес колосални дългове са натрупали не само домакинствата и корпорациите, но и държавите.

Последните не могат да плащат в пълен обем по задълженията си, заради изчерпилия се механизъм за рефинансиране на дълга, действал през последните 30 години, на базата на постоянното падане в цената на кредитите. Но и отказването от плащания също е невъзможно.

И това е така, защото парите се дължат на олигархията от финансовия сектор, която днес не само определя политиката (т.е. поръчва музиката), но и самата тя се намира в крайно тежко положение, тъй като трябва да поддържа колосалната финансова надстройка, при все по-съкращаващата се база на реалното търсене.

Известно е, че лошият пример е заразителен. Ако днес Гърция обяви суверенен банкрут, точно същото с радост ще направят и Испания, Италия, Португалия, Япония, Великобритания… Списъкът може да бъде допълнен по вкуса на всеки читател.

И цялата световна банкова система ще се разлети на парчета, заедно със системата за световна търговия и още много други компоненти. Това не е просто страшно, това е катастрофа от вселенски мащаб.

Заради това Гърция получи своята милостиня. На другите също ще се подхвърли нещичко, тъй като загрижеността не е за длъжниците, а за банките - толкова любими на днешните политици.

Е добре, днес парите ще бъдат осигурени, а по-нататък? Със сигурност помощите няма да стигнат за всички! Освен това, реалният сектор също потъва и когато народът излезе масово по улиците, тогава ще стане наистина страшно.

Каква трябва да бъде реакцията в такава ситуация? Като че ли е дошъл последният възможен момент, в който политиците с достойнство, ясно и разбираемо, трябва да кажат, как да се постъпи в сегашното положение. Да се обърнат към народите си, да споделят помежду си, да обяснят на банките и корпорациите. В противен случай управляващите (и не само у нас) ще имат много сериозни неприятности.

Да Ви припомням ли, че до сега всеки можеше да говори каквото си иска за кризата. Но при едно принципно условие – категорично се забраняваше да се обсъжда възможността за разрушаване на съществуващия световен икономически ред.

Тоест, всеки който можеше да предложи каквито и да било идеи (реални или мними), за това как да се спаси системата, беше добре дошъл: трибуни, грантове, публични дискусии.

Ако някой се осмеляваше да обяви, че царят е гол., т.е. че световният порядък е обречен… В най-добрия случай получаваше масова критика, в най-лошия – безкомпромисно игнориране от всички (с поне минимално обществено признание) структури.

Но след майските провали ситуацията стана очевидна практически за всички. Дали на банкерите и политиците им харесва това, но съхраняването на действащия финансово-икономически модел е невъзможно.

Това означава, че трябва да се търси нов начин за организация на обществото. Проблемът е в това, че е пропуснато много и ценно време (какво да говорим за страната ни?).

Разработването на нов модел без дълги (понякога многогодишни) публични обсъждания е непостижимо. А за такива обсъждания днес са готови буквално няколко десетки човека по света (хубаво е, че някои от тях работят в България), а останалите не могат да кажат нищо по въпроса.

И в тази връзка юнските политически срещи на високо равнище са безсмислени: в рамките на стария ред вече нищо не може да се измисли, а нов модел просто не съществува. Още повече, че политическите срещи не са място за експертни спорове – там само се оформят разработени на други места мнения и становища.

Това означава, че остава само един изход: да се признае безнадеждността на ситуацията и да се обяви началото на открита и публична дискусия за бъдещето на света и възможните модели за икономическо развитие.

Рано или късно това трябва да се направи, но колкото по-скоро започнем, токова по-бързо ще завършим. С (възможно) минимални загуби!

А дотогава в България първите във властта могат да направят максималното, което им е по силите – да признаят недоразуменията допуснати в досегашната си работа и да потърсят прошка пред хората, които до момента незаслужено са държали настрана.

като магарето на Настрадин - тъкмо привикнахме и сега ще вземем да фалираме:)))

Но имам един друг въпрос, който ме безпокои - липсата на ефективно и бързо приемане на закони - май законодателите са заети с узаконяването на собствените си купчинки, без да мислят, че производителните сили в това време не произвеждат повече материал за купчинки...

Икономически модел има - но не и за евронавалицата
Или по-скоро - няма - ако нефинансовите модели се смятат за икономика - скоро ще трябва да пледираме за аспекта на човешки права, който включва правото да не ти пречат да произвеждаш храната си

Добре сегашната система е пред изчерпване , но не мога да разбера какво точно предлагате ? Вид комуни или връщане към соца .

Тъжно е, когато такива мислещи личности като Вас са длъжни да се подчиняват на едно посредствено управление, доказващо за пореден път компрадорската същност на властовите ни структури!
Поздрави!

В края точно за това говоря - колкото по-рано започнем с обсъждането, толкова по-голяма е вероятността в спокойна обстановка да достигнем до разумен модел за бъдещо устройство на социално-икономическите отношения.

Браво, гн Хитов, Блестяща статия.

Най- после някой в прав текст да каже, че моделът не работи.Че всичко което се предприема в световен мащаб са само палиативни мерки, които не решават проблема дори го задълбочават.
Не може да се реши проблем дължащ се на всеобща пре задлъжнялост с печатане на пари и създаване на повече нов дълг.

"да се признае безнадеждността на ситуацията и да се обяви началото на открита и публична дискусия за бъдещето на света и възможните модели за икономическо развитие. "- Това е цивилизованият начин за решение на кризата. За съжаление нито родните нито световните политици са готови за това.Абсурдно е да се очакват подобни стъпки от тяхна страна.

От не далечната ни история е видно че подобна ситуация е довела до двете световни войни. Дано човечеството прояви повече разум този път.

Проблемът на днешната ситуация е, че една световна война не може да реши нищо.
Първата и Втората са имали като резултат преразпределение на глобалните сфери на влияние, след което е следвал някакъв, макар и временен прогрес.
Днес има само една свръхдържава, която държи практически целия свят. И в рамките на планетата моделът на НТП, който движеше постъпателното развитие, в последните 250 години, приключи.
Никой от властимащите не разбира протичащите процеси, което означава, че ни чака повторение на 30-те години от 20-век - времената на безизходица за целия свят.
В тази ситуация се гответе да запазвате едно вътрешно спокойствие за това, на което ще ставате свидетел, а ако поне някой от приятелите Ви е предупреден, това означава, че сте си свършили работата, доколкото сте могли.
Поздрави!

Назад към соца???
А защо не напред към соца. - такъв какъвто е в Скандинавските страни? Съчетчние на добрите страни на двете системи.

Преди да решим какво общество искаме за себе си и децата си трябва да си отговорим в какво общество живеем в момента.

Обективно погледнато онази система е много по-гъвкава и издръжлива на кризи. Да не забравяме, че подобни проблеми (на падане ефективността на капитала) в социалистическата система в Източна Европа настъпват в началото на 60-те години, но благодарение на плановите механизми тези процеси са държани под повърхността цели 30 години. Ако през 70-те Китай не беше решил да излезе от тогавашната единна социалистическа система за разделение на труда и да изгражда собствен глобализационен център, сега светът щеше да е доста по-различен и със съвсем други проблеми.
Днес капиталистическите икономики нямат такива сдържащи механизми (планомерността) и срутването ще стане отведнъж и с трясък.

Уважаеми гн Хитов,
Според мен Световната свръхдържава се разпада под собствената си тежаст.С повече от 700 военни бази из целия свят-които трябва да поддържа, с БВП от който 70% е услуги, с огромен държавен и частен дълг- САЩ са гигант на глинени крака.
Единият крак - ам. долар световна резервна валута- крак неизлечимо болен и огъващ се във всички псоки
Другият крак -ам. военна машина - свръх раздута бюрократизирана и системно изтощавана в Ирак и Авганистан
Третият крак Уолстриит с неговите екзотични финансови инструменти /деривативи/ се оказа фалшив. Всъщност това е огромна финансова черна дупка според различни оценки м/у 0.5 и 1.5 квадрилиона УСД

Еднополюсния свят си отива. Как точно ще стане това предстоида видим

Вие сте най-наблизо - виждате най-добре процесите.

Затова е много важно да се проведе тази дискусия, за която говорихме, защото без предварително задаване на приоритети на развитие в рамките на една нова парадигма, в която не печалбите ще са най-важни, е невъзможно от тук насетне светът да съществува.

Ако последното не се състои следва връщане далече назад в технологичното развитие на човечеството (първите признаци вече са налице).

Поздрави!

Разбра Ви искате да върнете соца от съветски тип , аз съм млад 30 годишен и нямам много спомени от това време , но съм говорил с по-възрасни колеги и от това което са ми казвали не бих желал да живея в такава система . Предполагам Вие сте утопист ( да разпределим благата по равно ) значи хубаво е красиво е но няма начин да стане на практика или където се опитаха да го направят видяхме резултатите . Малко философско може да прозвучи значи аз така си мисля свелената ( природата ) е циклична и в момента се намираме пред спад .

На мен би ми било интересно да споделите какво са Ви разказвали колегите Ви за тогавашната система (особено това, което не Ви харесва).
Поздрави!

Добре де щом е било толкова хубаво през соца защо миграцията беше от исток на запад ,защо западняците не се блъскаха да доидат да живеят на исток ?

По време на Великата депресия милиони американци отиват на работа в СССР, което спасява живота на мнозина.
Само в периода 1939-1941 г. стотици хиляди гладни европейци от съседните, на същата страна, държави емигрират в горната.
Разбира се, в последните 250 години стандарта на живот в англосаксонските страни е най-добрия (от гледна точка на материални богатства) в света, но е факт, например, че до 80-те години БГ значително беше съкратила разрива в стандарта си, спрямо най-напредналите страни.
Неслучайно ние, българите, се сравняваме с американци и австрийци, защото в определени моменти почти сме достигали нивото им. В същото време за едни египтяни, дори мисълта да имат условията на англичаните е абсурдна, въпреки че само допреди 150 години с арабите сме били част от една империя.