Този уикенд в Канада се провеждат срещите на върха на G8 (по-точно 7+1) и G20. Съвсем до неотдавна изглеждаше, че събитието ще премине в спокойна, уютна обстановка, но действителността опроверга всички очаквания.

Когато през лятото на 2007 година започна „острият” стадий от световната икономическа криза (преминала през 2008-ма в дефлационната си фаза), по-голямата част от ръководителите на най-мощните държави в света достигнаха до извода за необходимостта от подкрепа на собствените (и световната) икономики.

С тази цел САЩ и някои други страни активно използваха емисионни методи, докато Евросъюзът беше доста по-внимателен.

Решението на проблемите вървеше именно по този начин, тъй като на шефското място на ФЕД стои Бен Бернанке, който се счита за специалист по периода от 30-те години на миналия век, когато острата криза доведе до най-продължителната (засега) икономическа депресия, получила по-късно названието „Велика”.

Проведеният от монетаристите анализ бе показал, че кризата се е случила заради това, че през 1929 г. ФЕД на САЩ „необосновано” е ожесточила паричната политика и днешното ръководство на ФЕД реши „да поправи тогавашната грешка”.

За отбелязване е, че именно такава аналогия дава обяснение за мащабите на финансовите вливания в икономиката от паричните власти на САЩ, които достигат до около 1% от БВП за месец – именно с такава скорост е падала американската икономика в аналогичния „остър” стадий от кризата от пролетта на 1930 до края на 1932 година, след което е стартирала и самата депресия.

Алтернативните икономически теории не поддържат такава монетаристка позиция, тъй като кризата беше предизвикана от обективни икономически проблеми, които не могат да бъдат решени с локална промяна в икономическата политика.

От друга страна, в Европа монетаристките традиции (съхраняване на „чистотата” на паричната политика, т.е. отказ от емисии) са по-силни, което в комбинация със спомените от хиперинфлацията на 20-те години, доведе до много по-стриктен подход при вземането на решения за евентуални емисии.

Като цяло, тази европейска позиция от началото на годината стана доминираща. Още повече, че в САЩ на власт също са монетаристи. Освен това, постоянните емисии отвъд океана в последните месеци доведоха до сериозна инфлация по базовите инвестиционни стоки (петрол, метали), увеличила значително разходите на реалния сектор, което се съчетаваше с упоритото нежелание на банките да кредитират населението, даже в условията на провежданата свръхмека парична политика.

През февруари беше прието решение, че действащите към момента програми за стимулиране няма да бъдат възобновявани, а през юни на срещите на G8 и G20 ще бъде обявено за края на кризата, като от есента постепенно трябваше да започне фазата по ожесточаване на паричната политика, която да позволи постепенното ликвидиране на излишната парична маса.

За голяма изненада, през май ситуацията започна радикално да се променя. Отличителна черта от положението през 30-те е, че днес дълговете на домакинствата и на корпорациите са много по-големи, и освен това се появи още един интересен субект на дълговия пазар, в лицето на държавите и техните отделни части (щатите в САЩ, регионалните административни структури).

Последните, естествено, също трупаха дългове, които днес не са в състояние да обслужват. И всички опити ситуацията „да се държи” под контрол пропаднаха - през месец май се провалиха фондовите пазари, след което стана ясно, че приключването на програмите за стимулиране (разбирай: емисии) е невъзможно.

САЩ отново отвориха „дисконтния прозорец” (т.е. започнаха да кредитират банките по тяхно искане), Европейската централна банка „загуби девствеността си” и започна директно да купува държавни облигации от проблемните страни в ЕС. Като цяло стана ясно, че кризата категорично не желае да си отива.

Съответно, необходима е промяна на дневния ред. И тук започнаха конфликтите: Американците опитват активно да налагат идеята за продължаване на мерките, стимулиращи икономиките, на което Европа твърдо се съпротивлява.

Това е естествено, тъй като за ЕС и еврозоната главната отличителна черта винаги е била бюджетната дисциплина, което досега е позволявало европейската валута да бъде държана на високо равнище.

Да, това създаваше проблеми с износа, на първо място към САЩ, но тъй като там търсенето активно се стимулираше, като цяло всичко в ЕС беше ОК. Но днес ситуацията започна да се променя.

Доколкото основният механизъм на кризата е падането на съвкупното търсене в Америка, в Европа съответно започнаха проблеми, които като цяло успешно бяха решавани досега: Възползвайки се от скандала с гръцкия дълг, ЕС проведе грамотна пропагандна кампания, в резултат на която започна рязко падане на европейската валута. Износът за САЩ (и за останалия свят) получи силен тласък, проблемите (поне в средносрочен план) бяха решени.

Днес за Евросъюза емисията е опасна, тъй като поставя под угроза всички отношения вътре в съюза. Но пък за САЩ тя е насъщно необходима, тъй като падащото търсене може да предизвика колапс на финансовата система, чиято стабилност, така или иначе, е цел на паричните власти зад океана.

А практически неизбежните фалити на компании, домакинства, общини и държави залагат съвсем мрачни перспективи пред банките и другите финансови институции. Точно затова американската администрация активно се бори за своето право да ги поддържа.

Много е интересно да се наблюдава как се използват възможностите на официалната статистика за решаване на тази задача: Няколко поредни месеца САЩ активно демонстрираха подобряване на ситуацията в сферата на недвижимите имоти, а в началото на тази седмица (няколко дни преди срещите на върха) пуснаха крайно негативна статистика (и не само за последния месец), с което още повече влошиха данните за предишните периоди.

В резултат на тази брилянтна акция, пред Обама се появиха допълнителни аргументи в полза продължаването на „свръхмеката” парична политика.

Ще е много интересно да се запознаем с резултатите от тази дискусия, чието развитие, за съжаление, няма да ни бъде показано.

Най-вероятно (както става обикновено) победител ще се окажат САЩ, въпреки че са възможни варианти.

Във всички случаи може да се отбележи, че независимо от това какъв избор ще направят ръководителите на отделните държави, събрали се в Канада, това няма да се отрази на естествения ход на кризата: тя ще продължава дотогава, докато излишното търсене не достигне до равновесие спрямо реалните доходи на населението, а до този момент има още твърде много време.

еми аз вече го написах в свож постинг. Свободата да си печаташ шарени хартийки със каквито си искаш цифри отгоре се защитава със зъби и нокти

Радвам се, че по този начин сте предупредили приятелите си за възможното развитие на ситуацията.
Надявам се от тук насетне все повече блогъри като Вас да правят същото, за да станат излишни моите, доскоро неподкрепени от никого, усилия!
Поздрави!

News.dir.bg - 28 Юни 2010, 09:48
Никоя страна не трябва да има "незаслужено предимство", ако светът иска да постигне силно и трайно икономическо възстановяване, заяви президентът на САЩ Барак Обама.
"Силното и трайно възстановяване изисква също така страните да нямат незаслужени предимства", подчерта той пред журналисти след срещата на Г-20 в Канада, предаде БГНЕС.

"Затова обсъдихме и нуждата от валути, които се контролират от пазара", добави той, като приветства решението на Китай да позволи на юана повече свобода спрямо долара (Днес страната обяви най-висок курс на юана за последните пет години - бел. ред.). Обама подчерта, че от Пекин ще се очаква да “взема насериозно“ поетия ангажимент за промяна на курса на юана. Според американския президент, досегашният курс дава значително търговско преимущество на Китай.

Обама подчерта, че задлъжнялата Америка не може да "финансира" световния просперитет. Износът към САЩ не може да стане двигател на световното икономическо възстановяване.

"След като с години са вземали прекалено много заеми, американците не могат и няма да финансират пътя на света към траен просперитет".

"Никоя страна не трябва да смята, че пътят й към просперитет ще мине през износа към САЩ. Дадох ясно да се разбере, че САЩ ще се конкурират агресивно за работните места, индустриите и пазарите на бъдещето", добави той.

Това изявление отразява запазващото се разделение между водещите икономики в света по въпросите на икономическата политика. ЕС настоя страните да затегнат бюджетите си, а не да стимулират икономиките, поставяйки като приоритет дългосрочната стабилност. САЩ настояват за приоритет на растежа пред затягането на коланите, като подчертаха, че Европа и Япония трябва да стимулират вътрешното търсене и да отворят пазарите за внос.

Явно, цените скоро ще се се откъснат от прегръдката на земното притегляне. Както е казал народа: колкото по зле, толкова по добре. Според мен, не трябва да се правят емисии, програми, помощи и т. н. смятам, че това е откровен пладнешки грабеж.
Поздравявам Ви за постинга- изключително информативен буквално в пет реда.

Благодаря Ви за оценката!
Поздрави!

Имам следния въпрос към автора : защо в Япония вече 15 години официалната статистика отчита дефлация при положение че лихвата на централната им банка е 0.1% т.е. защо там няма инфлация ? аз си мисля че имам накакъв отговор ,но по образование не съм икономист и по тази причина не мога да си го обясня напълно .

Ситуацията в Япония е много специфична поради няколко фактора, сред които най-важните са тези, че вече повече от две десетилетия икономиката на страната е в депресивно състояние, вследствие на падащия износ за САЩ (в края на 80-те Америка постепенно започна да пренасочва вноса си от Китай - в голяма степен за сметка на Япония).
Днес последната е изправена пред все по-нарастваща норма на спестявания на населението (дори над 30%), което не позволява на вътрешния пазар да стане локомотив теглещ развитието, а при липсващо изпреварващо търсене няма как да се появи инфлация.
Както и Вие сте забелязали, никакви мерки на правителството не помагат - японецът упорито не желае да харчи. Дори вече се обмислят правителствени програми за безплатно (субсидирано от властите) раздаване на населението на местни стоки, за да се подкрепят производителите, които страдат все по-силно от свиващите се външни пазари.
Не забравяйте и страха на японеца от инвестиране след сгромолясванията на местните пазари отпреди време (цената на недвижимите им имоти на определени места падна шест пъти, което освен че докара до разорение много инвеститори, сложи обеца на ушите им за бъдещи вложения).
Япония преживя своя бум до края на 80-те и никога повече няма да достигне това икономическо величие, което изпита дотогава.
А съдбата я награди с това благополучие, заради благосклонността на САЩ да отворят пазарите си в началото на 50-те, след като същият Китай обяви социалистическа ориентация на развитие. (Подобно щастие се случи и на Германия, която тогава е противовес на източноевропейския социалистически блок, като планът Маршал е само красивата картичка, описваща солидарността на свободните демокрации).

Според мен сащ и европа ги чака японския вариант т.е. липса на инфлация в средносрочен план и не мога да разбера защо плашите хората с инфлация ?

Не плаша никого, а давам мнението си по един или друг въпрос.
Погледнете цената на златото за последната година и ще разберете каква е реалната обезценка на долара за периода.

И какво общо има цената на златото с инфлацията , аз не копувам всеки ден злато ,а хляб и сирене .

Някои и това не купуват, но това е друг въпрос.
В БГ инфлацията ще се генерира най-вече заради това, че стоки, който довчера са били с високи обороти, днес ще отидат в категория нискооборотни, от което търговците ще са принудени да вдигнат цените за съхранение на предишните си приходи (по-късно голяма част от тях ще фалират, за съжаление).

А тъй като в статията се говори за стимулиращи мерки спрямо световната икономика, предположих, че имате предвид инфлацията по долара, който е световната валута в момента.

В един по преден Ваш постинг писахте ,че търговците ще намалят цените само и само да имат някакви продажби и в следствие на това ще има масови фалити ( това го имахте в предвид за запада и сащ ) сега казвате , че ще вдигат цените за да запазят старите си печалби (тука говорите за бг ) но както и да е мисълта ми е че в момента има страшно много търговци (магазини) за които просто няма достатъчно копувачи и е нормално една част от тях затворят (живея в щатите миналото лято си бях у бг ми то всеки гараж магазин може ли такова нещо ) . А относно инфлацията нали за да се получи инфлация трябва да се увеличат парите на хората ( заплатите ) в момента е точно обратното заплатите намаляват от където следва ,че за да се увеличават цените трябва да намалят стоките т.е. да почнат да фалирват производителите . Инфлация евентуално ще има след време (10/15... години ) когато развиващите се страни повишат стандарта си на живот и се повиши търсенето на базови ресурси ( нефт, зърно , метали ). Друг проблем които не ми е съвсем ясен са големите пари така да ги нарека ( големите банки , хедж пенсионни суверенни фондове ) значи това са страшно много пари милиарди да не кажа трилиони долари какво искат те първо да запазят това което имат и второ ако имат въжможност да го увеличат , значи ако стане някакъв глобален колапс тоя капитал просто ще изчезне значи това не е в техен интерес предполагам ще направят всичко възможно да поддържат системата жива ( не казвам ,че системата е вечна тя рано или късно ще се разпадне въпроса е кога ) естествено много от капитала ( парите ) ще бъдат загубени и на тяхно място ще се появи нов .

Според мен има два пътя пред световната икономика :
1. запада започва да спестява истока да харчи
2. разделяне на света на регионални клъстари (какво Вие се изразихте в преден пост ) и всеки да си потребява това което сам си произведе един вид краи на глобализацията и велика депресия II .
В момента политиците се мъчат да ни убедят ,че вариант 1 е тяхния избор ,но аз си мисля , че рано или късно ще се стигне до вариант 2 .
Какво мислите за циклите на Контратиев т.е. мислите ли че може да им се вярва за проектиране на бъдещето или ги отричате .

"Някакви продажби" означава точно това - продажби според структурата и нормите за печалби (и взетите кредити), заложени от производителите.

Абсолютно сте прав, че в днешната ситуация много от търговците ще останат без работа, но довчера, когато кредитирането вървеше с пълна сила тези хора бяха напълно на мястото си и стопанството имаше нужда от тях. Какво да се прави днес с тези "излишни мощности" е напълно неясно.

Инфлацията идва и чрез цените на производител, те пък от своя страна зависят от първичните материали и ресурси. За година в САЩ цените на тези ресурси скочиха с около 40%. Днес, когато производителят не може да пренесе нарасналите си издръжки върху "своите" потребители (при падащо търсене), на които е разчитал доскоро, той ще се опита да вдигне цените, разчитайки да реализира печалби при падащи обороти.
Неслучайно в момента властите Ви упорито се стремят да намалят поне цените на петрола, но пък финансовите вливания от страна на ФЕД в голяма степен обезмислят тази операция, тъй като излишната парична маса директно се насочва към спекулативните пазари (вкл. на суровините).

Познавате ли термина "стагфлация". Той означава падане на БВП (и стандарта на живот), едновременно с нарастване на инфлацията. Такъв е бил периода на 70-те в Америка, така че не чакайте непременно повишаване на заплатите, за да видите инфлация.

Смело можете да кажете, че става въпрос за трилиони (големите банки , хедж пенсионни суверенни фондове ), защото това е истината. Към днешна дата практически всички са фалити, това също е въпрос, по който никой не знае какво да се предприеме.
Засега се прилагат счетоводни трикове и разбира се, работи печатницата, която е готова да помогне на когото и където трябва (за сметка на целия останал свят).

Поздрави!

Не знам защо сте решили, че път N1 е официозния, но днес лидерите на света ни убеждават (и предприемат конкретни стъпки в лицето на такива като Дянков) в правилността на точно обратното. Ние да спестяваме, а те да харчат (сигурно изхождат от философията за висшите и нисшите цивилизации).

Вторият път е най-вероятният, но не заради него ще имаме Велика депресия (а ще е следствие на бушуващата депресия). За съжаление разделянето на регионални центрове ще ни доведе до регрес и връщане до технологиите от средата на 20 век.

Циклите на К, разбира се, отразяват някакви икономически състояния, но тези състояния са резултат от съвсем различни закономерности, неразкрити от Кондратиев.

Поздрави!