Завчера шефът на ФЕД Бен Бернанке представи своя традиционен отчет за полугодието пред Конгреса на САЩ.
 

В днешната ситуация, когато за голяма част от населението въпросът за продължаването на кризата все още е „под въпрос” (верните читатели на krizata.blog.bg  отдавна са наясно с предстоящото), произнесените от него словесни формулировки са принципно важни.

Разбира се, не би трябвало да се очаква нещо екстраординарно, тъй като и длъжността, и мястото на изказването поставят пред Бернанке сериозни ограничения, но все пак...

Какво каза самият докладчик? Най-напред: ”... ниските лихви все още са необходими за подкрепа на икономиката”. Той добави, че американският банков регулатор ще ги остави на ниски нива в течение на „продължителен период от време”.

В превод на обикновен български това означава, че няма никакви основания да се смята, че ситуацията в икономиката се подобрява. За тези, които бяха недоразбрали той добави, че „прогнозата по американската икономика е необичайно неопределена”.

Той назова факторите за такова развитие на събитията: „дефицитите по бюджетите на редица щати са една от причините за бавното възстановяване на икономическата система на САЩ след кризата”. По думите му „това може да доведе до загуба на множество работни места в Америка”.

Тук си струва да се добавят дефицитите по бюджетите и натрупаните дългове на другите страни по света – Бернанке не каза нищо по въпроса, само заради това, че формално те нямат отношение към икономиката на САЩ.

Но сама по себе си, тази фраза е извънредно информативна. Въпросът е, че Бернанке (не като администратор, а като учен) е специалист по периода на 20-те – 30-те години на миналия век, т.е. по кризата от началото на 30-те и последвалата „Велика” депресия.

И той се бори именно с нея: темповете на наливане на долари в американската икономика са примерно равни на 1% от БВП на страната, което почти точно съвпада с темповете на спад за икономиката в началото на 30-те.

Но настоящата ситуация се отличава от тогавашната по наличието на допълнителни източници на нестабилност, в частност - натрупаните дългове на отделните щати, общини и държави.

Точно за това говори и Бернанке (за тези, които правилно го разбират): че според науката (по ТЯХНАТА наука!) кризата трябваше вече да е свършила, но поради наличието на нов (спрямо онези времена) източник на нестабилност, това засега не се случва.

Да отбележим още едно обстоятелство. Шефът на ФЕД честно призна, че безработицата ще продължи да расте.

За падането на жизнения стандарт на цялото население нищо не беше споменато, но това е разбираемо: в САЩ силно е развит култът към разделяне на хората на „лузери” (неудачници) и „уинъри” (победители) и досега по естествен начин уволненията са се свързвали с лузерите, чиято съдба за обществото като цяло никога не е била интересна.

А да се обяви на всеослушание, че животът на всички ще се влошава... За такова нещо определено не достигна кураж.

По-нататък Бернанке отбеляза, че „навлизането на САЩ в по-дълбока икономическа криза е малко вероятно”, но все пак призна, че стопанството на държавата е слабо. Той добави, че „ведомството му е готово да предприеме нови стъпки за съхраняване на тенденцията към възстановяване на икономиката, ако ситуацията се подобри”.

Тук преводът трябва да се прави не от английски на български, а от бюрократичен на чисто човешки език. Ако един чиновник говори за нещо, което определено не му харесва, че „има вероятност да се случи”, то това трябва да се разбира като „почти сигурно ще се случи”. Тук коментарът е излишен.

Бернанке подчерта, че „освен понижаването на лихвите, ФЕД може да предприеме и други мерки за подобряване на положението, в това число – да задейства предишните антикризисни програми”. Шефът на централната банка не уточни какви конкретни стъпки институцията може да предприеме. Но пък ние можем да го направим.

Тъй като лихвите повече не могат да бъдат сваляни, то и по-нататък ще се наливат пари в икономиката, със скорост от поне 1% от БВП за месец. Засега това няма да предизвиква висока инфлация, дотогава докато кредитният мултипликатор в САЩ е съществено над единица. Към настоящия момент той е паднал от максимумалните си стойности около три пъти (грубо казано от 15 до 5), така че много време не остава...

Въпреки че и сега цените на борсовите стоки активно растат, което се отразява крайно негативно върху реалния сектор в икономиката, тъй като това предизвиква нарастване на разходите за производство, а аналогичните доходи не се качват, ограничавани от стагниращото търсене.

След тази реч, някои американски аналитици отбелязват, че ФЕД може и да възобнови покупките на активи от проблемните банки. Фактически става дума за поемане на „лошите” активи, т.е. на невъзвращаемите дългове.

Това, разбира се, временно ще спаси банковата система (въпреки че на кого тя е нужна, ако кредитният мултипликатор приближава до единицата).

Но въпросът е в това, че ръстът на инфлацията, (практически неминуем при такава политика) още повече ще свива съвкупното търсене, което само ще доведе до усилване на икономическия спад.

Като цяло, речта на Бернанке се получи крайно песимистична и, да си го кажем откровено, неконструктивна. Ръководителят, с огромни правомощия, фактически призна неизбежността от продължаването на кризата и това, че лично той не разполага (т.е. ФЕД) с принципно нови лостове за борба с все по-влошаващото се положение.

Да, съществуващите методи могат да бъдат интензифицирани, но това на свой ред ще предизвика нови проблеми...

Въобще, тъжна реч, въпреки че за разбиращите кризисните процеси, в нея не беше казано нищо ново.