В предишни постинги нееднократно съм отбелязвал, че актуалният президент на САЩ е тази фигура, която беше поставена начело на страната си, за да изгори в пламъка на тежката икономическа криза, вадейки горещите кестени от бушуващите пожари на растящото недоволство в Америка.

Действително, в контекста на задълбочаващите се проблеми, за все по-малко наблюдатели явлението Обама остава като "изненадата от онзи народен изблик", който помете традиционните елити и даде властта в ръцете на "един обикновен афроамериканец", станал дори световен посланик на мира.

Оказа се, че олигарсите добре са си направили сметката и по примера на президента Хувър от началото на 30-те са си намерили идеалния грешник, който да поеме негативите от срутващата се икономика и от падащия стандарт на милиони американски домакинства.

Всичко това стана пределно очевидно след наскоро приключилите избори зад Океана, където избирателите „дариха” със звучна плесница демократите, накарала дори и най-верните им привърженици да наведат примирено глави в знак на поражение.

Самият Обама също показа странно поведение и вместо да се опита да обясни на народа причините за днешното незавидно състояние на нещата, той се самопостави на кладата на инквизицията и обяви, че е направил сериозни грешки в икономическата политика, които ще се опита да не повтаря:

"Ние бяхме толкова заети с изпълнението на поставените задачи, че пропуснахме да обърнем внимание на факта, че лидерството - това не е само законодателната дейност" - заяви наскоро Обама в интервю пред телевизионния канал CBS.

По-нататък президентът характеризира "лидерството" като "умение да се убеждават хората, да бъдат сплотявани, да им бъде задаван тон и да се представят такива аргументи, които биха били ясни за хората".

Той призна, че не е могъл да доведе до простите американци важността на приетите икономически инициативи: „Ние не винаги бяхме успешни в това и аз поемам своята отговорност. В бъдеще ще обърна по-сериозно внимание на тези неща" - обобщи водачът на нацията.

Дали президентът на най-могъщата световна държава разбира каква е днешната криза, дали той е наясно какви са нейните механизми на развитие и какво следва да се направи, изхождайки от правилния отговор на първите два въпроса?

Моите наблюдения показват, че икономическите му съветници са абсолютно неадекватни на ситуацията, което би могло да се очаква имайки предвид, че последните са възпитаници на същата тази финансова олигархия, която вече повече от три десетилетия дърпа конците на икономическите, а от там и политически процеси в центъра на съвременния капитализъм.

И какво, собствено, по-убедително и разбираемо можеше да сподели Обама за времето на своето управление с тези хора, които след две години ще трябва отново да гласуват за него при съществено понижен техен жизнен стандарт.

Да повторим: съдбата на Хувър (съвсем не най-слабият президент на САЩ), оказал се на поста в най-неподходящото време (1929-1932 г.) със страшна сила надвисва и пред настоящия обитател на Белия дом. И избягването й може да стане само чрез промяна на политиката, която е провеждал първият. Така че какви са били грешките му?

Първата се състои в това, че Хувър не успява да накара паричните власти активно да противодействат на кризата. Той пасивно наблюдава падането на частното търсене и, съответно, свиването на БВП (което достига 1% месечно), и компенсира последствията от това срутване за сметка единствено на увеличаването на бюджетните разходи.

Но чрез последният инструмент е възможно нивелиране на спад само от около 2-3% от БВП на година, което на фона на срутването на частното търсене, тогава изглеждало доста неубедително. Ефектът на компенсаторните механизми започва да се проявява по-отчетливо едва след като търсенето достига „дъното”, но това се случва чак към края на 1932 г., когато Хувър вече е политически труп.

За отбелязване е, че тази грешка вече е коригирана: днес ФЕД зависи доста по-силно от държавата – активно печата пари, забавяйки началото на острата фаза на кризата. Бедата е това, че развитието на събитията показва - това облекчение е само временно явление.

Втората грешка е поправена от следващия президент на САЩ – Франклин Рузвелт, който ожесточава до невиждани мащаби държавното регулиране върху доскоро абсолютно свободния финансов сектор.

Практически всички тези ограничения бяха отменени едва към края на 90-те от президента Клинтън и днес американската финансова система е слабо регулирана, а имайки предвид нейните топли отношения с ръководството на ФЕД (особено на средните звена), свободата, която притежава е явно в повече от това, което може да се предполага в условия на криза.

След последните избори Обама ще има сериозни проблеми именно по този пункт, тъй като републиканците, вече контролиращи Конгреса, активно ще се съпротивяват на затягането в режима на държавните регулации, за което обявиха в прав текст. Впрочем, не е изключено, че ако не стане въпрос за увеличаване на данъците, то някои президентски инициативи могат и да бъдат приети.

И тук трябва да се каже за третата грешка на Хувър, която се състои в това, че той категорично отказва да обсъжда с народа реалните причини за кризата. Нито повдига въпроса за повишените банкови доходи, вследствие на факта, че финансовите институции започват да кредитират и двете страни от веригата „производител-потребител”, нито за това, че вече създадената ФЕД (към 1930 г. тя е на по-малко от 20 години) е частна организация, отразяваща частни интереси… Всичко това остава зад кадър.

Днес за Обама ситуацията е принципно различна. Тогава все още е съществувал шансът за съхранение на капиталистическата система, въпреки всичките й недостатъци, днес такъв практически липсва.

Това означава, че президентът има пълното право да обясни факта, че  за последните 30 години се е променила самата система за кредитиране и по тази причина връщането на вече натрупаните дългове е практически невъзможно; настояването за изплащане на тези кредити е фактическо възстановяване на робовладелския строй; че делът на финансовия сектор в общата структура на американската икономика превишава мислимите мащаби за една що годе устойчива система и т. н., и т. н.

Само такъв откровен разговор с народа би позволил на Обама да „преобърне” негативната за него динамика. Особено, ако се отчита, че тези негативи имат абсолютно обективен характер и никакви действия на Обама (които така или иначе няма да му позволят да предприеме) няма да променят ситуацията.