В последните дни Унгария не слиза от новинарските заглавия, заради  дързостта си да се опълчи срещу либералните порядки в съвременна Европа.

Същата тази Европа, въпреки изпуснатите вопли и стонове, в общи линии си трае за ставащото в нейния център, което съвсем не е така при далеч по-несериозни „нарушения” от страна на други, недолюбвани от нея страни и политици.

Всъщност, самите унгарци никак не се смятат за народ втора ръка, какъвто е случаят с нас – българите, например! Маджарите добре познават историята си! Обществената им памет помни времената, когато тяхната империя, при това съвсем неотдавна, е била една от Великите в световен мащаб.

Да не забравяме, че до началото на XX век Австро-Унгария включва в състава си огромни територии от средна Европа, а държавата им се явява естествен наследник и продължител на Свещената Римска империя.

И досега много от туристите считат, че Будапеща е много по-величествен и импозантен град от неговата съперница Виена, като за неосведомените ще напомним, че двата града са били едновременно столици на общата с австрийците империя.

Но да се върнем към днешните реалности и заканите, които либерална Европа сипе към консервативна Унгария, в обстановка на все по-задълбочаващата се световна икономическа криза, която ще съкрати стандарта на живот на милиони довчерашни представители на средната класа.

И така, от началото на годината в тази дунавска страна встъпи в сила новата конституция, заменила предишната, датираща от 1949 г.

В този основополагащ документ на унгарската държавност достатъчно категорично се игнорират много либерални принципи, лежащи в основата на Евросъюза.

Например забраната на абортите, нетърпимостта към сексуалните малцинства и упоритата защита на националните интереси никак не са по вкуса на брюкселската бюрокрация, свикнала на безпрекословно подчинение, особено когато става дума за страните от източна Европа.

Друг е въпросът, че унгарският национализъм силно напомня фашизма, господствал като идеология в масовото обществено съзнание чак до 1956 г., когато обединените армии на социалистическите страни потушават последния бунт на силите, управлявали с железен юмрук държавицата след нейното поражение в Първата световна война.

Казваме „държавица”, защото за тогавашните съвременници на епохалните събития, рухването на Австро-Унгарската империя е жесток удар, сравним с национална трагедия и катастрофа, при която само една четвърт от „изконно” унгарските земи остават в нейните граници!

Да си припомним, че днес унгарци, при това в многомилионни популации, живеят на територията на почти всички нейни съседи.

И в този смисъл, съдбата на Унгария доста напомня на Родината ни – да не забравяме, че и у нас фашизоидните режими, обещаващи национално обединение, управляват страната ни практически до преминаването на река Дунав от съветските войски на 8.09.1944 г.

Европа, така или иначе щеше да преглътне своеволията на унгарските националисти, ако не беше нечуваното до момента нахалство да се посегне на най-святото – банкерския капитал:

Наскоро в страната бе прието законодателство, според което националната банка фактически преминава в ръцете на правителството. Преди това целият банков сектор беше обложен с допълнителен данък, а пък взелите кредити в швейцарска валута получиха безпрецедентна подкрепа от държавата, в опита си да отстояват правата си пред международното банково лоби.

Всички тези стъпки съвсем изкараха от нерви банкстерите, които възприеха случващото се като директна атака срещу базовите принципи на съвременния финансово-икономически модел! А тези принципи категорично изискват пълна липса на отговорност пред обществото при управлението и функционирането на банковата сфера.

За отбелязване е, че още през лятото на 2010 г. унгарският премиер Виктор Орбан отказа да изпълнява препоръките на МВФ за съкращение на бюджетните разходи, което неминуемо щеше да докара милиони от сънародниците му до просешка тояга! Тогава ЕС отново си затрая, но както показват по-нататъшните събития крайният националист и консератор Орбан не спря дотук:

В приетата нова конституция се говори за това, че държавата трябва да защитава човешкия живот, започвайки от неговото зачатие. Бракът се обявява за свещен съюз между мъжа и жената. Всичко това съвсем не се възприема положително от защитниците на либералните ценности, управляващи съвременния свят.

Засега натискът отвън идва основно по линия на икономическите лостове. Така например рейтинговата агенция Fitch понижи дългосрочния рейтинг за фалит на емитента Унгария в национална и чуждестранна валута, с една степен до ниво „боклук”, което не попречи на страната да пласира, буквално тези дни, поредната порция суверенни ценни книжа за стотици милиони евро, при това, при доста добри условия.

Поевтиняването на унгарския форинт също се възприема философски от местните политици и предприемачи, защото по този начин рязко се подобряват експортните възможности на икономиката, получаваща така необходимата глътка въздух в условията на криза.

Нещо повече, европейският натиск само допълнително консолидира силите, които по принцип са против континенталната интеграция, като тук не става въпрос само за десните националисти, но и за левите комунисти!

И на това място трябва да се направи едно съществено уточнение!

През последните няколко десетилетия на Запад активно се пропагандираше линията за сходство и идентичност между фашизъм и комунизъм. Целта беше прозаична – младите поколения европейци, особено на изток, окончателно да се отдръпнат от левите идеи в полза на новите либерални възгледи, които така активно се налагат чрез пропагандата на т.н. „масова култура”.

Точно в този пункт възниква когнитивният дисонанс в главите на либералната евробюрокрация. От една страна Виктор Орбан и последователите му активно преследват всяка „комунистическа паплач”, а от друга – съвременните унгарски фашисти не крият идеологическите си възгледи и открито се обявяват за осъществяване на своя проект за „Велика Унгария”.

Именно в това е противоречието, което не дава мира на носителите на т.н. „Западен проект”  - последните нямат нищо против да видят някой и друг комунист „побит на кол”, но в същото време признаването на фашистките идеи и дори отделянето им от марксовите, събаря цялата стройна конструкция за общата им дискредитация, лансирана в последните десетилетия.

Все пак, познавайки корените на либералната идея, трябва да признаем, че избирайки „по-малкото зло”, либерастите ще подкрепят, рано или късно, събратята си фашисти, особено предвид естественото обстоятелство, че в условия на падащ жизнен стандарт все по-често ще се налага лявата идея да бъде укротявана с доста по-сурови от „демократичните” методи и средства.

Всички тези съображения ни карат да сме убедени, че целият шум около Унгария е само спектакъл с цел допълнително да сплаши такива като нас, които при всяка „среща между цивилизациите” очакват в благоговеен транс поредните хвалебствия от „белите хора”, понякога подхвърлящи ни, в знак на снисхождение, някоя и друга троха от царската си трапеза.

А унгарците, както изтъкнахме в началото, имат самочуствието да са велика нация, за която мнението на разни бюрократи няма особено голямо значение. Това го разбират и самите еврочиновници, затова както по отношение прегрешенията на британци (11,6% бюджетен дефицит), французи (7,5%), германци (4,6%), така и в случая с маджарите всички своеволия скоро ще бъдат заметени под килима, така както се постъпва по отношение на свои хора!

Ние пък, в лицето на получовека Бо, ще продължим да се фукаме, че сме гледали от ВИП-ложите някой от мачовете на богоизбраните, с което напълно ще задоволим собственото си его да бъдем най-отгоре сред нещастниците, драпащи да се измъкнат от блатото, наречено българска действителност!

Все пак има, макар и малка, опасност, примерът на Унгария да се превърне в заразителен и все повече онеправдани народи (и не само на изток) да започнат да си задават въпроси и да подлагат на съмнение базовите проектни ценности, на чиято основа се е изграждал досега Европейският съюз.

А подобни процеси са потенциално най-опасни за днешната управляваща върхушка, защото срутването на доминото от илюзии, които досега са поддържали т.н. евроинтеграция, ще бъде предвестник за естествения финал на една сатанинска идеология, така упорито пробиваща си път в съзнанието на всеки от нас в последните няколко десетилетия.

Сега става в Унгария а в бъдеще в цяла Европа. Спасението е в китайския държавен социализъм

1. Относно Централната банка - не съм либерал, още по-малко монетарист или подобен полуидиот, но въпреки това не смятам че Централната банка на една държава трябва да бъде подчинена на правителството. Изкушението от безотговорно печатане на пари е голямо и никой няма да пропусне да се възползва от това докато е на власт. Следващите да му мислят.
2. За семейните ценности и брака - както и да е. Всеки да схваща семейството както си иска. В унгарския случай има голямо влияние разбирането на католическата църква по въпроса, а навсякъде, където се меси някоя религия, нещата се изопачават и стигат до крайност, което не е добре.
3. Фашизъм - комунизъм. Има огромна разлика в идеологията. Фашизмът, във вида в който е съществувал в Европа миналия век е точно отражение на фашистката теория и идеология. И принципа за богоизбраната нация и раса и за всички останали малоценни такива, че представителите на малоценните раси са тор, върху която да се развиват и избуяват индивидите на богоизбраната, и концлагерите и ..... Докато комунистическата идеология /теорията/ е една от най-хуманните, ако не и най хуманната и се родее с ранното християнство, когато християните са проповядвали равенство на всички хора и затова са били гонени, избивани, разпъвани на кръст. Когато започват да проповядват, че този свят е такъв, защото така е устроен от бога, че кралете, феодалите и всякакви господари са пратени от бота и са негови наместници на земята, тогава християнството става официална, господстваща религия и гоненията на християните спират.
Комунизмът като идеология е най-хуманната, но като практика не е. Практиката се разминава с идеологията, но за това има множество причини.
А това, че фашизмът и комунизмът са коренно противоположни го доказва и самата практика на фашизма. Спомнете си кои бяха най-омразните и гонени от Хитлер и фашистите - евреите и КОМУНИСТИТЕ.

Дали ще е държавен социализъм или държавен капитализъм няма голямо значиние. Смисълът е "нагонът" на капиталиста и особено на финансовия спекулативен капиталист към максимална печалба да бъде контролиран. Да не му се дава поле за свободна изява, за което ратуват либерали и монетаристи. Обуздаването на този "нагон" е главното и основното. Това ще бъде от полза за обществото като цяло, а и за капиталистите, защото ще предотвратява избухването на революции.

Само не ми стана ясно, защо на Унгария "ще й се размине" при все че Орбан в крайна сметка пак опря до услугите на МВФ. А МВФ като дойде, знаете... по-"лоши" са от Дянков.
Забраната на абортите в коя да е държава, не намалява бройката им а просто ги прави по-опасни понеже се извършват в незаконни кабинети. Затварянето на очите за съществуването на гейове и лизбийки също няма да намали броят им. Национализмът нито прави хората по-работливи, нито бизнесът по-прозорлив. Извинявам се за поредната контра.

http://valentinfortunov.com/wordpress/?p=1865

Интересен коментар, краят ми хареса. И все пак, изключая гоненето на МВФ и взимането на Централната банка под правителствен контрол, не виждам какво толкова е направил от тогава насам. Или поне не е написано.
Пък разните националистически поправки в конституцията са прекрасни за държава с преобладаващо еднородно етническо население... ние с такава конституция ставаме на едно Косово. Но пак няма станем по-богати.

Може да и се размине,особенно ако стоят твърдо на позициите си.Но в тези времена малко войните са обявени.Ще се намери опозицийка,ще си я платят добре,ще си я насъскат като на арабска пролет.Трудно ще допуснат да се създаде прецедент - особенно да посегнат на механизма с който финансовата мафия управлява в новите времена и който бе фактор за победа в студената война.

Аз пък поддържам идеята на Орбан, че централната банка трябва да е подчинена на правителството. И в това няма нищо ново. Рон Пол например се опитва да постави Фед под контрол от доста дълго време. А централните банки и тяхната неконтрулируема политика са една от причините за кризата - например по отношение на това, че държаха лихвите на изключително ниско ниво толкова дълго време.