Трябва да ни е пределно ясно, че всякакви разговори за мероприятия на ниво макроикономика са безсмислени, без преди това да анализираме средата, в рамките на която е поставена да функционира националната икономика.

И така, целта на стартиралия в България преход беше излизане от съветската технологична зона и присъединяване към западния глобален проект с лидер САЩ. Малко по-късно подобна цел си поставиха и дошлите на власт в Русия либерали, вследствие на което СИВ се разпадна и светът за пръв път се оказа въвлечен в единни и общи технологични възпроизводствени контури, опасващи цялото земно кълбо. Навлязохме в епохата на глобалното село.

България беше поставена в условия да търси мястото си в система, с вече изградени производствено-икономически връзки, където заварихме ситуация на неизползвани, огромни по мащабите си, производствени мощности в глобален мащаб. Беше възприето консенсусно решение страната ни да се остави, течението да я носи надолу, с надеждата то да бъде благосклонно да я изхвърли на някой необитаем, все още, райски бряг.

Ето и мнението на акад. Кирил Боянов по този повод: В един свой труд, той цитира финландски учен, познаващ развитието на икономиката ни. Той му казал: „Ние, с нашата „Нокия“ от фабрика за галоши до 1989 г. я направихме световна телекомуникационна компания. Вие, които имахте далеч по-развита база, толкова ли не можахте да намерите 2-3 ниши и да останете на световния пазар?”

За съжаление, точно това НЕ направихме! Да си припомним, че у нас буквално върлуваха пазарници с изкривено мислене и съзнание, които с агорантността си на получаващи покровителство отвън, се разправиха по класически начин с цялата ни индустрия и със селското ни стопанство.

И това не е случайно! Трябва да имаме предвид, че естествените тенденции за развитие, в условия на пазарна икономика, са именно такива: капиталът върви към едно непрекъснато концентриране и специализиране на производствата, като този процес не е спирал нито за миг през вековете на развитие на капитализма.

В такива условия, към началото на 90-те никой от световните индустриални лидери нямаше намерение да се отказва от високотехнологичните си производства в наша полза, което в съчетание с абсолютния ни непокизъм и незаинтересованост по тази проблематика, ни остави само една свободна ниша, а именно туризма.

Днес туризмът и свързаните с него дейности като строителството и недвижимите имоти са „локомотивът“ на българската икономика. И това няма как да бъде променено, защото ние сме, вече на системна основа, част от комплекс от възпроизводствени контури, в рамките на ЕС, в който всичко е разпределено и преразпределено до най-малки детайли.

В условия на все по-задълбочаваща се глобална икономическа криза и на свиващо се потребителско търсене, ако желаем да развиваме високи технологии, това означава производството на част от същите тези високи технологии да бъде закрито в една Германия или Франция, да речем. Добър пример в обратна посока беше затварянето на блокове от АЕЦ Козлодуй, за да може да се отвори поле за бизнес за наши европейски партньори.

Затова, в дадените условия, нашето туристическо проклятие ще продължи да е актуално и само ще се задълбочава. И в тази връзка, за да не хабим напразно народна пара, е безсмислено да обучаваме инженери и други специалисти, търсени хипотетично във високотехнологичните производства, а трябва да се съсредоточим в обучение на български гейши, масажисти и друг обслужващ персонал за преминаващите през нас туристически потоци.

Това е икономическата реалност и всякакви разговори, за нещо различно са безпредметни.

Единствената алтернатива за промяна на съществуващото положение е излизане от тази система за разделение на труда, гарантираща ни вечно място в ъгъла (а дали преобладаващата част от населението би го пожелала – това е друг въпрос) и, съответно, вписването ни в други технологични зони, които неминуемо ще се образуват и разширяват, в синхрон със задълбочаващите се кризисни процеси и деглобализирането на единния доскоро свят.

Да си припомним, отново цитирайки акад. Боянов, че съвсем неотдавна България контролираше 40% от пазара на компютърни продукти в Източна Европа. И този резултат, естествено, не беше за сметка на това, че нашите бяха по-добри от конкурентните компютри, а защото имахме гарантирани пазарни ниши, на които никой не можеше да посегне. Това е като в брака – собствената съпруга не винаги е мис свят, но пък отношенията с нея са закрепени от свещен брачен съюз, на който никой не може да посегне.

Да отбележим, че в Брюксел не се интересуват от факта, че за две десетилетия населението ни е намаляло с два милиона човека. От тяхната камбанария то, в по-голямата си част, просто се е претопило в морето от европейски или претендиращи да станат такива, народи, а ако икономическата действителност налага в бъдеще внос на работна сила за нашата територия, тогава, според тях, могат да се включат гигантските демографски резерви от Северна Африка и Близкия изток.

Да повтарим, това са реалностите и всякакви разговори и дискусии за икономическата политика на държавата ни са излишни, без преди това да се разберем какво ще правим с посочените по-горе проблеми и дали въобще ще ги решаваме.

Именно в този контекст, стават напълно ясни желанията на Дянков, например, да закрие българската наука. От гледна точка на далеч по-ефективната мегаикономическа система тя, родната наука, е едно абсолютно ненужно локално раково образование, което трябва моментално да бъде изрязано.
––––––––––––––––––––
*Докладът е представен в рамките на научната конференция на тема "Икономическата политика на България", организирана от Клуб "1 ноември" и проведена в Софийски университет на 16 януари 2013 г.