Дали нарочно или по недоглеждане, но нито една българска медия не разпространи една твърде интересна информация, касаеща българските богаташи, криещи парите си из банките на Европа. От сведенията, получени от Ройтерс, разбираме, че след 2016 г. депозитите над 100 хил. евро в проблемни банки вече няма да бъдат гарантирани и ще бъдат трансформирани в различни боклуци, под формата на акции и други ценни книжа на съответните финансови институции.

Разбира се, за да не се плаши публиката, засега се говори само за проект, който тепърва ще бъде разглеждан от 27-те финансови министри от ЕС, но след Кипър за всички е ясно, че механизмът за справяне с проблемите е намерен и той повсеместно ще бъде прилаган в реалната практика. Въпреки, че противоречи на всякакви закони на капитализма и преобръща изцяло вече утвърдени през вековете понятия и традиции.

Защо се тръгва на такава игра „ва банк“? Отговорът е елементарен: свършиха парите. Състоянието на банковите баланси е трагично: активите са под формата на струващи нищо празни хартийки, които някои наричат "ценни книжа", а в пасивите стоят съвсем реалните пари на вложителите, доверили се на банкстерската мафия.

Някой ще репликира: да, но нали затова съществуват различните фондове за застраховане на депозитите, които би трябвало да гарантират паричките на не толкова наивните, в други случаи, богати вложители?

Проблемът е, че тези институции също се подчиняват на пазарните правила и че техните активи също са подложени  на борсовите флуктуации! А опитът показва, че при банкова паника акциите и другите финансови инструменти имат странното свойство рязко да губят от цената си! А ако тази паника е повсеместна…?

В крайна сметка, финансовите закони са еднакви за всички, активите се управляват от конкретни лица на борсовите площадки и би било странно при масови банкови фалити, активите на съответните корпорации по защита на спестяванията да останат незасегнати от бурята - дори, ако са влагали в държавни ценни книжа – имайки предвид непрекъснато печатане на пари от съответните централни банки.

Някой ще каже, че държавата не може да си позволи възникване на такъв казус като обща експроприация на частните спестявания! Но дори съответните суми да бъдат напечатани, за да бъдат раздадени на гражданите, това действие ще изглежда твърде безсмислено на фона на последващия общ инфлационен бум. Да си представим, че в подобна хипотетична ситуация парите вече няма да попаднат на финансовите пазари (както се случва в момента), а директно в джобовете на потребителите.

Като цяло, традиционните методи за изпълнение на съответните закони за защита на спестяванията могат да се окажат недотам ефективни и дори вредни за реалната икономика.

В случая може да възникне един резонен, от гледна точка на обикновения наблюдател, въпрос: а защо има вероятност от такава мащабна обезценка на активите, след като те, така или иначе, са гарантирани от други активи. А пък, последните, в крайна сметка, се покриват от реалното търсене на хората – частните потребители винаги ще имат нужда да хранят и обличат децата си (вече и еднополовите двойки могат да си осиновяват обекти за по-приятно прекарване на нощите)!

Но и тук възникват твърде много въпроси. Става дума за това, че крайното търсене (включително държавното) хипотетично може да бъде отчитано за твърде различен период от време – за две, за пет или за десет бъдещи години - в цената на активите. Съответно, количеството на активите, във всеки от различните случаи, ще се различава твърде съществено.

Обаче, фокусът от последните десетилетия се състоеше в това, че срокът, според който се отчиташе крайното търсене, непрекъснато се увеличаваше. Съответно, количеството и цената на активите (привързани към това търсене) растяха много по-бързо, отколкото реалната, невиртуалната, икономика.

В тази връзка в бизнес-средите бeше изграден консенсус за някои предварителни допускания. Най-напред, съществуваше убеденост, че потребителското търсене няма да пада, тъй като развитието беше излязло на „безкризисен“ тренд. Второ, предполагаше се, че самата икономика ще се развива с експоненциална скорост, че няма да има каквито и да е външни ограничаващи фактори. Накрая, при правените разчети се избираха най-оптимистичните варианти, което беше директно следствие от пристъпа на необуздан оптимизъм за бъдещето, който беше обхванал експертите.

Този еуфоричен екстаз, обаче, се удари в стената на обективните обстоятелства. Първо, оказа се, че търсенето е високо, просто защото активно е било стимулирано. След 2007-2008 г. механизмите за неговото стимулиране престанаха да работят. На второ място, самата икономика, която за своето развитие изисква непрекъснато разширение, вече не може да си осигури този задължителен механизъм за растеж - глобализацията вече е обхванала и най-затънтеното кътче на планетата. Последно, оптимистичните параметри се оказаха дотолкова завишени, че твърде бързо се разминаха с реалността, а разривът растеше все повече до безумни мащаби.

В крайна сметка, какво се оказа? Активите на финансовата система, които бяха разчетени за определен период от време и по мащаби, в действителност съответстват на много по-ниски реални параметри по горните фактори (от два до четири пъти).

Докато това все още не е станало ясно на широката общественост, може да се направи опит да се съхранят достатъчно фиктивновисоки цени на активите, но общата картина, като цяло, е ясна: или всички те ще паднат в пъти, или значителна част от тях няма да струват нищо, за сметка на по-леко разминаване за други (при рязка промяна в структурните съотношения между реалната икономика и финансовия сектор).

В случая не може конкретно да се каже, кои сегменти на финансовата система най-силно ще загубят от тези пертурбации. За банковите депозити, обаче, вече всичко е ясно – никой не прави илюзии, че те могат да бъдат съхранени в тяхната цялост. Затова те ще бъдат „разменяни“ срещу струващи нищо „активи“.

Огромната част от българите едва ли се интересуват от подобни проблеми. Грижите на мнозинството сънародници са други и те са свързани с елементарното житейско оцеляване. Все пак, за около 5% сред нас съществува реалната опасност, парите им, натрупани с толкова кръв и пот, да се изпарят яко дим!

Мисля, че все още не е късно родните олигарси да изживеят своя катарзис и постепенно да започнат да връщат окраднатото обратно в Родината си, под формата на чуждестранни инвестиции, или както още се сетят!

Парите им в чужбина рано или късно ще бъдат експроприирани!

Сега е време, тези хора да покажат, че при тях е останало поне малко чувство на патриотизъм и дълг към народ и Отечество.

Колега Хитов, въпреки вашето предупреждение, парите на родните и не само олигарси ще бъдат отнети. Такъв е замисъла на световната олигархия от 1989 година. Горби, като представител на източната соц. олигархия се съгласи да предаде богатствата и активите на бившите соц. страни на световната олигархия, при запазване на определена политическа и икономическа власт на соц. елита. Апетите на световната масонерия бяха насочени изключително към унищожение на държавността във всичките и измерения, главно към СССР (Русия), България, Югославия (Сърбия) и Румъния. Подредил съм ги по значимост. Същевременно никога, не са имали намерение да оставят олигархите от въпросните страни във постоянно облагодетелствано положение. В техен интерес ( на световното масонство, олигархия) е даже и в подчинените им местни олигархични структори да има несигурност и напрежение. Така се постига абсолютната власт. Тази елементарна хватка е използвана от Френската революция та до днес. Надеждата им е да продължи и за напред.

Въпреки Вашите предсказания, да се надяваме, че все някои от родните олигарси ще "рискуват" да инвестират парите (по същество те са общонародни) си в България, а няма да се оставят те да се изпарят, вследствие на една или друга афера!
Поздрави!

Колега Хитов, май не бях правилно разбран!
Ясно написах, че родната олигархия е такава по разрешение на световната такава, което ще рече, че е под нейно подчинение. Сферите на инвестиране които бяха разрешени от световната олигархия са вече запълнени на днешен етап. Това са недвижими имоти (земя във всяка нейна разновидност), търговия ( МОЛ-ове и търговски вериги) и туризъм (хотелиерство). Забранена зана за инвестиции е промишленото производство и леката промишленост.
Та така, че парите на родните олигархи са, просто, вече конфискувани, независимо където и да се намират.
Поздрави!

Чрез facebook: Мирослав Кръстев Още от възникването си капиталистическата доктрина предполага основен движещ елемент на общественото разветие да бъде " рационалният избор".
Това, по същество е синоним на "егоизъм" и не е чудно за западните култури, покорили източните, чрез овладяването на материята до съвършенство и използвайки я по най-брутален начин за налагане на "права".
Нашите олигарси ( добре дресирани) по-скоро ще наизустят всички източни мантри (не, че ще разберат нещо от тях), отколкото да си рискуват най-бързо ликвидните активи, връщайки ги в пределите на "една загубуна кауза".
Добре, че са малцинство!

Това е ясно, но не забравяйте, че довчера единните световни елити, днес са разпарчетосани и работят за различни интереси!

http://banks.dir.bg/2013/05/23/news13976547.html

в контекста на последните събития,че нашата мафия ще скрие парите си в "български" банки.Ей,така,да спят на топло и сигурно,за по-добри времена.А за
"инвестиране",едва ли.За тях то си е също толкова рисково,колкото и в офшорни банки.