Когато говорим за социална държава, в общия случай ние разбираме такава държава, която на солидарни принципи се грижи за всички свои граждани, така че всеки следващ ден да е по-добър (щастлив) от предишния, без значение на техния социален и трудов статус. Или, в такава държава помощ и подкрепа би трябвало да получават както успешните бизнесмени и начинаещите предприемачи, така и болните, безработните, изключените по една или друга причина от социален живот членове на едно общество.

И веднага си задаваме въпроса: а коя държава може да си позволи подобна „щедрост“, защото е очевидно, че всяка благородна инициатива трябва да има своя източник на финансиране, за да не остане тя само на думи?

Защо например Народна република България в периода на развития социализъм си позволяваше да го прави (според спомените на милиони нейни тогавашни граждани), а за днешната република България не е по силите да провежда подобна политика?

Или, защо Китай отпреди четири десетилетия бе втората най-бедна страна в света, а днес е втора световна икономика (не е еквивалентно с „втора по стандарт за населението си“), като активно се опитва да въвежда нови социални елементи в политиката си по отношение на своите граждани, въпреки че последните все още са с далеч по-нисък стандарт на живот дори от този на „нещастните“ източноевропейци от бившия СИВ?

Активна социална политика могат да си позволят да провеждат мощно развиващи се в икономическо отношение държави, а там, където има деградация на икономическия живот, тя се пренася и в сферата на социалните отношения и възможностите на държавата в това направление.

Възниква най-важният въпрос, на който обръщам внимание: а какво трябва да се направи, за да се гарантира мощно икономическо развитие за дългосрочен период?

И отговорът: необходимо е непрекъснато нарастване на прилаганата в нашата икономика степен за разделение на труда при създаването на произвежданите в страната ни продуктови позиции. За постигането на тази цел най-напред са необходими млади трудови ресурси, които чрез активна имиграционна политика да бъдат привличани в страната ни; и след това: тези мотивирани за труд млади хора да бъдат интегрирани в нашата сравнително малка за световните мащаби икономика, в която степента на специализация и концентрация (по Матеев) на нейните производствени единици ще се увеличава чрез съзнателна и активна държавна политика.

Ако след три десетилетия в България живеят общо около 25-30 млн. нейни граждани, тогава ще можем да имаме приблизително същата плътност на населението, каквато в момента се отчита в Нидерландия (най-развития регион на ЕС). А без хора (без разлика на тяхната религия, раса и народностна принадлежност) които мечтаят да се трудят, всякакви обещания за справедлива социална политика за остатъчното ни население само ще се отлагат за бъдещи периоди и следващи „спасители“, докато съвсем не се превърнем в черната дупка на Европа.

Всъщност, горното може да се нарече и реиндустриализация, за да е по-лесно смилаемо за широките народни маси.

За да ти е по-лесно смилаемо, кви безумия бълнуваш: След три десетилетия ще бъдем 25 - 30 милиона. Т.е. 4 (пъти) Х 7 (милиона в момента) = 28 (милиона средно - между 25 и 30)
След още три десетилетия ще бъдем
28 (милиона) Х 4 (пъти - числото на геометричната прогресия,което си задал) = 112 (милиона)
След още три десетилетия ще бъдем
112 (милиона) Х 4 = 448 (милиона)

Т.е. т.е. - след сто години, ще бъдем колкото Китай.


Т.е. т.е. именно базовите ресурси намаляват скоростно спрямо броя на населението. Т.е. те стават най-скъпи, защото търсенето на базови ресурси се увеличава спрямо предлагането. Т.е. въпросното производство става все по-невъзможно.
Щото надстройката (населението и икономиката) има граница на растежа си и тая граница е големината на базата (природата), която не само че не нараства, а даже намалява.

Е с такива безумия, няма как де не бъдеш наречен "популист". А така също и "фантазьор". Случайно да знаеш, кво са им правили на популистите в Древна Атина?

За страничните читатели да съобщя, че този субект не ме познава лично, а това, че ми "ти"-ка се дължи на пещерното му възпитание!

Току-що на страничните читатели им стана ясно, че мисленето ти е ограничено от предразъдъци, които явно са по-важни за тебе от това да изясниш въпроса който сам си повдигнал по същество.

Наистина не ви познавам, за да ми "ти"-кате! Аз не бих могъл да го правя, как на вас ви идва отвътре?