Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.11.2011 16:40 - Европейската дългова криза - състояние и перспективи
Автор: krizata Категория: Регионални   
Прочетен: 11536 Коментари: 11 Гласове:
8


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

В последните месеци дълговата криза в Евросъюза придоби особено тревожни размери. Тя е свързана с нарастващия в последните три десетилетия кредитен балон, свързан с няколко фактора, сред които се откроява политиката, провеждана в сектора на недвижимите имоти.

Ситуацията допълнително беше усложнена и от спецификата на паричната политика на ЕЦБ от началото на века, когато в опит да подкрепи германския и френския износ, централната банка рязко понижи лихвените проценти, пораждайки по този начин в Южна Европа, с нейния курортен климат, гигантско търсене на жилища, в т.ч. и от клиенти извън региона.

Достатъчно е да отбележим, че в средата на второто десетилетие всеки втори дом в ЕС се е строял в Испания (обемът на жилищното строителство там превишаваше показателите за Великобритания, Германия и Франция взети заедно), а делът на строителния сектор в БВП на страната надхвърляше 15%.

През 2007-2008 г. балонът се спука, което доведе до рязко падане на цените по недвижимите имоти и обемите на строителство.

Така например, в испанската провинция Аликанте – едно от най-популярните места в епохата на бума (регион Коста Бланка), през 2004 г. бяха построени 53 хил. жилища, а през 2010 г. – само 1200, т.е. 44 пъти по-малко.

Средно за страната разрешенията за строителство паднаха 15 пъти, което е сигурна предпоставка за срив на цените и фалити на банки, заради невърнати кредити – на балансите на банките висят ипотечни задължения за половин трилион евро, от които връщането поне на една/трета е нереално, а потенциално още повече.

Получилите жилищни кредити не обслужват взетите заеми, банките отнемат имотите им, но от своя страна не могат да ги пласират на вторичния пазар – според днешните темпове на извършваните сделки, жилище, изкарано на пазара, получава реализация средно след 6 години.

За Испания това е стопанска катастрофа – фалират агенции за недвижими имоти, строители, девелопъри. Служителите на тези фирми отиват на трудовата борса, където няма готовност за тяхното посрещане и по-нататъшно трудоустройство. За изминалите 4-5 години нивото на безработица в страната е нараснало от 7,9 до 22,6%.

Другите европейски страни се сблъскват с подобни трудности, като навсякъде заетостта е паднала значително, освен в Германия, но за нея - малко по-долу.


Особеност на взаимоотношенията вътре в ЕС е кръстосаното владеене на облигации  между резидентите от различни страни, затова проблемите на испанските (и всички останали) банки бързо се превръщат в общоевропейски.

Именно това се случи с Гърция – самата тя едва ли може да притесни някого (произвежда само 3% от БВП на еврозоната), но пък всички се безпокоят от факта, че банките на Франция и Германия владеят гръцки облигации за около 100 млрд. евро.

Подобно е положението с Португалия и Ирландия. А ако се „разтресе“ Испания, чиято книжа в банки на указаната двойка страни - лидери на еврозоната са вече почти 400 млрд.? По отношение на италианските книжа сумата е 625 млрд.

Като цяло само германците и французите владеят бондове на проблемни страни от еврозоната на сума от около 1,4 трлн. евро, като положението на Франция е дори по-лошо, отколкото на Германия.

Тук не бива да се забравя и Белгия – нейни притежавани от германци и французи книжа се оценяват на още 325 млрд, така че съвкупната експозиция на банки от Германия и Франция по дългове на съмнителни страни от региона превишава 40% от сумарния БВП на тези две ключови страни от еврозоната.

Както се вижда, в Европа всичко е преплетено по много сложен начин, така че възможният колапс дори на една страна от региона ще предизвика последваща верижна реакция.


Европейските власти се опитват да се борят срещу кризисните явления приблизително със същите методи, които прилагаха колегите им от Съединените щати през 2008-2009 г.

Създаден бе гигантски стабилизационен фонд от стотици милиарди евро, състоящ се основно от държавни гаранции, но не от „живи“ пари. Беше отпуснат нов заем за Гърция. Беше подписано съглашение с ФЕД на САЩ за доларови суапи за осигуряване на банковата система с ликвидности и т.н.

Нов елемент към момента на стартиране на антикризисните планове стана идеята за съкращаване на бюджетните разходи за намаляване на дефицитите – дълговото бреме на държавите в последно време толкова нарасна, че бюджетните стимулирания заплашват да породят серия от суверенни банкрути.

За съжаление тази тактика не дава обнадеждаващи резултати – така например Гърция не успя да съкрати разходите си даже в абсолютно изражение, а тъй като нейният БВП рухва с бързи темпове (7-10% годишно), то отношението между дефицита спрямо размера на икономиката рязко нараства, вместо да пада.


Подобна е картината навсякъде в Европа – дефицитите са огромни и свиването им е невъзможно без тежки последствия за икономиките. Но и трупането на нови дългове също е невъзможно – липсват ресурси за тяхното последващо погасяване.

След практически фалиралата Гърция, в следващите две години Италия, Испания, Гърция, Португалия и Ирландия трябва да намерят 800-1000 млрд. евро за покриване на падежи по дългове и „затваряне“на поредните бюджетни дефицити, като повече от половината от тази сума се пада на Италия, за чиято трудности се говори все по-активно – нейният държавен дълг значително превишава БВП на страната и приближава 2 трлн. евро.

В Белгия само за
неотдавна фалирата мощна банкова група Dexia, са необходими 150 млрд. евро за покриване на лошите кредити, чиито гарант стана държавата. Положението на Франция също е тревожно, а Великобритания, която не е член на еврозоната, но е член на Евросъюза, е с огромен бюджетен дефицит, колебаещ се около 10-те процента.


По този начин, борбата срещу кризата в Европа, както и по целия свят, се води с променлив успех. При нарастване на стимулите икономиката се успокоява, но пък финансовата система, включително бюджетът, започват да се тресат, заради прекаленото бреме на дълговете.

При съкращаване на разходите рязко пада икономиката, поради което дълговото бреме като процент от БВП расте по-бързо отпреди, растат фирмените фалити и обемът на лошите кредити.


Опитите централните банки да бъдат принудени да финансират програмите за бюджетно стимулиране, посредством изкупуването на държавни облигации, означава, на практика, нищо необезпечена парична емисия, част от която се изсипва на финансовите пазари, пораждайки нови балони и качвайки агресивно цените по базовите стоки (горива, промишлени суровини и продоволствия).

Тези опити завършват с нова инфлационна вълна по производствените разходи и с падане на реалното търсене – на фона на бурния ръст на входящите цени, бизнесът е принуден да съкращава разходите си, в т.ч. и за работна ръка – т.е. или да не се повишават заплатите, следващи скока на цените, или част от персонала да бъде уволняван. Това води до ръст на безработицата и силно ограничаване по разходите на домакинствата.


Последното обстоятелство е критически важно, затова не е странно, че то често е обект на манипулации. Основният начин за постигане на тези ефекти е чрез занижаване на инфлацията, посредством много и разнообразни методи.

Статистиците манипулират кошниците от стоки, чрез които се изчисляват цените, редовно подменяйки в тях поскъпващите позиции, с такива, които имат по-стабилно ценово поведение. Когато последните започнат да поскъпват по-активно се прави обратна замяна.

Самата структура на кошницата също не отразява реалната структура по разходите на населението. Цените на всяка конкретна стока се занижават, като се изключват „твърде скъпите“ наблюдения от общата извадка. Геометричното усредняване на цените в кошниците също снижава крайния индекс. „Хедонистическите коефициенти“ изкуствено понижават цените на стоките, тъй като обикновено се приема, че купувачът изпитва от тяхното владеене все по-нарастващо „наслаждение“.

Всичко това не са просто частни машинации, а утвърдена международна методика за изчисляване на индексите по потребителските цени, която днес се използва навсякъде.

Независимите изследвания показват, че споменатите прийоми „отрязват“ от темповете на истинската инфлация между 3 и 7% годишно. А именно с помощта на ценовите дефлатори се изчисляват реалните изменения на производството и потреблението: БВП, поръчките, продажбите и други ключови индикатори.

Така например Евростат твърди, че реалните продажби на дребно през последните три години стагнират, но в действителност за това време те са успели да паднат с около 10%. Разликата възниква, заради недооценката на инфлацията средно с 3,0-3,5% годишно.

Такава е картината и в САЩ, където Бюрото за икономически анализи демонстрира, че заплатите на американците са на своите пикови стойности, а в действителност те падат вече 11 години, като за това време са изгубили 25% от най-високите си стойности и са се върнали до нивата от 1958 г.


Всичко това, разбира се, поражда спад на реалното частно търсене, на което стъпва всяка развита страна. Това е проблем, който съвсем не е характерен само за южноевропейците – широко рекламираните германци с нищо не са по-добри по този показател.

Според неотдавнашно изследване на банка
UBS, с най-голям износ сред европейските страни се откроява Германия, с цели 60% от нейния БВП. И това е сигнал за бъдещи големи неприятности! За страната, както за никого другиго, свиването на износа е изключително опасно!

И това е в резултат от политиката, провеждана в последните години. В момента износът надхвърля повече от половината от БВП. За отбелязване е, че три/пети от експорта е за другите европейски страни.


Немците почти са монополизирали производството в редица отрасли от индустрията на континента! Но именно в този факт се крие и бъдещият провал на Германия – потребителите на нейните продукти вече са на предела на възможностите си: досега тяхното търсене се стимулираше от европейските бюджети и чрез заеми, но вече и този ресурс е изчерпан.

Сега, когато европейските държави бъдат принудени да балансират бюджетите си и техните икономики, лишени от подкрепата на паричните стимули, поемат устойчиво надолу, главен потърпевш от това ще бъде именно Германия.

От друга страна, на всички е ясно на каква цена германците постигнаха своята „конкурентоспособност“ - вътрешното търсене се руши вече двайсет години, заради непрекъснатото свиване на разходите.  

В резултат на тази политика средната заплата в реално изражение в Германия, е много по-ниска, отколкото преди 10-15 години, като това се признава дори от официалната статистика.

Ако се изчислява истинската инфлация, тогава спадът ще е действително огромен, което се отразява и на търсенето: реалните продажби на дребно, дори по официални данни, са нараствали до 1991 г. и сега са на 10-12% спрямо тогавашните пикове.

В действителност всичко е много по-зле – това, че спадовете от първата половина на 90-те са заменени от стагнация, е разултат единствено на статистически манипулации с цените, а реално спадът не е спирал, мащабът му е достигнал 35-40% и е върнал продажбите до нивата от първата половина на 70-те години от
XX век. Подобна е картината и в Съединените американски щати.


Германците са тръгнали на такива жертви, заради завоюването на пазари за реализация на продукцията на своята промишленост, но сега и тя е в несигурно състояние: поръчките падат три поредни месеца (с общо свиване от 8%), а индексът на икономическото доверие по версията на изследователския център
ZEW се е върнал до низовете от кризата.


По този начин „немското чудо“ от последните месеци и години е само едно своеобразно забавяне във времето на същия процес на общ спад на икономиките в развития свят.

До този момент обилното външно търсене маскираше слабостта на вътрешното търсене, но то вече също не е сигурен източник за регистриране на ръстове. Затова не беше изненада за специалистите първото от дълго време нарастване на безработицата в Германия през октомври.Това означава, че скорошният спад гарантира тотален крах за германския модел на експортноориентирана икономика.


Финансовите игри и бюджетното разточителство са само симптоми на фундаменталната криза в световната икономика, а не са същност на тази криза.

Това означава, че предприеманите днес мерки за борба с проблемите на европейската периферия са почти безполезни и въпросът не е в това, че гърците или някои други народи са мързеливи, а в това, че е дошло времето за равносметка след тридесетгодишната кредитна вакханалия, стартирала с началото на програмата за кредитно стимулиране, останала в историята под името „рейганомика“.

Отстраняването на възникналите за този период дисбаланси неизбежно ще повлече след себе си спад на съвкупното търсене, който, всъщност, не е прекратяван.


Можем да отбележим, че трудностите в Европа се определят от претоварването с държавен дълг, който в същото време бързо се увеличава, заради перманентните бюджетни дефицити. Най-слабите страни като Гърция, Ирландия и Португалия вече не могат да обслужват задълженията си без странична помощ.

Явни проблеми изпитват Италия и Испания. След тях се подрежда Белгия и даже, възможно, Франция. Липсва експертен оптимизъм и по отношение на Австрия и Великобритания.


Оптимален изход от безизходицата може да бъде активният икономически ръст, който би напълнил хазната и в същото време би намалил натоварването върху нея: по-малко бедни и безработни - по-малко изплащани помощи.

В текущата ситуация, обаче, икономиките отказват да отчитат ръстове, а бюджетните съкращения само задълбочават трудностите, ерозирайки съвкупното търсене и докарвайки стопанствата до още по-дълбока депресия.

Новите страни-членки са в най-тежка ситуация, заради силно дерегулираните си икономики, които нямат никакви антикризисни лостове, необходими в такава ситуация.

Освен това, тези страни останаха, практически, без собствено производство, след продължителните монетаристки реформи
, провеждани от либералните правителства.

Кредитната задлъжнялост на населението и фирмите рязко нарасна в последните години, като в случая става въпрос единствено за потребителски и ипотечни задължения, които се обезцениха (техните залози) след общия спад по цените на активите.

Новите членки разчитат на финансовата помощ от стара Европа, но засега поне, такава не се наблюдава в достатъчни мащаби.


Днешната европейска криза не е криза на държавните дългове или на финансовите институти. Неприятностите на тези сектори са само симптоми, но не и причини за заболяването.

В момента се развива криза на цялата икономическа система, формирана в последните три десетилетия – системата на либерализация, дерегулиране и глобализация, на свободната търговия и неконтролираните потоци от капитали, стоки и хора.

Ясно е, че това е много по-фундаментална криза и тя ще се разширява дотогава, докато раздутото, след предишния кредитен разгул, търсене и твърде разширеното предлагане, стъпило на същите тези кредитни стимули, не достигнат до ново равновесие на много по-ниски, от пиковите значения, равнища.

По този начин спадовете в икономиките са обективен процес в рамките на възприетата парадигма за развитие, стъпила на научно-техническия прогрес и частното кредитиране с лихва.

Опитите на съвременните правителства да поддържат предишното жизнено равнище на хората ще водят само до ново раздуване на дълговете.

За съжаление тези усилия ще бъдат недостатъчни и реалното търсене ще продължи да пропада, което в голяма степен ще продължи да се прикрива от статистическите манипулации с ценовите индикатори.


Спадът на европейските икономики ще продължи и даже ще се засилва, във връзка с неизбежната отмяна на бюджетните стимули. Народите на континента ще протестират все по-често, средната класа ще се съкращава като относителен дял от гласоподавателите, което ще даде благоприятна почва за изява на радикални политически сили от двете крайности на обществено-политическия спектър.

Но в този случай идеите за европейско единство могат да загубят голяма част от доскорошната си притегателност, което ще изправи пред сериозни изпитания целия Проект за единна територия на Стария континент.

Разбира се, има и друг вариант, когато Евросъюзът се превръща във почти федеративна държава, за сметка на националните суверенитети, но с отчитане на гореизложените съображения този сценарий е малко вероятен.

Особено на фона на световните тенденции за развитие на протекционизма, контрола върху движението на капитали, разделянето на единната доскоро финансова система на полусамостоятелни сегменти.




Гласувай:
9



1. анонимен - Не мога да разбера
23.11.2011 17:12
Покрай кризата, натрапена ни от разюзданото плячкаджийство на банките и разните фондове, препродаващи си още некупени, пък и не произведени продукти, настъпи пълна бъркотия в терминологията, която, очевидно на никого не прави впечатление, зер всичко е виртуално...Учил съм математика до Питагоровата теорема, но добре помня всичко- например, че след милионите следват милиардите, после са билионите и накрая трилионите. Нали така? Май не е така - американците след милионите турят билионите, нашите Отворковци си приказват за милиарди, от там скачат направо в трилионите и въобще цари пълни гащи щастие - какво са там някакви си три нули, нали не са наши!!!!!! Има ли някой да каже нещо смислено по въпроса?



цитирай
2. krizata - Покрай кризата, натрапена ни от ...
23.11.2011 17:17
анонимен написа:
Покрай кризата, натрапена ни от разюзданото плячкаджийство на банките и разните фондове, препродаващи си още некупени, пък и не произведени продукти, настъпи пълна бъркотия в терминологията, която, очевидно на никого не прави впечатление, зер всичко е виртуално...Учил съм математика до Питагоровата теорема, но добре помня всичко- например, че след милионите следват милиардите, после са билионите и накрая трилионите. Нали така? Май не е така - американците след милионите турят билионите, нашите Отворковци си приказват за милиарди, от там скачат направо в трилионите и въобще цари пълни гащи щастие - какво са там някакви си три нули, нали не са наши!!!!!! Има ли някой да каже нещо смислено по въпроса?





След милиарди имаме трилиони. 1000 млрд.=1 трлн.
Поздрави!
цитирай
3. анонимен - Колкото до наименованията на чи...
23.11.2011 18:01
Колкото до наименованията на числата в Европа и Америка е различно, също и по Си.
Тук наш колега е дал таблица.
http://lekapara.blog.bg/drugi/2010/09/14/stepeni-na-10.605401


От статията става ясно едно. Ако днес беше жив бай Тошо, вероянто би казал: " Капитализъмът май бил още по-голямо недоносче. Ние поне живеехме бедно но честно, а тия са го ударили на живот като за последно, че подлъгаха и нас."
цитирай
4. krizata - Колкото до наименованията на чи...
23.11.2011 18:23
kushel написа:
Колкото до наименованията на числата в Европа и Америка е различно, също и по Си.
Тук наш колега е дал таблица.
http://lekapara.blog.bg/drugi/2010/09/14/stepeni-na-10.605401


От статията сава ясно едно. Ако днес беше жив бай Тошо, вероянто би казал: " Капитализъмът май бил още по-голяма недоносче. Ние поне живеехме бедно но честно, а тия са го ударили на живот като за последно, че подлъгаха и нас."


Не мога да кажа, че народът живееше бедно при бай Тошо. Когато имаш гарантирана работа, осигуряваща ти всички необходими битови удобства, тогава можеш да мислиш и за духовен и културен живот! А това вече е всичко, за което мечтае обикновеният човек!
Приятелски...!
цитирай
5. анонимен - Сега реално работи и внася данъци ...
23.11.2011 20:34
Сега реално работи и внася данъци 1/5 от населението, а ножицата на доходите е отворена вече на 90 градуса.
цитирай
6. adamsmitov - Кредити или данъци
23.11.2011 22:45
Не кредитния бум, а намаляването на данъците за най-богатите е определящия процес стимулиран от Рейгъномиката. Резултатът беше ускорената диференциация на доходите и следствието - намаляване на съвкупното търсене. За да има ръст в тази ситуация, беше необходим кредитен бум.
цитирай
7. анонимен - Покрай кризата, натрапена ни от ...
25.11.2011 21:33
анонимен написа:
Покрай кризата, натрапена ни от разюзданото плячкаджийство на банките и разните фондове, препродаващи си още некупени, пък и не произведени продукти, настъпи пълна бъркотия в терминологията, която, очевидно на никого не прави впечатление, зер всичко е виртуално...Учил съм математика до Питагоровата теорема, но добре помня всичко- например, че след милионите следват милиардите, после са билионите и накрая трилионите. Нали така? Май не е така - американците след милионите турят билионите, нашите Отворковци си приказват за милиарди, от там скачат направо в трилионите и въобще цари пълни гащи щастие - какво са там някакви си три нули, нали не са наши!!!!!! Има ли някой да каже нещо смислено по въпроса?




цитирай
8. анонимен - :-)
13.12.2011 08:42
Препоръчвам ви да се запознаете с дългата вълна на Кондратиев, създателя на петилетния план ;-). Разбира се, че приемам и това което казва Миша Хазин но ето ви нещо специално от фен именно на Кондратиев.

http://www.longwavegroup.com/publications/economic_winter/economic_winter.php

Ето ви и едно кратичко примерче за това как работи системата и какво става с твърде доверчивите в нея. Наскоро мой познат ми потвърди изводите почти едно към едно от разказчето на "Фил".

http://www.caseyresearch.com/cdd/matter-trust

А и две картинки:

http://www.longwavegroup.com/principle/lefi_map/lefi_map.php

http://www.longwavegroup.com/market/dow_gold_ratio/dow_gold_ratio.php


П.П. Разбира се ви препоръчвам и тази книжка ако имате "дупе" за нея ;-))).

http://www.elliottwave.com/more_info/conquer-the-crash-second-edition.aspx?code=dc&articleid=0

В общи линии Хазин, Пректер и Гордън прогнозират криза докато не се изчисти системата. Картинката със сезоните на Гордън прекрасно се връзва с анализа на Дейвид Галанд от Кейси Рисърч за доверието и неговото значение.

Приятно четене, макар и да си мисля, че стола ще ви боде докато четете :-))).
цитирай
9. podvodni - От известно време хубавите новини ...
13.12.2011 19:33
От известно време хубавите новини следват една след друга. Хубавото е, че кризата на системата се задълбочава. Лошото е, че кукловодите които моделираха модела на системата от там и кризата ще предложат „решението на проблема“ точно когато настъпи пикът на кризата и недоволствата. Поне такива са замислите.
В ЕС все още се надяват Германското чудо да извади всички от блатото. Но както е видно от анализа, пред самата Германия перспективите никак не са розови. Задълженията на Германия са големи, а с нарастване на дългът и дефицита положението ще става по-лошо. Каква е разликата на дълг и задължение при Германия? Преди няколко години Германия успя да погаси репарационните задължения от първата световна война. Остават задълженията от втората световна. А те никак не са малки. Задължения + нарастващ дълг и дефицит = кофти положение. Не само в Германия, но и в целият ЕС.
Както казах добрите новини са все повече и по-на често.
цитирай
10. анонимен - anonimen
14.12.2011 18:05
До kushel :Ама бива ли така да лъжете - пишете "Ние поне живеехме бедно но честно, а тия са го ударили на живот като за последно, че подлъгаха и нас."
Брей, ненаиграли се!
цитирай
11. republika - Поздравления за статията
20.12.2011 01:59
Констатациите са верни, но посочените причини за кризата не са главните. Главната причина е в недемократичното, тоталитарно-бюрократичното управление на държавите, без изключение! Това управление доведе действия, противоречащи на смисъла на човешкия живот и увреждане на общата ни планета. В този смисъл, кризата е политическа, а не само финансова и икономическа. Кризата не е и циклична, защото не е резутат от временна и отстранима причина. Вярно е също, че има наслагване на: финансова криза - парите са тотално откъснати от стоковото им покритие, а финасовите инструменти пък са тотално откъснати от парите; икономическа криза - силно деформирано, недемократично и несправедливо разпределение; продуктова криза - стоките не са тези стоки по количество, качество и асортимент, които да задоволяват човешките потребности за качествено равнище на живота; технологична криза - производството на стоките се извършва чрез остарели, енергоемки с висок разход на материали и не щадящи природата, като съзнателно се задържат върховите човешки открития... изброяването може да продължи.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3622452
Постинги: 780
Коментари: 6080
Гласове: 7245
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев