Постинг
14.09.2009 14:54 -
ДЪРЖАВНОТО ПРОГРАМИРАНЕ, ПЛАНИРАНЕ И БЮДЖЕТИРАНЕ – ИНСТРУМЕНТИ ЗА „ПРЕВЕНЦИЯ” ОТ КРИЗИ
Доклад
представен пред
Международната научно-практическа конференция
Мениджърски решения за глобален и местен пазар в условията на криза
Несебър, 9-12.09.2009 ДЪРЖАВНОТО ПРОГРАМИРАНЕ, ПЛАНИРАНЕ И БЮДЖЕТИРАНЕ – ИНСТРУМЕНТИ ЗА „ПРЕВЕНЦИЯ” ОТ КРИЗИ Икономическата криза, разразила се по целия свят, е индикатора за края на една система, съществувала през последните векове.
Тази система се базираше на финансирането на научно-техническия прогрес чрез кредити с лихва и на постоянната експанзия на капитала. Както знаем, капиталът винаги е търсел нови възможности за приложение (инвестиране), като днес тези полета за приложение се изчерпиха, тъй като светът не е безкраен. Друг ограничаващ фактор, достигнал своя предел, е невъзможността за увеличаване на производителността на труда, която досега е нараствала благодарение на увеличаващата се специализация на глобализиращите се производители, но която достигна до такива равнища, след които следва единствено и само регрес. Невъзможно е от тук насетне, светът да живее според парадигмата, господствала до днес. В текущата ситуация, страните - първи осъзнали този факт, ще получат огромно предимство пред всички други участници в глобалната икономика, които още дълго време ше търсят рецепти за лекуване на болните си стопанства, без преди това да са направили елементарното усилие да анализират причините за тежките проблеми, т.е. причините за кризата. По-конкретно, икономическата криза, дошла от САЩ, се разрази толкова яростно, заради огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от БВП на целия свят) и на производство (20% от световния БВП) на Америка, диспропорция, която възникна следствие политиката получила името „рейганомика” и стартирала през 1981 г.
Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични и кредитни емисии. Замисълът бе чрез това ново търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н.), като по този начин се спечели икономическото съперничество със социалистическата система (рухнала точно поради неосъзнаването на съвременните възможности за поддържане на икономически растеж.)
И така, в резултат на тези емисии, в САЩ се стигна до колосално натрупване на дългове, вкл. от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупния обем на тези дългове достига до 50 трлн. долара, сума, която е равна на цялото производство на света за една година. Друга проява на това непрекъснато вливане на, нямащи никакво реално покритие, книжни долари са финансовите, имуществени и суровинни "балони", които имаха място през последното десетилетие в различни точки по света, и които обираха потенциала за инфлация в потреблението и индустрията. Кризата ще продължи до момента, в който потреблението и производството на САЩ ДОСТИГНАТ РАВНОВЕСНА ТОЧКА. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целият свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес. Когато светът достигне новата равновесна точка, нещата вече няма да бъдат същите, каквито ги познаваме към днешна дата. Светът ще се е деглобализирал и днешният единен, в икономическо отношение свят, ще се е сегментирал до отделни регионални глобализационни центрове. Дори в този си вид народите няма да имат никакви реални алтернативи за своето развитие, защото днешната система, достигна своя апогей и от нея чудеса не бива да се очакват.
Какъв е изходът за малката страна България? С ограничения суверенитет, който ни е останал в рамките на ЕС, ние можем да се опитаме да признаем пред колективната си обществена съвест, че последните двадесет години сме вървели в противоположна на правилната посока, без ясна стратегия и без конкретно зададени цели за развитие и за повишаване на стандарта на живот. (Тук е уместно да спомена, че през 1982 г., въпреки трудностите на стопанството, България е на 22 място в света по жизнен стандарт. И още един любопитен факт – един от посланиците на Южна Корея в страната ни, в първите години на прехода, съвсем чистосърдечно признава в официално интервю, че към 1990 г. България има по-добър стандарт на живот от Южнокорейския.) Вече се предлагат много варианти за бъдещо развитие, които заслужават своето внимание и уважение. Но в днешната ситуация от изключителна важност е да се направи предварителен, задълбочен анализ за причините за достигане до този „път без изход” и на тази база да се потърсят правилните посоки за по-нататъшното развитие. В тази връзка, от изключително значение е да се опрем на опита от миналото, както на по-далечното, така и на не толкова отдалеченото по време, от нас. Защото в България бе натрупан уникален теоретически и практически опит на държавно планиране на социално-икономическото развитие, който и до днес не е загубил своето значение. Планирането се базираше на принципа на директивността, на съчетанието на пропорциалността и определянето на основните звена (приоритети), на интересите на държавата и предприятията, на комплексността. Тези фактори изиграха своята положителна роля в тогавашните условия. След промените в посока към пазарни отношения, общодържавната планова система бе ликвидирана, най-вече заради присъщата директивност на плановете. Всякакъв опит за движение в посока към държавно регулиране започна да се представя като връщане към старото. В резултат на това, в обществото все повече се задълбочава противоречието между планомерността на предприятията и анархията в национален мащаб. Дори от философска гледна точка е неразумно отхвърлянето на предишната система на държавно планиране: новото не се появява на празно място, а съзрява в дълбините на старото и не го отрича изцяло, стъпва на него, съхранявайки дълго родилните петна. Освен това свиването на мащабите на държавните регулации не води автоматично до действие на регулаторите на пазара. Допускането на пазарни начала не трябва да бъде демонстрация на превъзходството им пред плана, а средство за неутрализиране на недостатъците на планирането. И въобще, планирането съвсем не се изчерпва с директивно спуснатите задачи, от които някои толкова се страхуват. Главното в планирането е определянето на целите и пътищата за достигането им, осигуряване на балансираност, отраслова и териториална взаимовръзка. Най-дълбокото заблуждение е това, че алтернатива на плана е пазара, а не хаоса. В периода на прехода, МВФ препоръча ликвидацията на плановите органи и дерегулиране на икономиката, с цел съдействие за възникване на пазари. За съжаление, пазарите не възникват просто така, те трябва да бъдат формирани, създавани. В предишната икономическа система връзките между субектите на икономиката се поддържаха от плановите органи, благодарение на което функционираше своего рода пазар, на базата на държавната собственост върху средствата за производство. Реформите не създадоха реални предпоставки за изграждане на национален пазар. Напротив, под натиска на външната конкуренция рухна даже наследения “социалистически пазар”, а трансформацията на плановата икономика в пазарна се осъществи чрез гигантско унищожаване на стопански ценности, вместо чрез очаквания растеж. При това мащабите на реалните разрушения се прикриваха чрез отпусканите досега кредити в рамките на стопанството ни. Характерно е, че в нито една страна в преход, нови производства не доведоха до пробив на нови пазари. Още веднъж се потвърди извода на класиците, че преследването на собствените изгоди, гарантира само едно: хаос. Затова не може да има дилема план или пазар: планът се използва в пределите на необходимото, а пазарът – на възможното. На България й е нужно и едното, и другото, за да се съединят в единен механизъм положителните елементи и на плановата, и на пазарната системи. В най-близко време, най-важната и отговорна държавна задача трябва да бъде приемането на решения за перспективно и текущо прогнозиране на стопанството ни, основано на научното планиране и държавните програми, внедряването на комплекс от директивно и индикативно планиране, определящ перспективите и направленията по устойчиво икономическо и социално развитие. Успешни могат да бъдат само такива икономически и социални реформи, които ще се осъществяват с подкрепата, преди всичко, на собствения икономически и интелектуален потенциал, на ефективното държавно влияние при осигуряването на водеща роля в планирането и управлението на социално-икономическите процеси на държавния сектор на икономиката. С държавния сектор трябва да се свързват наукоемките производства, изграждани на основата на новите технологии, въплъщаващи в себе си съвременен научно-технически прогрес. Сферата на държавния “патронаж” трябва да се разпростира върху образованието, науката, културата, здравеопазването. Това не означава връщане към общодържавна собственост, а това позволява да се осъществят по-разнообразни и гъвкави форми на намеса в икономиката и социалните процеси, с отчитане на спецификата на различни отрасли и сфери на националното стопанство. Законодателното и административно управление трябва да допълва системата от икономически мерки и стимули, покрепящи развитието и усъвършенстването на производството. В основата на политиката на държавата и нейната дейност трябва да бъде принципа за социална справедливост, той трябва постоянно да бъде осигуряван и поддържан във всички сфери на стопанска и социална активност. Това предполага задължителна ориентация към социалните критерии за каквито и да било предвидени изменения в икономиката и в другите сфери, отчитане на тяхната социална цена и екологични последствия, достигане на социално съгласие и национално единство. При изграждане на своя бъдещ път на развитие, ние сме длъжни да се обръщаме към концепцията по устойчиво развитие, безусловно отчитайки, както световните тенденции, така и особеностите на собствения български опит, геополитическото положение, ресурсните и екологични резерви, традиции и духовност на народа. С отчитане на гореизложеното разбиране на произтичащите процеси в света, сме длъжни да говорим за наш преход към иновационен тип развитие. Негова основа, стратегическо направление трябва да стане иновационната дейност. На нейна основа, преди всичко, трябва да се разработват крупните проекти, свързани с реформирането на отрасловите и регионални структури. По този начин, при разработката на стратегия за социално-икономическа политика, имайки предвид перспективната ориентация на страната ни към устойчиво развитие, възможни и неизбежни са тактическите приоритети, които могат даже да не се вписват в общата логика на движение към крайната цел, а да се диктуват само от “конюнктурни потребности”, възможно “встъпващи в противоречие” с дългосрочните интереси. Но общата линия, около която трябва да се концентрират приоритетите е технологичната реконструкция и структурно обновление на промишлеността, появата на нови отрасли на високите технологии. Всичко това не може да се достигне на основата само на законите на конкурентния пазар, тъй като е необходимо създаването на ясни институционални ориентири, чрез усилията на държавата и обществото. За тази цел трябва да бъдат изработени законодателни актове, съдържащи иновативно ориентирани механизми на данъчно облагане, кредитиране, други преференции от държавата, а също така формиране на иновационно предприемачество и внедряване в производството на достиженията на фундаменталната наука и изобретенията. В близко време е много важно да се обърне специално внимание на анализа на съществуващите и да се направи прогноза за вероятните заплахи за икономическата безопасност на страната по отрасли на икономиката, от позицията на жизненоважните национални интереси; на мерките, ориентирани към достигане и постоянно поддържане на параметрите за развитие на икономиката, отговарящи на изискванията за икономическа безопасност, нивото и условията на живот на населението, изключващи възможността за възникване на конфликти вътре в страната ни.
Мениджърски решения за глобален и местен пазар в условията на криза
Несебър, 9-12.09.2009 ДЪРЖАВНОТО ПРОГРАМИРАНЕ, ПЛАНИРАНЕ И БЮДЖЕТИРАНЕ – ИНСТРУМЕНТИ ЗА „ПРЕВЕНЦИЯ” ОТ КРИЗИ Икономическата криза, разразила се по целия свят, е индикатора за края на една система, съществувала през последните векове.
Тази система се базираше на финансирането на научно-техническия прогрес чрез кредити с лихва и на постоянната експанзия на капитала. Както знаем, капиталът винаги е търсел нови възможности за приложение (инвестиране), като днес тези полета за приложение се изчерпиха, тъй като светът не е безкраен. Друг ограничаващ фактор, достигнал своя предел, е невъзможността за увеличаване на производителността на труда, която досега е нараствала благодарение на увеличаващата се специализация на глобализиращите се производители, но която достигна до такива равнища, след които следва единствено и само регрес. Невъзможно е от тук насетне, светът да живее според парадигмата, господствала до днес. В текущата ситуация, страните - първи осъзнали този факт, ще получат огромно предимство пред всички други участници в глобалната икономика, които още дълго време ше търсят рецепти за лекуване на болните си стопанства, без преди това да са направили елементарното усилие да анализират причините за тежките проблеми, т.е. причините за кризата. По-конкретно, икономическата криза, дошла от САЩ, се разрази толкова яростно, заради огромната диспропорция между нивата на потребление (40% от БВП на целия свят) и на производство (20% от световния БВП) на Америка, диспропорция, която възникна следствие политиката получила името „рейганомика” и стартирала през 1981 г.
Същността на тази политика е в агресивното стимулиране на съвкупното търсене чрез парични и кредитни емисии. Замисълът бе чрез това ново търсене да се финансира следващата вълна на научно-технически прогрес (персонални компютри, интернет и т.н.), като по този начин се спечели икономическото съперничество със социалистическата система (рухнала точно поради неосъзнаването на съвременните възможности за поддържане на икономически растеж.)
И така, в резултат на тези емисии, в САЩ се стигна до колосално натрупване на дългове, вкл. от страна на частните домакинства. Към днешна дата съвкупния обем на тези дългове достига до 50 трлн. долара, сума, която е равна на цялото производство на света за една година. Друга проява на това непрекъснато вливане на, нямащи никакво реално покритие, книжни долари са финансовите, имуществени и суровинни "балони", които имаха място през последното десетилетие в различни точки по света, и които обираха потенциала за инфлация в потреблението и индустрията. Кризата ще продължи до момента, в който потреблението и производството на САЩ ДОСТИГНАТ РАВНОВЕСНА ТОЧКА. Но за това ще са необходими много години (до десетилетие), през което време целият свят ще страда от липса на поръчки и производство (от докризисното равнище), безработица, социални трусове и технически и технологичен регрес. Когато светът достигне новата равновесна точка, нещата вече няма да бъдат същите, каквито ги познаваме към днешна дата. Светът ще се е деглобализирал и днешният единен, в икономическо отношение свят, ще се е сегментирал до отделни регионални глобализационни центрове. Дори в този си вид народите няма да имат никакви реални алтернативи за своето развитие, защото днешната система, достигна своя апогей и от нея чудеса не бива да се очакват.
Какъв е изходът за малката страна България? С ограничения суверенитет, който ни е останал в рамките на ЕС, ние можем да се опитаме да признаем пред колективната си обществена съвест, че последните двадесет години сме вървели в противоположна на правилната посока, без ясна стратегия и без конкретно зададени цели за развитие и за повишаване на стандарта на живот. (Тук е уместно да спомена, че през 1982 г., въпреки трудностите на стопанството, България е на 22 място в света по жизнен стандарт. И още един любопитен факт – един от посланиците на Южна Корея в страната ни, в първите години на прехода, съвсем чистосърдечно признава в официално интервю, че към 1990 г. България има по-добър стандарт на живот от Южнокорейския.) Вече се предлагат много варианти за бъдещо развитие, които заслужават своето внимание и уважение. Но в днешната ситуация от изключителна важност е да се направи предварителен, задълбочен анализ за причините за достигане до този „път без изход” и на тази база да се потърсят правилните посоки за по-нататъшното развитие. В тази връзка, от изключително значение е да се опрем на опита от миналото, както на по-далечното, така и на не толкова отдалеченото по време, от нас. Защото в България бе натрупан уникален теоретически и практически опит на държавно планиране на социално-икономическото развитие, който и до днес не е загубил своето значение. Планирането се базираше на принципа на директивността, на съчетанието на пропорциалността и определянето на основните звена (приоритети), на интересите на държавата и предприятията, на комплексността. Тези фактори изиграха своята положителна роля в тогавашните условия. След промените в посока към пазарни отношения, общодържавната планова система бе ликвидирана, най-вече заради присъщата директивност на плановете. Всякакъв опит за движение в посока към държавно регулиране започна да се представя като връщане към старото. В резултат на това, в обществото все повече се задълбочава противоречието между планомерността на предприятията и анархията в национален мащаб. Дори от философска гледна точка е неразумно отхвърлянето на предишната система на държавно планиране: новото не се появява на празно място, а съзрява в дълбините на старото и не го отрича изцяло, стъпва на него, съхранявайки дълго родилните петна. Освен това свиването на мащабите на държавните регулации не води автоматично до действие на регулаторите на пазара. Допускането на пазарни начала не трябва да бъде демонстрация на превъзходството им пред плана, а средство за неутрализиране на недостатъците на планирането. И въобще, планирането съвсем не се изчерпва с директивно спуснатите задачи, от които някои толкова се страхуват. Главното в планирането е определянето на целите и пътищата за достигането им, осигуряване на балансираност, отраслова и териториална взаимовръзка. Най-дълбокото заблуждение е това, че алтернатива на плана е пазара, а не хаоса. В периода на прехода, МВФ препоръча ликвидацията на плановите органи и дерегулиране на икономиката, с цел съдействие за възникване на пазари. За съжаление, пазарите не възникват просто така, те трябва да бъдат формирани, създавани. В предишната икономическа система връзките между субектите на икономиката се поддържаха от плановите органи, благодарение на което функционираше своего рода пазар, на базата на държавната собственост върху средствата за производство. Реформите не създадоха реални предпоставки за изграждане на национален пазар. Напротив, под натиска на външната конкуренция рухна даже наследения “социалистически пазар”, а трансформацията на плановата икономика в пазарна се осъществи чрез гигантско унищожаване на стопански ценности, вместо чрез очаквания растеж. При това мащабите на реалните разрушения се прикриваха чрез отпусканите досега кредити в рамките на стопанството ни. Характерно е, че в нито една страна в преход, нови производства не доведоха до пробив на нови пазари. Още веднъж се потвърди извода на класиците, че преследването на собствените изгоди, гарантира само едно: хаос. Затова не може да има дилема план или пазар: планът се използва в пределите на необходимото, а пазарът – на възможното. На България й е нужно и едното, и другото, за да се съединят в единен механизъм положителните елементи и на плановата, и на пазарната системи. В най-близко време, най-важната и отговорна държавна задача трябва да бъде приемането на решения за перспективно и текущо прогнозиране на стопанството ни, основано на научното планиране и държавните програми, внедряването на комплекс от директивно и индикативно планиране, определящ перспективите и направленията по устойчиво икономическо и социално развитие. Успешни могат да бъдат само такива икономически и социални реформи, които ще се осъществяват с подкрепата, преди всичко, на собствения икономически и интелектуален потенциал, на ефективното държавно влияние при осигуряването на водеща роля в планирането и управлението на социално-икономическите процеси на държавния сектор на икономиката. С държавния сектор трябва да се свързват наукоемките производства, изграждани на основата на новите технологии, въплъщаващи в себе си съвременен научно-технически прогрес. Сферата на държавния “патронаж” трябва да се разпростира върху образованието, науката, културата, здравеопазването. Това не означава връщане към общодържавна собственост, а това позволява да се осъществят по-разнообразни и гъвкави форми на намеса в икономиката и социалните процеси, с отчитане на спецификата на различни отрасли и сфери на националното стопанство. Законодателното и административно управление трябва да допълва системата от икономически мерки и стимули, покрепящи развитието и усъвършенстването на производството. В основата на политиката на държавата и нейната дейност трябва да бъде принципа за социална справедливост, той трябва постоянно да бъде осигуряван и поддържан във всички сфери на стопанска и социална активност. Това предполага задължителна ориентация към социалните критерии за каквито и да било предвидени изменения в икономиката и в другите сфери, отчитане на тяхната социална цена и екологични последствия, достигане на социално съгласие и национално единство. При изграждане на своя бъдещ път на развитие, ние сме длъжни да се обръщаме към концепцията по устойчиво развитие, безусловно отчитайки, както световните тенденции, така и особеностите на собствения български опит, геополитическото положение, ресурсните и екологични резерви, традиции и духовност на народа. С отчитане на гореизложеното разбиране на произтичащите процеси в света, сме длъжни да говорим за наш преход към иновационен тип развитие. Негова основа, стратегическо направление трябва да стане иновационната дейност. На нейна основа, преди всичко, трябва да се разработват крупните проекти, свързани с реформирането на отрасловите и регионални структури. По този начин, при разработката на стратегия за социално-икономическа политика, имайки предвид перспективната ориентация на страната ни към устойчиво развитие, възможни и неизбежни са тактическите приоритети, които могат даже да не се вписват в общата логика на движение към крайната цел, а да се диктуват само от “конюнктурни потребности”, възможно “встъпващи в противоречие” с дългосрочните интереси. Но общата линия, около която трябва да се концентрират приоритетите е технологичната реконструкция и структурно обновление на промишлеността, появата на нови отрасли на високите технологии. Всичко това не може да се достигне на основата само на законите на конкурентния пазар, тъй като е необходимо създаването на ясни институционални ориентири, чрез усилията на държавата и обществото. За тази цел трябва да бъдат изработени законодателни актове, съдържащи иновативно ориентирани механизми на данъчно облагане, кредитиране, други преференции от държавата, а също така формиране на иновационно предприемачество и внедряване в производството на достиженията на фундаменталната наука и изобретенията. В близко време е много важно да се обърне специално внимание на анализа на съществуващите и да се направи прогноза за вероятните заплахи за икономическата безопасност на страната по отрасли на икономиката, от позицията на жизненоважните национални интереси; на мерките, ориентирани към достигане и постоянно поддържане на параметрите за развитие на икономиката, отговарящи на изискванията за икономическа безопасност, нивото и условията на живот на населението, изключващи възможността за възникване на конфликти вътре в страната ни.
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
minchomin -
ДЪРЖАВНОТО ПРОГРАМИРАНЕ, ПЛАНИРАНЕ И БЮДЖЕТИРАНЕ – ИНСТРУМЕНТИ ЗА „ПРЕВЕНЦИЯ” ОТ КРИЗИ
14.09.2009 20:27
14.09.2009 20:27
Материалът е много добър, но само за лекция пред студентска аудитория. Каквото и да говорим за планирането в пазарни условия, то е възможно само в рамките на фирмата при дълбоко проучване на пазара, предварително сключени договори между контрагенти и при получаване на държавна поръчка. При всички други случаи е химера да се планира, каквото и да е производство. При това положение произвеждаш стихийно за свободния пазар. Вярно е, че има различни японски ситеми за планиране, но засега трудно се прилагат в други държави. Все пак светът съществува в пазарна икономика, която не може да бъде див капитализъм. Затова, за сега е нужен единствено държавен регулатор, но не и планиране. На кого ще се прави тава планиране и от кого? Въпрос без отговор. Казвам го за сетен път, регулатор е нужен не на някой друг, а на пазара. Как, ами да питат държавниците, ако е дошло време, но мисля, че няма да е скоро. Всичко следва да се изживее и осъзнае.
цитирайСкоро икономическата ситуация дотолкова ще се промени, че развитието чрез планиране ще е единственото, което може да е алтернатива на стихията на пазара, още повече, че механизмите на развитие при пазарна икономика се изчерпиха докрай.
цитирайКолеги, да, икономическата ситуация действително ще се промени и ще има постоянен, плавен растеж, но не с държавно планиране, а чрез ДЪРЖАВЕН ПАЗАРЕН РЕГУЛАТОР. ВСИЧКО ЩЕ СТАВА, ЧРЕЗ ПАЗАРА, КОЙТО СЕ РЕГУЛИРА ОТ ДЪРЖАВАТА, ЧРЕЗ ПРОДАВАЧИТЕ И СЕ НАБЛЮДАВА ОТ КУПУВАЧИТЕ, ИЛИ Т.Н. "РЕГУЛИРАНА ПАЗАРНА ИКОНОМИКА".
цитирайА как го виждате този постоянен, плавен растеж.
За да го има трябва да има заинтересованост от това, а съвременният капитал вече не е заинтересован да инвестира в реално производство, заради все по-ниската възвръщаемост на инвестициите.
цитирайЗа да го има трябва да има заинтересованост от това, а съвременният капитал вече не е заинтересован да инвестира в реално производство, заради все по-ниската възвръщаемост на инвестициите.
Прегледайте в моя блог темата "БЕЗ ДЪРЖАВЕН РЕГУЛАТОР ИКОНОМИКАТА ЩЕ БОКСУВА"! Обърнете внимание в уравнението на причината за кризата. Неизвестното е х процента печалба. Печалбата винаги е била двигател в икономиката. Нея ще я има, но без изнудване и притискане на другия до стената. Регулаторът следва там да се насочи. Варианта е разработен, нужно е само да се приложи със закон.
цитирайСъбрали се комунистите в Несебър и родили мишка. През 1982 България била на 22 място по жизнен стандарт. Пълни глупости. Може би Кризата е млад, но аз съм на 49 години и знам, че сега сме 100 пъти по добре от тогава. А в секторите, в които сме зле го дължим на продължаващият социализъм.Примери:
1 Топлофикация- София. Най-големият енергиен комплекс в България. Отвратително инжинерно съоръжение построено при социализма и не преустроено и до сега. Създава огромни проблеми на цялата икономика.
2. Енергетиката. 95% отпроизведеното електричество се продава по не пазарен принцип. При социализма бяха 100%
3 БДЖ. Социалистически динозавър от типа на Кремиковци гълтащ по 450 млн годишно от парите на данъкоплатците. С тези пари пенсиите на 3 000 000 пенсионери могат да се вдигнат с 150 лева на година, но на кого му пука. Важното е, че шефа вози задника си в Фолксваген Фаетон на 135 000 евро.Да го духат пенсионерите. Вярно е, че беше закупен при предишното правителство.
4 Селското стопанство. Национални субсидии ок. 500 млн. лв годишно. При непрекъснато скащащи цени на храните. 80% от тази сума отиват в само 7000 "фермери". Типичен социализъм. Вземаме от бедните за да дадем на богатите да произведат нещо, което хората няма да имат пари да си го купят.
5 Такса смет. Плаща се без значение колко смет хвърляш. Водеща е цената на имота. Социализъм в действие да накажем богатите.
Има и други примери, но ще спра до тук. От както се помня непрекъснато слушам как капитализма ей сега ще умре. Това ни го говореха в училище до завършване на гимназията през 1979. В казармата беше същото. Мирният Варшавски договор през 1980 имаше 14 000 танка, а агресивното НАТО 9600. После това продължи и в университета. Веднъж седмично ни обясняваха за задълбочаващата се криза и скорощния край на капитализма и ЕС в частност. След 1989г. се скриха за малко, но сега пак надигат глави и искат пак да опитат да "планира" как да харчат чуждите пари. Няма ли някой пестицид срещу такива мислители.
цитирай1 Топлофикация- София. Най-големият енергиен комплекс в България. Отвратително инжинерно съоръжение построено при социализма и не преустроено и до сега. Създава огромни проблеми на цялата икономика.
2. Енергетиката. 95% отпроизведеното електричество се продава по не пазарен принцип. При социализма бяха 100%
3 БДЖ. Социалистически динозавър от типа на Кремиковци гълтащ по 450 млн годишно от парите на данъкоплатците. С тези пари пенсиите на 3 000 000 пенсионери могат да се вдигнат с 150 лева на година, но на кого му пука. Важното е, че шефа вози задника си в Фолксваген Фаетон на 135 000 евро.Да го духат пенсионерите. Вярно е, че беше закупен при предишното правителство.
4 Селското стопанство. Национални субсидии ок. 500 млн. лв годишно. При непрекъснато скащащи цени на храните. 80% от тази сума отиват в само 7000 "фермери". Типичен социализъм. Вземаме от бедните за да дадем на богатите да произведат нещо, което хората няма да имат пари да си го купят.
5 Такса смет. Плаща се без значение колко смет хвърляш. Водеща е цената на имота. Социализъм в действие да накажем богатите.
Има и други примери, но ще спра до тук. От както се помня непрекъснато слушам как капитализма ей сега ще умре. Това ни го говореха в училище до завършване на гимназията през 1979. В казармата беше същото. Мирният Варшавски договор през 1980 имаше 14 000 танка, а агресивното НАТО 9600. После това продължи и в университета. Веднъж седмично ни обясняваха за задълбочаващата се криза и скорощния край на капитализма и ЕС в частност. След 1989г. се скриха за малко, но сега пак надигат глави и искат пак да опитат да "планира" как да харчат чуждите пари. Няма ли някой пестицид срещу такива мислители.
Търсене
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев
