Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2009 21:51 - Фундаментални въпроси на маркетинга и стратегическото управление за ХХІ век - III част
Автор: krizata Категория: Технологии   
Прочетен: 2282 Коментари: 0 Гласове:
1



Продължение:

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Кои са предизвикателствата пред стратегическото планиране през ХХІ век?

1.    Националното стратегическо планиране е вече неефективно без координация на националните планове. “Мисли глобално, действай локално” като принцип имаше смисъл миналия век. На тази фраза трябва да се добави липсващото й, за да стане още по ефективна: “Мисли глобално и действай глобално и локално”. Вече е необходимо глобално стратегическо планиране, което да реши следните най-общи проблеми:

ь  Промяна на съдържанието на стратегическото планиране – на мястото на идеологията на растежа трябва да застане идеята за развитието (устойчивото развитие);

ь  Координиране устойчивото развитие на всички системи от Суперсистемата – природна, демографска, икономическа, научно-техническа;

ь  Координиране устойчивото развитие на националните системи.

2.    Националното стратегическо планиране трябва да реши следните нови проблеми:

ь  Устойчиво развитие на демографската система при по-бързо развитие на най-онеправданите слоеве от населението (не винаги това са най-бедните);

ь  Устойчиво развитие на икономика и природа, благодарение на науката и техниката, но и в резултат на нова култура;

ь  Координиране устойчивото развитие на икономическите агенти.

3.    Фирменото стратегическо планиране ще има не по-малко сложни задачи:

ь  Оптимизиране на продукцията на изхода: производство само на това, което ще бъде полезно за развитието, а не само на това, което носи високи доходи[25].

ь  Оптимизиране на ресурсите на входа: все по-малко за единица продукция, все по-рециклиращо, все по-малко отпадъчно чрез обратно приемане на продукти.

ь  Преход от мислене за служителите и работниците във фирмата към мислене за тях като човешки капитал, “собственик”на произведеното[26].

ь  Съвместни проекти и съвместни дейности с бившите конкуренти за развитие на обкръжаващата ги среда.



[25] Много от въпросите ще се поставят по новому: АЕЦ “Козлодуй” ли е по-вредна, или продукцията на “Булгартабак”; АЕЦ “Козлодуй” ли ще има по-вредни дългосрочни последици, или ТЕЦ “Марица-изток”?

[26] Когато се мисли, че “Кремиковци” произвежда метали, най-често се допуска, че главните мениджъри на предприятието са “творците” на производството, а работниците и служителите – “изпълнителите”.

----------------------------------------------------------------------------------------------------

 

При новата формула маркетингът рязко променя съдържанието и функциите си:

ь  Формиране на нова култура на потреблението и предлагане на стоки, които отговарят на изискванията за “полезност” и “достатъчност”. Новата култура изисква революция в потреблението от хранителните продукти[27] до стоките за дълготрайна употреба и услугите. Потреблението на повечето стоки не е избор, а необходимост. Но ние имаме правото и отговорността да избираме какво и колко да потребяваме. Мисленето за жизнения цикъл на личността означава, че всеки по цялата верига на живота, от люлката до гроба, носи отговорност и има собствена роля. Проблемът обаче не е само в потребителя, който често се грижи за себе си достатъчно добре, а в най-вече в процеса на производството. Според базирания в САЩ “Институт за маркетинг на природата” през 2000 г. глобалното търсене на “здравословни и устойчиви продукти” – от алтернативен транспорт до органични храни – е достигнало рекордните 546 млрд. долара, но това представлява само 1% от общия обем на производството[28]. Ето от къде тръгват нещата! Към това трябва да прибавим и необходимостта от “озеленяване” на ведомствените покупки, които заемат огромен дял при някои стоки. Това означава, каквато е практиката в някои страни[29], институциите да поставят освен изисквания за цена, срок на доставка, качество и т.н., също и екологични изисквания – стандарти за енергийна ефективност, процент на рециклиране, или даже “зелени” препоръки[30].



[27] Например, продукти с “органични сертификати” за плодовете и зеленчуците, “хуманно отношение към животните”, “отгледано на пасище” за говеждото, “отгледано на свобода” за птичето, “устойчив улов” за морските продукти, “благосклонен към птиците” при кафето, какаото и дървените изделия. Полезен е примерът на Великобритания с нейния проект “Надпревара към върха”, който има за цел да подтикне някои вериги към “по-зелена и по-справедлива продоволствена система”. В САЩ функционира “Институт за благосъстоянието на животните”, който налага също стандарти на браншовиците.

[28] 95% от американската хартия все още се произвежда от първични дървесни влакна. И това е в най-развитата икономика?!

[29] Европейската организация на потребителите (BEUC) подчертава значимостта на осем права и свободи на потребителите: безопасност, информация, избор, представителство, обезщетение, образование, удовлетвореност на основни нужди и чиста околна среда. Потребителите все повече очакват от продуктите и услугите – както и от свързаните с тях процеси – да бъдат съобразени с околната среда. Техният избор трябва да бъде насочван от цената: по-силно замърсяващите околната среда продукти трябва да имат по-висока цена. Но е необходимо да бъде гарантиран достъп до основните нужди на потребителя. На глобално равнище правителствата трябва да бъдат в състояние да действат с оглед на най-силен интерес към здравето на техните граждани; СТО трябва да зачита правата на потребителите на информация и избор – например относно генно-модифицираните храни! – и да предприемат социално отговорни политики, които са в съзвучие с ценностите, етичните норми и очакванията на гражданското общество.

[30] Още през далечната 1993 г. тогавашният президент на САЩ подписа правителствената програма “Енергийна звезда”. Днес вече 95 на сто от всички монитори, 80 на сто от всички компютри и 99 на сто от принтерите, продавани в Северна Америка, отговарят на стандартите за “Енергийна звезда”.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 

ь  Предлагане на стоки със “справедливи цени”. “Справедливостта” има най-малко измерения. Първо, справедливост спрямо закупките на цена, която би покрила производствените разходи на доставчиците и би осигурила достойния им живот[31]. Второ, справедливост спрямо разходите за възстановяване на екологическото равновесие чрез новите екологични данъци. Трето, справедливост спрямо покупателните способности на купувачите, чрез баланс между печалба и полза.

ь  Дистрибутиране по време и място, удобни за купувача. Но освен това, дистрибуторите могат да насърчават практиката “Купи зелено!” и да усвояват сами добрите практики за “зелени покупки”. Японската “Мрежа за зелени покупки” (МЗП) сега обхваща над 2730 организации-членки, сред които са Sony, Toyota, Canon и др.

ь  Комуникиране чрез непрекъснати връзки и открита, пълна и честна информация[32]. Компаниите, освен чрез насърчаване чрез “гарантирано задоволство”, могат да се състезават и чрез натрупаните си “зелени точки”, които имат ефект в много страни. “Проучването на хилядолетието за социалната отговорност на корпорациите”, проведено през 1999 г. обаче е установило, че около 60 на сто от потребителите в 23 страни очакват компаниите да се заемат с ключови екологични и социални въпроси чрез своя бизнес, освен да правят печалби и да създават работни места.



[31] Например, холандската Фондация “Макс Хавелаар” разработи етикет за “справедлива търговия”, при която производителите на кафе са определили цена за продукцията си над световните пазарни равнища – цена, която би покрила производствените разходи и осигурила достоен живот на мексиканските доставчици на кафе. В други страни се разкриха вериги от “Магазин от третия свят”, чрез които се демонстрираше на практика подкрепа за по-слаборазвитите страни.

[32] Европейският Форум на гражданското общество насочва своите действия към Европейското гражданство и демокрацията, основана на принципа на участието. Тя предлага “фундаменталните права в Съюза да включват “нов социален договор”, свързан с имплементирането на Европейска стратегия за устойчиво развитие”. В светлината на тази стратегия за устойчиво развитие Форума предупреждава срещу “опасността от извънредни технократски тенденции, които могат да ни отдалечат от демокрацията, основана на принципите на участието, необходим за поддържане на Европейската стратегия”.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

 

И така, маркетингът престава да бъде носител само на двустранни или по-сложни отношения. Той е призван да отрази онази обективна необходимост, която би позволила на човечеството и неговата люлка – природата да оцелеят при новите условия.

Маркетингът вече не трябва да е само пазарна политика, съчетаваща нужди и потребности на две страни, а пазарна политика, която съчетава нужди и потребности на различни контрагенти в условията на устойчиво развитие. Самото устойчиво развитие трябва да се чертае от рамките на стратегическите планове, независимо от нивото и мащаба на всеки един от тях.

Така дефиниран, маркетингът дава шанс на човечеството, което беше поело ангажимента да се самоликвидира в името на своя „Поп идол” – пазарната икономика. Ще стане ли този шанс реалност? Ще успеят ли стратегическите планове (и маркетинга) да се впишат в едно измерение – това на устойчивото развитие? Това е най-сложният въпрос. Става дума за бъдещето на децата и внуците ни, а то е наистина много абстрактно.

Тези, които разглеждат икономиката като инструментална – а сред тях има много икономисти – твърдят, че пазарът едва ли не “поумнява”; други, които не вярват особено на пазара, поставят ударението върху политиката, която “ще промени нещата в правилната посока”; трети, които не вярват нито на могъществото на пазара, нито на политиката (която често е резултат от “пазарни” лобита), разчитат на една нова култура. Кое ще бъде обаче динамото на промените? Или пък може би и трите ще имат своя роля?

Да започнем отзад напред. Привържениците не толкова на системния, а на систематичния подход, твърдят, че и пазар, и политика, и култура са толкова тясно свързани, че не могат да се отделят едно от друго. Това е една традиция, идваща още от Аристотел и Тома Аквински, преминаваща през Джон Лок и Адам Смит и стигаща чак до Хофстеде. Те никога не са отделяли икономиката от политиката и културата, твърдейки че културата (и съпътстващия я морал) е проява на една особена “програмираност на ума”, която се проявява навсякъде – ежедневна дейност, икономика, политически отношения. Икономиката, с две думи, винаги е морална (в смисъла на особената култура), а политиката – справедлива (пак в смисъла на особената култура). Обратно, колкото повече се развива икономиката, толкова повече тя влива нови сили на политиката и културата. Изглежда, че при неразвита икономика има неразвита политика и неразвита култура, но това съвсем не е така. Идеята за паралелно развитие на трите сфери е много примамлива, но не е вярна. Вярно е само че икономическата дейност навсякъде е сраснала с една специфична култура и една специфична политика.

Да финализираме идеята. Глобалното развитие е изправено пред имплицитната необходимост да премине на релсите на устойчивото развитие. Старите атрибути на икономическата теория не са в състояние да обяснят устойчивото развитие и да посочат пътя за промените. Единствено приложението на системния подход по отношение на Суперсистемата (природа-икономика-население) е способно да даде решения за бъдещето. Именно приложението на системния подход позволява да се промени визията на стратегическия маркетингов мениджмънт. По този начин маркетингът разтваря ветрилото на своя интерес не само към конвенционалната идея за потребителя, но и към идеята за по-доброто бъдеще на децата на потребителя. С това се премахва маркетинговата слепота, властваща на настоящия етап.

С други думи, организациите са предизвикани (не толкова от собствената си имплицитна необходимост, колкото от общото благо) да ориентират маркетинга си към изискванията на устойчивото развитие. Всъщност става дума за преустройство в мисленето от едноизмерен плосък свят на печалбата към многомерен усложнен модел, отчитащ общото благо на хармонично съжителствуващи общество, природа и икономика. С други думи, типичният маркетинг – иска или не иска – ще бъде принуден да се ориентира към маркетинг на устойчивото развитие.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 КРАЙ




Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3825500
Постинги: 785
Коментари: 6084
Гласове: 7250
Архив
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев