Преди повече от година, когато много хора за първи път чуха за новото чудовище - световната икономическа криза, в България вече имаше икономисти, които не само бяха предсказали бъдещите турболентни процеси, но и бяха предупреждавали, по един или друг начин, за това което предстои пред човечеството.

За съжаление, както тогава, така и сега, никой не обръщаше сериозно внимание на тези учени и на техните многобройни призиви за разум в действията в икономическата област.

В тази връзка си позволявам да задам един въпрос: някой от Вас знае ли, че сред нас, в страната ни, живее един от най-гениалните икономисти на нашето съвремие, най-добрият ученик не на кого да е, а на Василий Леонтиев – американския Нобелов лауреат по икономика (от руски произход), дал на света своето Велико откритие –  Леонтиевата система (Баланса на междуотрасловите връзки)?

И така, да видим какво се случи в икономиката на света през изминалата година.

2009-та беше годината, в която големите финансови институти, (но и други компании) започнаха да изкарват на светло натрупаните, преди това, големите загуби. В частност, мащабът на “веригата от секюритизации” (взаимните кредити, раздавани от финансовите компаниите една на друга, с изпозване на деривати като залог) бeше съществено съкратен.

Най-напред, публично беше признато, че финансовото положение на значителна част от компаниите и издадените от тях ценни книжа, не съответства на действителността. Изкривяванията бяха дотолкова големи, че инвеститорите и даже държавните чиновници в САЩ започнаха съдебни дела срещу рейтинговите агенции, които, защищавайки интереса на финансовите елити, системно бяха давали завишени рейтинги където и на когото трябва.

На второ място, стана очевидно, че системата на дериватите въобще не действа в условията на криза, на падане на БВП, поевтиняване на залозите и разрушаване на системата за застраховане от финансови рискове.

Като следствие от тези процеси и за избягване на ликвидни кризи, паричните власти в САЩ бяха принудени да заменят взаимното кредитиране на банките под дериватни ценни книжа с преки кредити от страна на ФЕД.

Обемът на съответните програми (само в тяхната официална част) достигна два трилиона долара (1 трлн. = 1000 млрд.), а многобройни слухове говорят за суми до 9 трилиона.

На трето място, мащабът на взаимното недоверие нарасна дотолкова, че кредитният портфейл на американските банки започна рязко да се съкращава, достигайки мащаби непознати от много десетилетия. Наистина, факт е, че през последните 40 години не са наблюдавани спадове, като през целия този период обемът на кредитите само е нараствал.

Уникалните и плашещи темпове на падане на кредитните портфейли са главното доказателство за това, че кризата продължава с пълна сила.

 
Продължи и “парадът на девалвациите”, чиято цел беше спасяването на предприятията, рушащи се под тежестта на собствените дългове и които бе невъзможно да бъдат рефинасирани повече.

Най-вече, това явление се изрази чрез подкрепата за националните банкови системи, като Великобритания похарчи за тези цели средства, равняващи се на повече от 50% от нейния БВП, Холандия – над 40% от БВП, САЩ – повече от 30% от БВП (вкл. задбалансовите средства от ФЕД), а Германия – повече от 20% от БВП.

Значителна част от тези средства се появи за сметка на емисиите (с изключение на Китай и Русия, които използваха натрупаните преди това резервни фондове).

Девалвацията на валутите, почти незабележима през съотношението на взаимните им валутни курсове, се прояви с пълна сила чрез ръста на световните цени на златото.

В същото време властите в САЩ активно “влияят” на банковата система, с цел увеличаване на кредитирането в реалния сектор.

Практически, по тази причина не се случиха банкрути на големи корпорации (въпреки, че много американски предприятия скоро ще последват съдбата на General Motors), но в САЩ, например, рязко нарасна мащабът на фалити на фирми от дребния и среден бизнес.

Както винаги се случва в условия на изостряне на кризи, на повърхността изплуваха многобройни финансови машинации, сред които най-ярко се открои “делото Мадоф”.

Както и в други подобни случаи, достатъчно бързо се изясни, че контролиращите органи са имали цялата възможност и информация за предотвратяване на тази схема на най-ранния етап от осъществяването й.

Това, че необходимото не е било направено, рязко наруши доверието към цялата система за контрол върху финансовите операции, което, в условията на криза, очевидно няма да допринася за устойчивостта на световната финансова система.

Предполагаше се, че през изминалата година, ще започнат суверенни фалити на цели държави. Големият обем на емитираните наличности, за сега, предотврати тези събития, въпреки че всички видяха проблемите на Дубай, Гърция, Украйна, Испания.

В началото на миналата година икономистите прогнозираха различни варианти за избор на държавна политика за оздравяване на икономиките, като най вече погледите бяха отправени към американските власти.

Сериозната част сред икономистите твърдеше, че доколкото за американските монетаристи не е свойствено да изучават междуотрасловите взаимодействия, то те не са в състояние да разберат, по какъв начин падането на търсенето и изменението на структурата му ще повлияе на доходите на предприятията в различните отрасли.

Това би означавало, че практически ще е неосъществимо разработването на разумна и адекватна политика за оздравяване на реалния сектор.

Точно това се случи.

Както се и предполагаше, властите в САЩ (не разполагащи с адекватна икономическа информация) се ограничиха до обща подкрепа на системата за кредитиране (чрез опити, при това не най-сполучливи, за пролонгация на кредитите) и индивидуална подкрепа за най-големите предприятия.

Затова, още преди година някои учени-икономисти сериозно се съмняваха във възможностите на Обама да направи каквито и да са промени (под чиито лозунги той спечели мандата си), тъй като съставът на неговата администрация (практически изцяло изградена от корумпирани чиновници от екипите на Клинтън) говореше, че новата власт ще разтегля решаването на проблемите до последния възможен момент.

Бавене и отлагане, за максимално удължаване на удоволствието от разпределението на бюджетните пари и контрола върху световната финансова система - това беше стратегията на американците за излизане от кризата.

Освен това, такъв развой на събитията все още позволява да се поддържа жизненото равнище на населението на САЩ и да не се допускат мощни социални прояви (въпреки че, по различни данни, властите на страната се готвят за тях).

Разбира се, всичко това е възможно до определен момент, като някои експерти смятат, че резките събития скоро могат и да започнат.

Както се и очакваше, през годината властите зад океана се занимаваха най-вече с пропагандата на оптимистични очаквания, демонстрираха “изход от рецесията” (стигайки до преизчисляване на статистиката, чрез пренасяне растежа от минали периоди към последните две тримесечия на изминалата година и ограничавайки, в максимална степен, публичното обсъждане на реалните причини за кризата).

Освен това, САЩ активно манипулираха цените на нефта, с цел поддържане на оптимален финансов баланс за себе си.

Официалните данни за БВП в страната на неограничените възможности не потвърдиха най-мрачните прогнози, въпреки че всеки сериозен наблюдател може да се съмнява в изнесените данни.

И не само защото статистическите служби на САЩ (както, между другото, и по-голяма чат от статистиките по света) са знаменити със своите “игри” с цифрите, но и затова, че самите параметри на БВП се представят достатъчно спорно.

Конкретните числа обаче, които много по-трудно се фалшифицират, показват, че реалният спад на БВП все пак е достигнал 8-12%.

Това се вижда и от представената по-горе графика за спада на съвкупния кредитен портфейл, и от показателите за годишния спад в продажбите на дребно и на съвкупното търсене, да не говорим за пазара на недвижими имоти.

В Европа споровете вървяха както по линия на противоречията между отделните държави и Евросъюза като цяло, така и вътре в еврозоната.

Богатите страни в Европа (Германия и Франция), играещи главна роля при определяне на политиката на Европейската централна банка, бяха напълно удовлетворени от “силното” евро, докато южните страни, особено Испания и Гърция, страдаха сериозно от такава политика.

Това е свързано със спецификата на икономическите модели на тези страни, която предполага, че значителна част от населението получава своите основни доходи от туризма.

В условията на кризи (и рязко свиване на туристическите потоци) тези страни винаги сериозно са увеличавали своите бюджетни социални програми, което е подпомагало подкрепата за населението, както и девалвацията на националните валути, стимулирайки по този начин туризма.

След въвеждането на еврото второто стана невъзможно, а първото доведе до нарастване на дефицитите на тези страни до такива размери, че те вече не влизат в параметрите, определени от “Пакта за стабилност”, на който, между другото, никой вече не обръща внимание.

Във всеки случай, елитите на страните от Южна Европа напълно сериозно започнаха да обсъждат въпроса за изход от еврозоната.

Какви са приоритетите пред икономиката на България и не е ли време най-накрая да се помисли за излизане от унищожителния, за страната ни, валутен борд?

(Скоро следват прогнози за 2010)

Съумял си много добре да предадеш най-важното.
По принцип подобна информация е разбираема само за специалисти, но ти си успял да я адаптираш и представиш ясно и точно.
Поздрави!

Може би Ви се струва странно ПОСТИНГЪТ да се мъдри в рубрика "Технологии".
За тези, които посещават отскоро тази платформа информирам, че до края на януари 2010 рубриката се наричаше "НАУКА".