Статията бе представена на научна конференция в Украйна на 19 септември 2024 г.
-------------

В последните години все по-активно се обсъжда темата за бъдещето на човешката цивилизация в контекста на постепенното приключване на актуалния модел на развитие. Да си припомним, че след края на Студената война (Третата световна война), в която съветската система за разделение на труда капитулира пред многократно превъзхождащия я като икономически потенциал противник, в последните три десетилетия всички бивши страни от някогашния СИВ също са вписани във вече глобалната американска система за разделение на труда, като всяка от тях специализира в производството на ограничен кръг от продукти, които се търсят на световните пазари[1].

Необходимо условие за успешно функциониране на всяка икономическа система е нейното непрекъснато разширение. Тази закономерност е валидна както в наши дни така и от най-дълбока древност. Именно достигането до пределите на съществуващия познат свят (ойкумена) на някогашните велики империи е един от основните фактори за последващия техен постепенен залез и изчезване. Тук примерите са толкова много, че не е необходимо да бъдат специално причислявани.

В условия на капиталистическо развитие с присъщата му необичайно висока скорост на възникване и  протичане на стопанските процеси тези явления не само не изчезват, но и значително ускоряват своя ход. Промените в стопанското развитие, които се наблюдават в рамките на аграрната цивилизация в продължение на векове, в индустриалната епоха се случват само за няколко години и десетилетия.

По тази причина нашето глобално село Земя твърде бързо, само за около два века след индустриалната революция, достигна до онези предели, след които единствено откриването на нови обитавани галактически планети би осигурило устойчиво постъпателно движение в обозримо бъдеще при съхранение на днешните обществено-политически условия.

И тук възниква резонният въпрос: как съвременната човешка цивилизация би могла да съществува в условия на край на днешния модел на развитие?

Бихме искали да опишем своето виждане за перспективите пред развиващите се страни за няколко десетилетия напред. В българския предговор към своите „Лекции по неокономика…“ Олег Вадимович Григориев еднозначно подчертава, че т.н. „развиващи се страни“ трябва да търсят обща перспектива на своето бъдещо развитие на основата на равноправието и принципно новата организация на общата за тях система за разделение на труда.“

Как изглежда светът в средата на 20-те години от ХХI?

Процесите на деглобализация в света вече набраха сериозни обороти и очевидно става все по-трудно те да бъдат преустановени, още повече че като по обща команда много страни полагат нeмалки усилия, за да ги ускорят. Примерите в това отношение от последното десетилетие изобилстват, ние сме ги привеждали нееднократно, затова едва ли е необходимо подробно отново да се спираме на тях!

На този фон трябва да се отбележи, че вместо да се продължава с разделянето на ограничени по мащабите си отделни регионални валутни зони си струва поне да се направи опит за съхраняване на съвременната човешка цивилизация в рамките на нов двуполюсен свят (след като еднополюсният е твърде антагонистичен в своите идеологически основи), при който част от човечеството ще получи възможност да изгражда бъдещето си на основата на авраамическите ценности като алтернатива на новия либерален ред.

В този случай, поради рязкото съкращаване на пазарните мащаби за реализация на продукцията последната ще загуби както асортимент, така и качество, заедно с нарастване на себестойността за единица производство. Очевидно това ще е голямата цена, която трябва да се плати, заради нежеланието на отделни геостратегически фактори да потърсят и намерят взаимно приемливи варианти за по-нататъшно единно развитие на съвкупното население на нашата планета.

Да не забравяме, че при подобен развой на събитията голяма част от днешните граждани на космическия кораб «Земя» ще се окажат «излишни» за новосформиращата се икономическа действителност и ще се търсят още по-активно алтернативи за тяхното «своевременно утилизиране». Малтус тържествува!

В такъв случай в рамките на такова ново глобално обединение всяка голяма традиционна цивилизация ще може да има свое присъствие, което няма да «пречи» на другите да развиват собствените специфики (именно духът на териториалните държави, за разлика от т.н. «национална идея»[2], ще даде това чувство за взаимно разбирателство и проникване, които са невъзможни за постигане в парадигмата на съществуващата индустриална цивилизация).

Осмисленото задълбочаване на разделението на труда в такова грамадно човешко пространство ще даде нов тласък за по-нататъшно развитие[3]!

[1] Така например България, въпреки малките си размери, се превърна в един от най-големите световни износители на зърно, както и на квалифицирана, но евтина работна сила за икономиките на страните победители в ТСВ.

[2] За подробности виж тук: https://krizata.blog.bg/history/2018/02/22/nacionalinaia-ideia-kak-faktor-razvitiia-do-i-posle-industri.1595154

[3] На 22.02.2022 г. по въпроса съм публикувал материал с такова заглавие в личния си блог по линк: https://krizata.blog.bg/recepti/2022/02/12/koncepciia-novogo-budushtego.1803180

че и "конференции" да прави. Вижда им се краят на такива.

Участвам на научни конференции в бившите съветски републики от поне петнадесетина години! Скоро ще публикувам доклада си и от неотдавнашно участие в Русия! Следете! Ще бъде интересно!