Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.08.2010 07:21 - Московски пътеписи – 1
Автор: krizata Категория: Туризъм   
Прочетен: 3772 Коментари: 6 Гласове:
6

Последна промяна: 05.08.2010 22:13

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Както Ви обещах в предишния си постинг, започвам репортажите си, свързани с пътуването до доскоро великата (и пак доскоро) братска страна – Русия.

След като предварително жена ми проучи всички възможности за пътуване до Москва (нали тя отдавна е в турбизнеса), се оказа, че оптималният вариант за достигане до крайната точка от маршрута е, ако се лети с чартър от Бургас до Киев, след което да се хване нощен влак от столицата на „незалежна (независима)” Украйна и на другия ден сутринта да се осъмне в града, където даже Хитлер не е успял да стъпи.

Речено-сторено!

След като потеглих с три куфара багаж (включително много български национални сувенири – магазинът е точно срещу Булбанк в центъра на София), не забравяйки да сложа и произведения на българските класици в икономиката, в късния следобед пътуването до града на Петя Дубарова приключи благополучно. Но оттук започнаха емоциите... и то какви!

Веднъж оказал се на бургаската аерогара, пред мен се отвори море от хиляди разярени туристи, безуспешно борещи се със зъби и нокти за по-предно място на някоя от многолюдните опашки за едно или друго.

Първото изпитание беше при опаковането на багажа. Знаейки, че по летищата често „се пипа” при товаро-разтоварните работи, десетки пасажери чинно се бяха подредили, чакайки реда си, за да попаднат на единствената опаковачна машина в цялото пространство наоколо.

След дългото стоене, когато най-накрая и моят ред дойде, установих, че процедурата по машинното загъване с няколко пласта найлон за едно парче багаж струва цели 10 български лева (манипулацията траеше не повече от минута).

Когато жално погледнах към касовия апарат, с надеждата, че ще получа бележка за оказаната ми услуга, бях презрително отрязан от загорелия младеж (презрамил голяма набъбнала чанта с всякакви банкноти), нямащ и най-малкото време, за да се занимава с излишни движения около фискалната машинка.

Разбрах го, тъй като след мен разярената тълпа вече напираше да стъпче и опаковачната машина, и нещастния служител, дръзнал да спре и за миг повтарящите се до втръсване процедури по пакетирането на многобройните чанти, пълни с армагани за приятели и роднини.

Все пак, първият етап беше преодолян и бодър от първоначалния си успех се настаних на следващата виеща се опашка (излизаща до паркинга на аеропорта), откъдето започваше същинската регистрация за всеки от полетите.

Като се огледах около себе си, се поуспокоих, че не съм единственият с подобни неволи, тъй като в малката заличка за Изпращане бяха отворени поне още десетина гишета, където иноземци от цяла Европа се тълпяха с надеждата да се доберат до заветните служители, които изнурени от летните жеги, отмятаха един след друг многобройните туристи, скупчили се наоколо им.

Както казват: „всяко постоянство се възнаграждава”. Така и аз, след като прекарах почти час време в чакане, успях да проуча всички заслужаващи внимание рускини и полякини, мотаещи се наоколо, като за пореден път се убедих, че от българското по-хубаво нема (е, с малки изключения, разбира се)!

Скоро и вторият етап (чекинга) от сагата ми, наречена бургаско летище беше зад гърба ми и облегчен от този факт аз щастливо се заоглеждах, в търсене на родната митница и граничната полиция.

И тогава видях нещо, което въпреки многото ми опит в излитанията и кацанията от разни летища, не бях имал шанса да съзерцавам: В единия край на запотената зала се беше скупчила разбесняла се тълпа от тристатина англичани, руснаци, немци, холандци и всякакви араби, които неистово се натискаха, за да се доберат възможно най-скоро да един проход, където еманципирани представителки на полицейската професия, каталясали в края на смяната си, събуваха обувките на всеки, търсейки с помощта на ренген скрити терористични заплахи от хипотетичния противник.

Периодично, тълпата се люшваше и най-наглите сред рояка от лакти се оказваха на предни, стратегически позиции, докато скромни татковци с бебешки колички наблюдаваха отстрани баталиите и сигурно за пореден път проклинаха момента, когато бяха избрали да загубят десет дни от живота си, пътувайки в страната на победилата мутрезация.

Борбата за заветното събуване по чорапи се водеше с всички възможни средства – хора симулираха припадания, емоционални кризи, други пълзяха под оградителните въжета, рискувайки да получат чанта върху главата си в най-неподходящия момент. Явно някои бяха решили, че рискът от такива действия, пред перспективата да се задушат в притискащата се тълпа, е многократно по-нисък.

Когато в последния възможен момент преди повикването за самолета се добрах до скенера за проверка, установих, че служителите правеха всичко по силите си, за да поемат потока, но беше очевидно, че планиращите капацитета на летището за пореден път бяха усвоили „едни” пари без да свършат и грам работа.

Сигурно в този момент добронамереността ми към българските гранични служители разцъфтя толкова обилно, защото за разлика от другите не бях учтиво помолен да премина бос през ренгена, а чепиците ми през цялото време гордо тропаха по мокрия мрамор, на фона на цопането с потни крака на белите хора от Европа.

Стъпвайки на борда на самолета и потапяйки се в атмосферата на климатизирания салон, разбрах защо любителите на екстремални усещания от цял свят така неистово се стремят да попаднат в любимата ни татковина – облегчението, че си се измъкнал от този ориенталски ад беше невероятно и сигурно много и много „бургери”, свикнали със спокойния ритъм на ежедневието си, само чакат следващото лято, за да се потопят в униКАЛНАТА атмосфера на българската (макар и курортна) действителност.

В Киев нещата бяха тривиални, до момента, в който трябваше да се кача на влака за Москва. Най-напред шаферката (една засукана рускиня) ме ориентира за купето в спалния вагон, където трябваше да прекарам следващите десет часа.

Тук вече се суетеше крехка пътничка, която в маранята на задушното купе се опитваше да подреди тежките си куфари. Естествено, че като кавалер й помогнах да натъкми багажите си и свършвайки с джентълменските си задължения веднага излязох на перона, за да подишам свежия вечерен ветрец.

Там шаферките на вагона все още проверяваха новопристигнали пътници за билети, но в подходящия момент се приближих до тях и се информирах кога климатикът в купето ще проработи.

Видимо притеснени от въпроса ми, те обясниха, че ще се наложи да се пътува без тази екстра (по-късно от техни колеги разбрах, че точно в този вагон техниката е сдала багажа), при което осъзнах, че ще трябва да се търси друго решение на проблема (задухата с четирима пътници в такова августовско, макар и нощно пътуване, предполагам, е наистина неописуема).

Изчаках още две-три минути и след това се обърнах към служителките със следващия въпрос: ”А какви са възможностите за смяна на купето?”

Хубаво е да се владеят интонациите в чуждите езици, защото и в конкретния случай очевидно бях правилно разбран и след кратко съвещание двете дами от руските железници ми предложиха срещу доплащане от около 40 евро (1/2 от първоначалната цена) да потърсят вариант в значително по-добри условия.

Нощта на пътуването се оказах сам в климатизирано купе от бизнес-класата на експреса, където в усамотение написах тези няколко реда, в очакване на истинската среща с руските хора и тяхната величествена столица.

 



Тагове:   Московски,


Гласувай:
6



1. injir - Очаквам следващите преживявания! ...
01.08.2010 08:27
Очаквам следващите преживявания! Явно имаш хъс да пътуваш в тази братска страна,щом като в тази първа част на пътеписа прозвуча почти по алековски.:)
цитирай
2. анонимен - уважаеми г-н Хитов)))
01.08.2010 08:48
като човек, който често лети със самолети трябва да ви кажа, че сте случилина нещо нормално, което едва ли може и трябва да се определи като българско (каква е тази неистова радост да теглим една майна на родното, не разбирам).
и на хитроу, и в мюнхен, че и в будапеща по това време на годината си е пълна лудинца. в лондон се събуваш задължително - и така трябва! и лаптопа го пускаш - да се види, че е лаптоп, а не някаква машинка, дето може да гръмне.
след 9/11 - айде не на мен - по-добре да ни събуват, отколкото някоя фундаметалистка откачалка да ме гръмне)))
само ми е странно - защо не сте взел директен полет по Москва, доста по-просто е.
поздрави и приятелско напомняме - внимателно с рускините)))
цитирай
3. krizata - Здравейте Алекс,
01.08.2010 09:34
Толкова съм уморен от срещнощни митници, че май няма да издържа дълго да поддържам коментарите Ви!
А пък полета през Киев беше заради жена ми, нали Ви казах, че е от туристическия бизнес, т.е. чартира и някакви самолети от Украйна!
Поздрави!
цитирай
4. razkazvachka - Ей, издръжлив човек!
01.08.2010 11:05
Дано не те ошушкат до последно, че няма как да пуснеш следващия текст:)))

Нареждам се на опашката от чакащи да четат още!
цитирай
5. krizata - Драга разказвачке,
01.08.2010 11:54
Защо ще ме ошушкват, тук, в Москва!
Хората тук са неестествено любезни (от наша гледна точка), мили и готови да помогнат на чужденеца, попаднал в непознатата среда!
Разбира се, навсякъде трябва да се внимава за джебчии или мошеници, но струва ми се, че в БГ в това отношение сме много по-зле.
Да видим!
Поздрави за Вас!
цитирай
6. krizata - Да ужасно трудно е да се диша тук, в ...
04.08.2010 22:31
Да ужасно трудно е да се диша тук, в Москва! Всеки ден се моля да падне някакъв проливен дъжд, който да изгаси всичко, но засега природата никак не е благосклонна към мосвичите!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: krizata
Категория: Други
Прочетен: 3622431
Постинги: 780
Коментари: 6080
Гласове: 7245
Блогрол
1. Икономическата криза слага края на една система
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев