Кратка справка: От разказите на местните разбрах, че Москва е започнала своя неудържим възход по времето на княз Владимир, който се изхитрил да получи монополното право за събиране на данъците в полза на татарските поробители. Естествено, след като си изпълнел нормата пред чуждоземците, владетелят започвал да пълни собствената хазна и тъй като тогава нямало офшорни зони, инвестирал награбеното в изграждане на големите, непристъпни крепости, които удивяват и до днес.

По-късно, градът губи съревнованието със Санкт Петербург, който при Петър I се превръща в столица на изгряващата славянска империя, с претенции да стане трети Рим.

Но когато болшевиките вземат властта, те преместват центъра на социалистическата си свръхдържава  отново в Москва, с което дават пореден силен тласък на нейното развитие. Столицата на СССР се превръща в един от двата световни центъра, които диктуват съдбините на цялото човечество.

След като страната и нейните сателити губят студената война и развяват бялото знаме, градът се разделя с голяма част от ореола си на „столица на света”, макар че и до днес много руснаци вярват във възможността за възраждане на миналото величие.

Въпреки катаклизмите на времето, мегаполисът не е изгубил своята атрактивност и безброй чужди туристи продължават да го посещават и сега (тук видях странна сцена, при която голяма група китайци се бяха събрали пред изхода на една от метростанциите и се снимаха на фона на рисунки и мозаечни композиции, показващи жизнерадостните труженици от отминалата социалистическа епоха – явно, че в Поднебесната комунистическите идеи все още значат много).

Но да се върнем към нашата разходка по Москва-река!

След като се прехвърлих на горната палуба на кораба-красавец и капитанът даде пълен напред, се появи този живителен ветрец, който ми напомни за родната България, с нейните прохладни планини или пък страхотни плажове, където бризът така нежно те гали, както може да го прави само крехката женска ръка.

От двете страни на реката започнаха да се сменят различни комбинации от стъклено-бетонни офис-сгради или пък постройки от минали епохи. Всичко това се губеше сред безброй паркови и тревни площи, почти идеално поддържани, въпреки горещините. Плавателният ни съд пореше вълните и ни носеше напред, представяйки пред същисаните туристи един непознат свят на спокойствие и тишина, в сърцето на пренаселения мегаполис.

Пред нас се откриваха картини на едно спряло ежедневие, в което московчани се разхождаха по двойки покрай брега или попиваха слънчевите лъчи, излегнати направо на тревата. Други караха колела и ролери, без страх от преминаващи автомобили, а трети просто се наслаждаваха на живота, приседнали на пейка, редом до любимия/та.

Бях поразен от факта, че поне половината обиколка премина в зеленината на тези безкрайни паркове, които до тогава никак не бях забелязвал при своите градски наземни разходки.

По пътя нямаше как да не фиксирам и огромния комплекс за активни забавления от типа на Дисниленд, със спиращи дъха въздушни влакчета и катапулти, с виенските колела и писти за картинг-каране.

Корабът продължаваше да ни носи напред и да ни разкрива все нови и нови тайни на тази многовековна северна перла, събрала толкова противоречива история и човешки съдби.

Но когато пред нас, разположен на едно малко островче,  се изправи колосалният по размери, прясно издигнат паметник на Петър I-ви, всички онемяха. Като че ли тази директна среща с великана от руската история ни накара да се пренесем в неговата епоха на бурно строителство и завоевания, на утвърждаване и възход, превърнали второстепенната руска държавица в днешния световен колос (?на глинени крака?) разпрострял се в осем часови зони.

Затова, когато след няколко минути пред нас изникна Кремъл (видян от реката), емоцията беше доста по-сдържана и овладяна, въпреки познатите от парадите часовникови кули, отброяващи всеки час с мощен камбанен звън. Със сигурност пешеходната разходка до кремълския площад е изпълнена с повече вълнения, може би заради непосредственото докосване до тези високи стени, които видяни от реката губят своето могъщество, всявало респект през вековете.

Веднага след преживените умопомрачителни гледки пейзажът отново се смени с тривиалните картини от московската архитектура, подчертавайки още веднъж силата на емоционалния екстаз от току-що приключилата среща с историята.

Все пак, спокойствието на ритмичното движение по вълните, беше един естествен фон на това почти завършило екзалтиращо пътуване през времето, което Москва-река подари на всеки от нас.

Когато корабът акостира на последната си спирка, разбрах, че само за един час бях успял да преживея многобройните катаклизми на руската история, да общувам с велики личности и епохи, да съпреживея моменти на изпитания и невиждан героизъм.

Да, щедра е Москва, просто трябва да забравиш предразсъдъците и тя ще бъде завинаги твоя!

 

Хубава публикация! Чисто икономическите ти публикации ми идват малко трудно смилаеми, но в последните няколко ставаш все по-поетичен и лично за мен удоволствието от четенето е много по-голямо!
Все пак не съм икономист и повечето неща, за които обикновено пишеш, не ги разбирам, но тези публикации-впечатления са от любимите ми!
Радвам се, че намираш време и за такива!
Поздрави!

Аз пък искам икономически статии. Тази лирика ми идва не на място (мое мнение). Доколкото знам сте в Москва по повод на някаква конференция (или нещо подобно\( по икономически въпроси. Пишете за икономика, моля Ви. И най-вече за кризата. Нали така е името на блога Ви. Кризата, а не белетристиката. Очаквам най-скоро още от Вашите прекрасни икономически материали.

хубаво щеше да е да има снимки.

Когато тръгвах за Москва напълних куфара със сувенири и икономическа литература, така че за фотоапарата просто не остана място. Наистина щеше да е добре материалът да е придружен от снимки, но пък затова си имаме интернет. Все пак си мисля, че писаното слово винаги най-добре разкрива дълбочината на личните впечатления.
Поздрави!

Искрено ти завиждам за тези "отклонения", защото съзнанието ти вижда по-далече от очите, а ума - по-ясно от сърцето!