Прочетен: 9129 Коментари: 24 Гласове:
Последна промяна: 12.08.2010 11:06
Днес стана модерно всеки да дава мнението си по проблематиката на кризата: кога щяла да свърши, как обикновените потребители щели да я почувстват, какво щяло да стане с един или друг сектор от икономиката и т.н.
Проблемът е, че всезнайковците от телевизионния екран, от радиоефира или от страниците на вестниците са същите тези „стари муцуни”, които само преди пет години ни обясняваха, че вече практически е невъзможно възникването на икономически кризи, че светът е излязъл на магистралата на вечното си постъпателно развитие и други подобни глупости.
Тези „експерти” и тогава се отъркваха в силните на деня и им даваха "ценните си съвети" за прилагането на една или друга „инвестиционна политика” или „стратегия за растеж”, или друго подобно нещо.
Сега същите тези вечни „специалисти по всичко” отново тровят съзнанието ни с техните си теории за V или W образна рецесия, за необходимостта от една или друга рестриктивна политика, за скорошни „зелени ръстове”, които да ни върнат във времената на предишното потребителско безумие и т.н..
А в това време хората, разбиращи истинската същност на проблемите, продължават да бъдат държани в пета глуха. Отново на тях се гледа като на врагове на обществото, само заради това, че назовават процесите с истинските им имена и не спестяват тъжната картина на реалностите пред обикновения човек.
Дали някога ще се пробуди колективната ни обществена съвест? Дали ще изригнат движещите сили на прогреса, които да катализират индивидуалното недоволство на болшинството от българите и да изровят от „архивите на обществената история” делото на тези свои достойни чеда, които не са спирали да „надуват тръбата”, предупреждаваща за настъпващия всеобщ пожар?
Това са важни въпроси, които всеки непрекъснато трябва да си задава, в опит да търси съответните отговори, защото вълната на пълното ни овчедушие скоро съвсем ще ни помете и ще ни вкара в този коловоз на времето, който води директно към тъмните Средни векове, с всички произтичащи от това последствия.
Тези дни един от глашатаите на отиващата си епоха, Нобеловият лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц, даде интервю по един от американските тв канали. Изявата му още веднъж потвърди, че споровете на съвременните елити за това, как правилно да се действа в кризисните условия, продължават с пълна сила.
Да напомня, че Евросъюзът държи на ожесточаване на паричната политика, а ръководството на САЩ – на смегчаването й, но тези диаметрално противоположни позиции са предизвикани, преди всичко, от политически и конюнктурни (ръстът на износа на ЕС благодарение падането на еврото) съображения.
И ето, че САЩ пуснаха „тежката си артилерия” в лицето именно на Джоузеф Стиглиц. За това, доколко ножът е опрял до кокала, говори и фактът, че въпреки личната ненавист между Самърс (най-близкия икономически съветник на Обама) и Нобеловия лауреат, последният е загърбил неприязънта и е тръгнал да спасява страната си, по начина, по който той самият го разбира.
И така, в интервюто си Стиглиц също се изказа за разширяване на мерките в подкрепа на икономиката, т.е. за поредното отпускане на юздите на американската парична политика. Ето и по-важните моменти от изказаното мнение по въпроса:
Администрацията на президента Обама „предприе голяма авантюра и не е очевидно,че тя ще е успешна. Възстановяването е толкова слабо, че не е способно да генерира допълнителни работни места за новите участници от пазара на труда, не позволявайки на 15 млн. американци, които се нуждаят от работа, да я намерят ”.
„Абсолютно очевидно е, че е необходим нов етап на стимулиране. И е желателно този пакет от мерки да е по-добре обмислен. Той трябва да е фокусиран върху връщането към инвестиране, образование, инфраструктура, технологии. И ако всички тези високотехнологични инвестиции бъдат направени, тогава дългосрочният национален дълг ще намалява и ръстът в бъдеще ще е по-силен”.
Говорейки за темповете на възстановяване, той отбеляза че „това е анемично възстановяване и вероятно ще си остане такова. За нещастие, при ниво на спестявания от 5-7% съвкупното търсене ще е слабо. И единственият, който може да промени това е правителството”. Освен това, той добави, че „дефлацията и второто дъно на рецесията са основни сценарии и аз определено приемам възможността от риск за такъв сценарий”.
Да се опитаме да направим своите изводи от изказването.
Най-напред, Стиглиц не „пресече път” на Обамовата администрация, т.е. на своя заклет враг Самърс.
На второ място, той произнесе станалите вече ритуални съображения за това, че в икономиката на САЩ може да се очаква „второ дъно”. За отбелязване е, че терминът „второ дъно” се повтаря неслучайно.
Въпросът е в това, че монетаристката теория не познава твърде дълги „рецесии” (думата е в кавички, защото понятието би трябвало да отразява чисто циклични процеси, а днешната криза носи структурен характер). Именно по тази причина (за да се вписва в постулатите на тази религия), толкова активно се пропагандираше „изходът” от кризата, започвайки от 2009 г., та чак досега.
За тази цел дори статистиката беше преразгледана – бяха намалени показателите по БВП за няколко предишни години, за да може „икономисаните” проценти да се прибавят към данните от последните месеци.
Но пък в тяхната си теория терминът „двойно” дъно е напълно реална и описана ситуация – и сега видните монетаристи ще ни обясняват продължаващата криза именно с този техен шаблон (буквата W). Не е много ясно какво ще се прави по-нататък, доколкото идеологията им не предвижда „тройно” кризисно дъно.
На трето място - разсъжденията за „високотехнологичните” инвестиции. Стиглиц премълчава детайлите и това е разбираемо – в ситуация на падащо съвкупно търсене, увеличението на инвестициите в образование, инфраструктура и технологии няма да даде търсения ефект.
Навремето (през 80-те) стимулирането на търсенето, в рамките на програмата получила названието „рейганомика”, започва заради това, че в условията на непрекъснатото му падане, по никакъв друг начин не се е получавало стартирането на новата технологична вълна (информационни технологии).
А какво може да се направи днес? Възможностите за стимулиране на търсенето са изчерпани поне за 30-40 години напред и трябва да се „изобретява” нещо принципно различно от досегашните модели. Но точно тук Стиглиц мълчи като риба...
Четвърто, той обръща внимание на такъв важен фактор като спестяванията. В последно време за тях се говореше малко - ясно защо! За продължителен период от време нивото им беше под нулата (т.е. домакинствата харчеха повече, от получаваните доходи) и икономиката на САЩ се крепеше, благодарение на външните капиталови потоци към страната, най-вече - спекулативните.
Днес притокът се свива (рисковете са твърде големи), а за „стартиране” на инвестиционния механизъм спестяванията би трябвало да бъдат съществено по-високи, спрямо това ниво, което се установи след първите кризисни години. Но от друга страна, ръстът на спестяванията означава свиване на търсенето, т.е. ускоряване на кризата.
И се получава, че откъдето и да го подхванеш стигаш доникъде. И даже „секретното оръжие” – Дж. Стиглиц, когото обикновено „пускат”, за да каже нещо действително важно – даде засечка: този път и той не предложи никаква реална рецепта. Очевидно, вариантите за измъкване стават все по-ограничени...
Но пък, има и една малка, но все пак жива надежда. И това е потенциалът на истинските специалисти-икономисти, които въпреки дългогодишния натиск (и в известен смисъл психически тормоз) не се отказаха да работят - на ръба на физическото оцеляване и които днес очакват политиците най-накрая да осъзнаят своята пълна неадекватност на протичащите по света събития.
10.08.2010 13:48
10.08.2010 14:34
10.08.2010 18:12
Това е самата истина. Че тази система /капитализма/ е вече изхабена и си отива става ясно на все повече хора, дори и на такива нейни апологети като Стиглиц. Не знам точно за какво е получил Нобелова награда, но не е и важно. В икономиката тя се дава само на избрани, "правоверни" и не е показател за някакви велики открития в тази област /такива липсват от много време/, а на това , че нейният носител е от удобните на властта и на системата.
Има икономисти, които казват, че това е началото на края на капитализма. И основната причина за това е, че той /капитализмът/ няма накъде повече да се разширява /географски, териториално/. Всичко, което можеше да бъде подчинено е вече завзето. Остава може би Китай, но там скоро няма да ги пуснат. След като не може да се разщирява, капитализма умира. Присъщо на капитала е да произвежда нов, допълнителен капитал. Това е естественият му път на развитие. Ако не може да се самопроизвежда в увеличаваши се мащаби, той, капиталът загива. Сега е дошъл тъкмо този момент. Капитализмът не може повече да се развива. Няма свободни ниши и територии. Не защото е задоволено потребителското търсене на хората /то е безкрайно и не може да се задоволи, това движи прогреса/, а защото е задоволено ПЛАТЕЖОСПОСОБНОТО търсене. Хората имат много потребности, но не могат да ги задоволят поради липсата на средства. А нямат средства, защото 90% ОТ СВЕТОВНОТО БОГАТСТВО СЕ ДЪРЖИ ОТ 5% ОТ НАСАЛЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА. Ето това е основния проблем - неравномерното разпределение на световните блага. Затова зацикля световната икономика /капиталистическата/ и няма да може да се възстанови /докато си остава капиталистическа/. И това противоречие тази система не може да го разреши. Това не е морална категория, в смисъл че капиталистите са алчни и затова се стремят към максимална печалба. Те са такива, каквито са икономическите условия, в които са поставени. И техният стремеж към максимална печалба не е прдиктуван от ...
10.08.2010 18:26
Защо някои казват, че това е началото на край на тази система. Защото от тук нататък тя ще навлиза все по-често във цислични кризи, които ще бъсат все по-дълбоки и продължителни. Периодите на съживяване и подем ще са по-кратки като време и по-слабо изразени, за да се стигне до стадий, когато оживлението и подемът няма да могат да достигнат нивата на икономиката преди кризата. Цялата икономика ще тръгне надолу. Това означава, че системата вече не спомага за развитие на производителните сили, а ги подтиска, не им дава да се изявят, да се развиват. И ТОГАВА ЩЕ НАСТЪПИ СМЯНА НА СИСТЕМАТА С НЕЩО ПО-ДОБРО, ПО-ПРОИЗВОДИТЕЛНО И ПО-ХУМАННО. ЩЕ БЪДЕ !!!
Именно финансирайки новата вълна на НТП, чрез кредитиране на потреблението си, САЩ успяха да победят алтернативната икономическа система, но сега когато останаха сами със себе си (Вие го казахте), те достигнаха до крайната точка на потенциала си за развитие, изразено в падането ефективността на капитала.
Бих искал да ми отговорите, ако е възможно, дали сам достигнахте до идеята за териториалната ограниченост по разширението на капитала или сте чели чужди разработки по въпроса?
В очакване на отговора Ви - поздрави!
11.08.2010 09:04
До извода за геогр. ограничение стигнах донякъде чрез свои разсъждения, но окончателната формулировка изкристализира след редицата статии по този въпрос, написани от Кр. Иванджийски във в. "Строго секретно". Не мога разбира се да отмина и неоценимата помощ, която ми е оказал най-великия мислител на миналото хилядолетие /според анкета на ВВС, а не на някакви "мръсни комунисти"/, моят икинимически идол още от студентската скамейка. Предполагам се досещате кого имам предвид. Хемингуей, както казваше един мой познат, тъй като името на Великия мавър, брадатия евреин е табу и не трябва да се споменава.
Относно падането на ефективността на капитала - пак там, К.М., Капиталът, т.2
11.08.2010 09:17
Поздрави!
Аз също следя "Строго секретно" и там също за първи път прочетох нещичко преди време. По-късно започнах да търся източниците на информация на уважаемия Красимир Иванджийски и се оказа, че той препредава теорията на Григориев-Хазин за предстоящата глобална икономическа криза.
Днес мога да кажа, че познавам в основи тази теория, още повече че успях да си уредя да поработя около месец с тях в Москва и в момента имам възможност всеки ден да водя дискусии с тях самите.
Поздрави!
11.08.2010 13:21
Благодаря Ви!
Поздрави!
Е, и...?
Смяна на системата не е национално бедствие. Бедствие е за прилежащите елементи на системата, ама тях ли да мислим? И дали ако печалбата от финансовия сектор пак стане 10% ще настъпи трагедия??? Може да настъпи безработица. Но единствената аптернатива на безработните е да си намерят работа. Може да настъпи глад. Но гладът е по-силен от тока. Зависи на къде ще се насочи енергията.
"Изключително важния фактор" /ако аз правилно съм разбрал възгледите Ви/ има значение за развитието на система без бъдеще. Края, казвате, му се не види!
Това да го мислят загрижените за системата.
Аз си представям нещата така:
Вече и с телефот за 15 лв мога да си говоря с брадчеда в САЩ.
Снимките си ги правя с фотоапарат за 200 лв и ги пращам през Скайпа.
Българските обувки издържат 3 години и са около 70 лв
Доматите в пловдивско произвозителите ги продават на едро по 32 ст и няма кой да им ги купи.
Без много неща си може, ако не се глезим.
И сега е време да си задам един важен въпрос:
Нуждата ли движи прогреса, или алчността?
Кризата е най-хубавото нещо което можеше да се случи на човечеството. Не зная изчислявал ли е някой колко време може да оцелее човечеството с наличните ресурси без да работи. И дали може да оцелее също толкова време с наличните финанси. Ако съпоставката е в полза на ресурсите - няма за какво да се притесняваме, освен за финансистите и досегашния си спекулативен манталитет. Ако е в полза на финансите - пак няма нужда от притеснения. Дори финикииците не са венчани за вечността. Просто хуманизма става неизбежен. Света ще се лиши от 100 милиона лумпени и материалисти, които ще се самоунищожат с оръжие и мързел.
Поздрави за Вас и близките Ви!
Бих предпочел да пропътувам София с трамвай за да пием бира и да си снимаме аурата с нов модел фотоапарат, вместо да гледам на плазма "Листопад" и да си говорим с телефон от 800 лева.
Нови технологии близо до природата - това е целта. С 5000 евро фотоволтаична батерия прави къщата тиq като тази на Едисон - чудо. Вече лети самолет със слънчева енергия, а ние ще строим Белене. Вече 100 кв.м. хранят семейство, а ние протестираме срещу ГМО. В една каравана се събират 4 човека пълноценно, но ние строим и за внуците. При толкова поля и плоски покриви, вместо мотоделтапланери си купуваме автомобили и строим магистрали за милиарди.
Прлеосмислянето е неизбежно. Бъдещето е на интелигентността. Без власт, без финанси и понеже се занимавате с финанси да вметна. И те са интелектуален продукт /финансите/. Той търпи морално остаряване. Иновациите са новия капитал, а хуманизма новата борса. Кристализацията на алчността и тъпотията приключи и търпи преход към аморфно състояние.
Отказът от потреблиние на лукс ще донесе приходи на държавата и индивида в милиарди /по традиционните финансови схеми/. Иновациите също. Само някой трябва да посочи пътя. Ние, Българите, сме най-подготвени за мизерия и иноваци.:)))
Аз, между другото, съм отгледан без памперс. И ми личи по свободата на изявата.:)))
12.08.2010 04:11
13.08.2010 11:46
Аз НЕ мисля, че е възможно темповете на растеж и потребление непрекъснато да растат в продължение на 10 или 100 или 1000 години....преди нямахме коли, сега всеки има...някой имат 2, някой 3....след 10 години ще имаме по 5...
давам само пример, но важи за всички стоки и производства
неизбежно е да настъпи насищане когато повече не ти е необходимо.
От тази гледна точка, това в момента НЕ Е криза , а корекция на прекаленото имане, връщане в нормално състояние.
Инак естествено е бизнеса да говори за криза, защото гони все по-големи печалби, човешкото око няма насита :)
13.08.2010 16:27
НО, авторът на горното писание, вместо теориите на Щиглиц, които, за съжаление, нямат голямо практическо приложение, е избълвал коктейл от малограмотни ФАЛШИФИКАЦИИ И НЕЗНАНИЕ. Получил се е неокейнсиански тюрлю гювеч, със следните ОЧЕВАДНИ ГЛУПОСТИ:
1) "(през 80-те) стимулирането на търсенето, в рамките на програмата получила названието „рейганомика” " - "рейгЪномиката" е икономика, базарина на предлагането, което се очаква да намери по естествен път (даже някои казват - автоматично - за всеки влак има пътници) адекватно търсене, А НЕ СТИМУЛИРАНЕ НА ТЪРСЕНЕТО - азбучна истина.
2) Теорията за инвестиране в иновация като средство за стимулиране на растеж (пак предлагане, водещо до търсене, а не обратното) съвсем не е с първоавтор - Щиглиц. Тя е доста смислена като средство за увеличаване на конкурентноспособността чрез едновременно снижение на разходите, подобряване на качеството и отговаряне/отгатване на нуждите на пазара. Лансирана е, доколкото помня, от Портър, в контекста на конкурентната сила, НО Е ТРУДНА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДАЖЕ В ИЗРАЕЛ И ОСОБЕНО В СЕГАШНИТЕ УСЛОВИЯ НА ИЗКУСТВЕНО СВИТО ПРЕДЛАГАНЕ НА ПАРИ, ЗАЩОТО ИМА СТАДИЙ НА РАЗРАБОТКА, ДОКАТО ДНЕС УКЛОНЪТ Е КЪМ ТУРБОМАРКЕТИНГ. ТЯ, ОБАЧЕ, НЕ Е НАГАЖДАЧЕСКИ ВАРИАНТ НА НЕОКЕЙНСИАНСТВОТО, както излиза от горното писание.
Подминавам сбора от тривиалности, в общия контекст на спора между монетаризъм и кейнсианство, така страстно изложен от автора.
Смятам че акад. Матеев е това светило в световната наука, което е дало за поколенията една дълбоко аргументирана теория за управление на национално ниво, базирана на системния подход при третиране на проблемите и това въобще е уникален български принос. Това че акад. Матеев не е получил Нобелова премия говори само за едно, че разработената от него теория е дотолкова революционна и в някои отношения страшна за статуквото, че е по-добре въобще да бъде забравено за нея.
- РейгАномиката е програма, родена още по времето на първия мандат на Картър, но приложена при Рейгън само заради това, че първият не е успял да спечели втори последователен мандат като президент.
Но не това е най-важното!
Важно е друго, че благодарение на тази гениално разработена и приложена програма е осъществена главната цел: в условията на дълбока стагфлация в световната капиталистическа система е осъществен този тласък в развитието на НТП, който довежда до победа в противоборството със социалистическия лагер.
Същността на тази програма е в стимулирането на съвкупното търсене по пътя на мощното кредитиране на населението и активната пропаганда за потребление на новите тогава продукти от сектора на информационните технологии.
Това е истината, останалото са някакви проповеди на тези мисионери, които така са промили мозъка Ви, че и до днес не разбирате какво реално се случва в световната икономика.
Но аз не Ви съдя: в историята има многобройни примери, когато безброй заблудени са отивали дори на смърт за своите идеи! Да Ви напомням ли колко милиони са загинали само във Втората световна война - при това от всички страни в тази касапница!
13.08.2010 23:27
журналистчета .Въобще трябва да се изучава МОБ-велико творение на плановата мисъл.А оруелска България и платените й трубадури освен да бълват пещерен антикомунизъм и русофобия ежесекундно и да повдигат рейтинга на бат Бойко/"Гася им пожарите"/, продължават да дебилират народа с глубости .Вместо да разяснят, че кукловодите от Ню Йорк всъщност се занимават със синергетични методи и инфорамционни балони
/шистов газ, биогорива,световен тероризъм/ на изимислени пазари нямащи нищо общо с реалните нужди на човечеството.
Преди време в този блог дадох линк към него. Който желае, може да го гледа от тук:
http://krizata.blog.bg/video/2010/06/22/goliamata-amerikanska-dupka-2.565729
16.08.2010 08:14
Олег Григориев няма личен сайт или блог, но и двамата работят в компанията за експертни консултации ""Неокон. Адресът е www.neocon.su
16.08.2010 21:31
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев