Неокономика – това е изследователска програма, чиято цел е създаването на цялостна икономическа теория, алтернативна на господстващата понастоящем неокласическа икономическа теория или както често е прието да се нарича, economics.

Но защо, въобще, се наложи разработването на нова теория?

Днес за по-голяма част от ползвателите на икономическа теория – политици, обществени деятели, представители на бизнеса – е очевиден провалът на ортодоксалната икономическа теория. Най-напред, тя не можа да предскаже днешната глобална икономическа криза, след което дълго време не успяваше правилно да определи нейните мащаби. И до днес не е формулирана що-годе убедителна гледна точка по повод на причините за кризата и факторите, предопределили нейната дълбочина и продължителност.

Предлаганите рецепти, в рамките на мейнстримската икономическа теория, показаха своята безполезност. Все по-често икономистите препочъчват да се прилагат „нетрадиционни“ мерки на икономическа политика, което само за пореден път подчертава неспособността на официозната теория да изработи адекватни препоръки.

Работата по създаване на нова теория беше стартирана от нас още преди началото на световната икономическа криза.

Към economics се предявява дълъг списък от най-различен род претенции, касаещи реалистичността на неговите предпоставки, структурата на теорията, наличието на „бели петна“ и вътрешни противоречия, игнорирането на фактите от реалния живот и т.н. Литературата, критикуваща economics, наброява хиляди томове и десетки, ако не и стотици хиляди статии.

Много от казаното от критиците на economics, в една или друга степен, е справедливо. Впрочем, за пълнота на картината следва да се добави, че в критикуващата литература се срещат и достатъчно много грешки, преувеличения и просто откровени глупости. Като цяло, този факт, че човек се изказва като противник на икономическия мейнстрим, още не го прави еднозначно прав.

Но даже и справедливата критика съвсем не е достатъчна, за да се опровергае такава мощна, разклонена и добре защитена конструкция, като economics. Теорията може да бъде опровергана само от теория. А по-голяма част от критиците или сами принципно са изхождали от невъзможността за изграждане на каквато и да е цялостна теория, или на мястото на опровергаваните предпоставки са предлагали такива, на чиято база е невъзможно изграждането на цялостна и непротиворечива теория.

Действително, може колкото си искаме да опровергаваме предпоставката за рационалния избор (една от любимите мишени на критиците), но ако я заменим с тази за нерационалния избор, то ще се окажем в методологически тупик. Тогава, за да построим теория, ние сме длъжни да направим предположения за това, какво собствено представлява нерационалният избор. Такива предположения ние можем да правим колкото си искаме и всяко от тях ще бъде не по-добро и не по-лошо от другите, а главното – всички те ще бъдат не по-малко (а по-скоро, даже повече) опровержими, отколкото отхвърлената от нас предпоставка за рационалност.

На тези, които действително професионално се занимават с икономическа теория, са известни и проблемите на economics, и направленията на критиката срещу него, и защо неокласическата теория е устойчива към опровержения, въпреки провалите, най-знаменит сред които се случи в хода на съвременната криза, стартирала през 2007 година.

Ние знаехме за тези проблеми и разбирахме, че ситуацията в икономическата наука се нуждае от сериозна реформа, но първоначално нашата сфера на научни интреси лежеше в достатъчно тясната област на анализа на взаимодействието между развитите и развиващите се страни.

Едва ли някой ще отрече, че в тази сфера постиженията на economics не впечатляват. Съществуващите концепции не дават добри прогнози, теоретическите положения и изводи противоречат на фактите, за чието обяснение се налага да се прибягва до многочислени ad hoc предпоставки.

Освен това, на икономистите, работещи в развиващите се страни (в т.ч. и на достатъчно високи административни постове), прави впечатление разривът между обяснителните конструкции, предлагани от неокласиката и възприемането на протичащите процеси „отвътре“.

От гледна точка на субективното възприемане, взаимодействието на развиващите се с развитите икономики изглежда като постоянен ръст на едностранната зависимост. Това субективно чувство може да бъде подкрепено от множество обективни факти и примери. В същото време неокласическата концепция решително отхвърля самата възможност за явлението „едностранна зависимост“, интерпретирайки по съответния начин реалните факти и примери. Понякога твърде своеобразно, ако се изразяваме меко.

Този разрив изглежда особено впечатляващ, когато става дума за страните от Източна Европа.

Тези страни[1] започнаха широко взаимодействие със западните икономики, в качество си на промишлено развити страни. Ориентирайки се по модела и концепцията на неокласиката можеше да се предположи, че при прехода към пазарна икономика, с добри стартови условия, пред бившите социалистически страни се откриват широки възможности за икономическо развитие в най-различни направления. В действителност се изясни, че спектърът от възможности, напротив, се сви и регионът има фактически една устойчива траектория на развитие, свързана с нарастване на зависимостта от износа на енергоносители и на тесния кръг от други суровинни стоки с невисока степен на преработка.

Многочислените алтернативни стратегии, разработвани като нормативни или прогнозни, се оказваха несъстоятелни, независимо от това какви интелектуални усилия се влагаха от техните автори. Тоест, по своята същност се оформи ситуация на предопределеност само към една стратегия – при това такава, която се разглеждаше от по-голяма част от обществото като неприемлива и неосигуряваща дългосрочно балансирано развитие. Собствено, именно това се възприема като „зависимост“.

В рамките на работата над този проблем, ние формулирахме хипотеза, съгласно която взаимодействието между развитите и развиващите се държави следва да се разглежда като взаимодействие между икономически системи с различна степен на разделение на труда.

Тази хипотеза се оказа твърде плодотворна. С нейна помощ ни се удаде адекватно да обясним много явления, характерни за процеса на взаимодействие между държави с различна степен на разделение на труда, а също влиянието на това взаимодействие върху икономическата динамика вътре във взаимодействащите икономики. Също така ни се удаде да обясним и това, защо при поглед отвътре на развиващите се държави, резултатите от взаимодействието изглеждат като ръст на зависимостта.

Въпросът е в това, че в резултат от взаимодействието произтича разрушение на системата за разделение на труда в по-слабо развитата икономика, а освобождаващите се ресурси се вписват в по-развитата система за разделение на труда. При това, може да се формира нова система за разделение на труда на по-високо равнище, отколкото тази, която първоначално е съществувала в развитата страна, което способства за общия ръст на ефективността.

По този начин на нас ни се удаде да покажем как се съчетават две, на пръв поглед, несъчетаеми неща: от една страна – ръст на ефективността и взаимна изгода от взаимодействието на двата типа икономики, от друга страна, неприемане на значителни слоеве от обществото в развиващите се държави, в това число и сред политическия и стопански елит, на такова взаимодействие. Също така ни се удаде да покажем ограниченията и рисковете, произтичащи от взаимодействието на икономиките с различни степени на разделение на труда и да демонстрираме тяхното действие, въз основа на многочислени конкретни исторически примери.

След това пред нас се появиха два проблема.

Първият – чисто теоретико-икономически. В нашата концепция основен фактор, обясняващ особеностите на взаимодействието между две икономики, е степента на разделение на труда. Но пък понятието „разделение на труда“ съвсем не е ново за икономическата теория. Тогава възниква въпросът защо този фактор, добре известен на икономистите, не се е използвал по-рано за обяснение на конкретните явления от икономическата реалност?

Тук ние бяха принудени да се задълбочим в анализа на историята на икономическата мисъл и икономическите концепции, за да разберем какви грешки са допуснати при разработката на понятието „разделение на труда“ и какви структурни особености на разработваните концепции са препятствали по-точното разбиране на това понятие и неговото конструктивно използване.

Вторият проблем се заключаваше в следното.

При анализа на взаимодействието между икономиките ние предполагахме, че във всяка от тях характеристиката по степента на разделение на труда е зададена и се отнася към цялата икономика. За нашите цели това предположение беше допустимо. Обаче, при по-широк поглед върху ситуацията веднага възникват въпроси.

Действително ли ние можем да разглеждаме определена национална икономика като икономика с еднаква степен на разделение на труда? Все пак степента на разделение на труда е достатъчно динамичен показател, особено ако го разглеждаме по отношение на отделни компании или отрасли.

Да допуснем, че степента на разделение на труда в националната икономика не е статичен, а динамичен показател. Как се осъществява растежът по разделението на труда вътре в една национална икономика? Ние сме длъжни да предположим, че в нея съществуват определени подсистеми с ниска степен на разделение на труда, които се поглъщат от системи с по-висока степен на разделение на труда. Тоест, вътре в националната икономика произхождат същите процеси, които ние описвахме по отношение на взаимодействието между развитите и развиващите се икономики, въпреки някои особености.

По резултатите от анализа на указаните два проблема ние стигнахме до следния извод.

Ортодоксалната икономическа теория (economics) неявно предполага, че основният обект на изследване – националната икономика, винаги се явява еднородна. От гледна точка на нашия подход „еднородност“ означава, че в страната се е оформила еднаква степен на разделение на труда, определяща параметрите за балансираност на икономиката (равновесието) и всички икономически агенти действат в условия, задавани за единна степен на разделение на труда.

От наша гледна точка такава представа е невярна. В общия случай всяка национална икономика се явява нееднородна, тоест състояща се от подсистеми с различна степен на разделение на труда. При това, по отношение на развитите страни, започвайки от определен момент от времето, някои от тези подсистеми излизат извън пределите на националните граници, формирайки контури на глобалната икономика, а в случая с развиващите се държави се осъществява включване на техните трудови и природни ресурси в системите за разделение на труда, осъществяващи експанзия на техни територии.

Що се отнася до отделните икономически субекти, на първо място фирмите, то в нееднородната икономика те влизат в една или няколко подсистеми с различна степен на разделение на труда, при това обикновените икономически индикатори, на първо място цените, не дават информация за това, в какви именно подсистеми (и в каква пропорция) те влизат. Тоест икономическите агенти действат в ситуация, в която съществува абсолютна неопределеност.

Ние разглеждаме икономическото развитие като динамичен, неравновесен процес, в чийто ход структурите с по-висока степен на разделение на труда изместват структурите с по-ниска степен, използвайки освобождаващите се при това трудови и природни ресурси за по-нататъшно повишение по степента на разделение на труда.

Този процес не е закрепен към националните граници, той протича както вътре в тях, така и извън пределите им, въпреки че, разбира се, наличието на национални граници налага определени ограничения върху интензивността на икономическите процеси.

Другите фактори, влияещи върху интензивността на процеса на икономическо развитие, са демографския и логистичния (в т.ч. изменението по плътността на населението, вследствие на неговата миграция). Както показаха нашите изследвания, важна роля играе такъв фактор като разпределението и начина за образуване на доходите на населението. Освен това, съществена роля играят технологиите, които в рамките на нашия подход се характеризират с това, как те влияят върху степента на разделение на труда, в рамките на локалните и глобалните икономически подсистеми.

По този начин, основна задача на изследването на икономиката на макроравнище, от наша гледна точка, е анализът на факторите, влияещи върху интензивността на взаимодействие между икономическите системи с различни степени на разделение на труда, а също така определящи условията и границите за задълбочаване разделението на труда, в рамките на едни или други подсистеми. На микроравнище задача на изследването е разработката на методи за съотнасяне на микрообекти към икономически подсистеми, достигнали различни степени на разделение на труда; прогнозиране на тяхното развитие и изработка на препоръки по избора на стратегия за развитие.

Особено следва да се отбележи такъв фактор, съществено влияещ върху направлението и интензивността на процесите в нееднородна икономика, като парите и паричните системи.

Важно различие на нашата концепция от ортодоксалната е различното разбиране за ролята на парите и паричните системи. Ортодоксалната концепция свързва парите с функционирането на затворена равновесна система, тоест в нашата терминология, с икономическа подсистема, която може да бъде характеризирана с единна степен на разделение на труда (ендогенни пари).

По отношение на нееднородната икономика парите и паричните системи трябва да се разглеждат като екзогенен фактор – само в този случай те могат да осигуряват взаимодействие на системи с различна степен на разделение на труда. При това, различните варианти на политика по вкарване на екзогенни пари в икономиката, в голяма степен предопределят както динамиката, така и резултатите от взаимодействието на системи с различна степен на разделение на труда.

Новото разбиране за ролята и характера на парите в икономиката позволява по принципно нов начин да се подходи към анализа на проблемите за взаимовръзката между реалния и паричния сектори на икономиката. В частност, могат да бъдат получени нови резултати, касаещи влиянието на количеството пари в икономиката, причините за инфлацията, механизма за формиране на финансовите балони.

В процеса на разгръщане и развиване на изследователската програма по неокономика, ние постоянно сме се стремили да прилагаме разработените от нас методи и подходи към актуалните икономически събития – както за обяснение на случващото се, така и за прогнозиране на тяхното развитие. Както показа опитът, разработеният от нас подход носи неизменно успешни резултати.

Ние бяхме сред малкото икономисти, които предсказаха днешната глобална икономическа криза, при това ние от самото начало посочвахме, че традиционните мерки на държавната политика и паричното регулиране ще имат ефект само в краткосрочен аспект, но ще се окажат неефективни в дългосрочен план. Дълго преди европейската дългова криза ние посочвахме структурните проблеми на европейската икономика и стратегическите слабости на проекта за единна европейска валута. Успешни бяха и нашите прогнози, касаещи аспектите за развитие на световната икономика.

Днес ние не сме готови да предложим рецепти за преодоляване на кризата в този смисъл, в който обикновено се очаква от икономическата наука. Казаното не означава, че нашият подход не е в състояние да изработи рецепти. Просто, за да могат такива рецепти да бъдат възприети и осъзнати като реализуеми, е необходимо формирането у ползвателите на ново виждане за процесите на икономическо развитие, за факторите и условията, които го осигуряват.

Днес ние сме готови да предложим такова виждане и разчитаме на заинтересованото обсъждане на нашия подход от страна на научното общество.

 

За допълнителна информация:http://www.neoconomica.ru/

---

[1] В действителност, активното взаимодействие започна още в периода на съществуване на СИВ и още в този период започнаха да се проявяват тенденции, които в пълна степен се реализираха след неговия разпад. Собствено, именно появата на тези тенденции пробудиха интереса ни към проблематиката по взаимодействие между развитите и развиващите се страни.

Чудно как Алекс х3 все още не е разкатал тази нова теория. Изглежда, че не е имал време.
Но стига за него.
Та нещо не можах да разбера изцяло ролята на парите, в тази нова теория, каква е. Също така не се споменах банките и разните му там борси и каква ще е тяхната дейност.
Дали тези неща ги има в посоченият адрес?

Материалът е нещо като презентация пред най-широка българска публика, което означава, че е максимално сбит и опростен като термини и сложност на проблематиката.
По отношение на парите като средство, опосредстващо движението на стоковите потоци е направена важната забележка, че те (парите) се разглеждат като екзогенен (външен) ресурс, спрямо реалната икономика! А това е съществено обстоятелство, което изцяло променя ролята им за стопанския оборот, от наша гледна точка!
Непременно се запознайте с нещата на посочения сайт - бъдещето е за търсещите личности, а Вие явно сте една от тях!
Приятелски поздрави!

http://www.youtube.com/watch?v=XGqTk8EzQtI&feature=player_embedded

Г-н Хитов, какво е отношението на представителите на неоекономика към икономическата теория на К. Маркс ? Запознати ли сте с неговото учение ? Чели ли сте неговият основен труд Капиталът ? За мен /а и доста други икономисти по цял свят/ Маркс е дал най-доброто научно описание на капиталистическия начин на производство. И в това описание /критика/ се крие и разковничето за излизане от кризата на капитализма. Чели ли сте Маркс/ Капиталът или само критики съм него ?
Предварително Ви благодаря за Вашия отговор !

Разбира се, че Маркс е най-големият изследовател в областта на икономическата наука, ученият, допълнил и обогатил в огромна степен политикономията на Адам Смит и Дейвид Рикардо, до степен да се изгради отделно направление в науката за икономиката - марксистката политикономия.
Все пак, като всеки земен човек и той не е могъл да види всички обективни тенденции в обществото, най-характерната от които е именно проблематиката по процеса на разделение на труда, мащабите на пазарите и ограничеността на капитализма от гледна точка на възможностите за разширението им. Впрочем, последната закономерност е "уловена" от Роза Люксембург, но поради нейния личен конфликт с Ленин, разработките й са оставени без последствия при победата на болшевиките в Русия. Ако Сталин, например, имаше яснота по въпроса, той със сигурност щеше да действа по доста по-различен начин на международното поле!
Приятелски поздрави!

Живо съм заинтересован да прочета разработките на Роза Люксембулг. Чел съм нещичко, но твърде малко и фрагментарно - оггук-оттам. Може ли да ми дадете литература или сайт, където има по-пълна информация.
Благодаря!
А колкото до "Проектът неоекономика", бих могъл да кажа някои мои виждания, ако Ви интересува, но по-късно - утре или други ден. Днес ужасно бързам.
Поздрави!

http://trst.narod.ru/rl/00.htm

Това, което се пропуска от всички е ролята на интелектуалния продукт, единствен способен да мултиплицира- да създава от 1- до безкрайност по вече, по прогресивно и модерно, нови крачки на напредъка.