Като симпатизант на ГЕРБ и като един от тези, гласували през юли за хората, които ни управляват в момента, действията на правителството ме тревожат все повече, от гледна точка на това, че провежданата политика е все по-очевидно погрешна по отношение на мерките, които се предприемат за предодоляване последиците от кризата, която е както световна, така и наша родна.
Тежко е да осъзнаеш, че при едни и същи проблеми, да речем в САЩ и в България се предприемат диаметрално противоположни мерки за справяне с възникващите въпроси.

Докато, например, в САЩ се изсипват трилиони долари за стимулиране на вътрешното търсене, при нас се прави точно обратното.
Правят се съкращения, режат се разходи, уволняват се хора като всичко това за пореден път доказва, че в държавата ни липсва независимо управление и политика, а управляващите действат по заръките на външни фактори и институции.

И в тази връзка си задавам въпроса, защо Световната банка и МВФ препоръчват на държавици като нашата, за справяне с кризата, все по-дълбоки и все по-тежки рестрикции, и все по-силно орязване на всички разходи, докато същите тези световни институции, когато става въпрос за водещите икономики, подкрепят точно обратните рецепти – увеличаване на стимулите, нарастване на разходите, наливане на средства в реалната икономика и в банковия сектор.

Като един пример за сравнение, нека разгледаме ситуацията в САЩ и в България, по повод точно на тези вливания и разходи.

В последната една година в САЩ бяха изсипани около 3 000 000 000 000 долара, в качеството на различни стимулиращи мерки за съживяване на икономиката.

От друга страна САЩ отчитат годишен БВП около 14 трлн. долара.

Съотношението между похарчени суми срещу кризата и БВП на страната е почти една пета от годишния БВП.

Пренесено върху български условия ние би трябвало да разполагаме с около 9 000 000 000 долара годишно за предприемане на различни мерки за справяне с икономическите и социални проблеми, предизвикани от кризата (БВП на България за 2008 г. е около 52 млрд. долара).

И тези пари би трябвало да бъдат налети както в реалния сектор за стимулиране на търсенето и производството, така и в банковата система за различни форми на кредитиране, преструктуриране и подкрепа за фирмите и населението.

Дали реално нещата стоят по този начин?

Категорично НЕ!

При нас рецептата е обратна: от нас се изисква: съкращаване, съкращаване, съкращаване!

Настоява се за затягане на коланите, за масови уволнения на служители и за други мерки все в същия дух.

Нима не е очевидно, че ако сега бъдат съкратени, да речем стотина хиляди държавни служители, и по този начин прекратим текущите им доходи, на които нещастниците са разчитали, това автоматично, при това с мултипликатор до 5 пъти, ще свие допълнително БВП на страната ни.

Съкратените ще бъдат набутани в огромната армия от безработни, отчаяно търсещи работа.

Кредитната система ще бъде натоварена допълнително с несъбираеми вземания, лизинга съвсем ще забуксува.

Продължаващият спад ще докара по-нататъшни проблеми по всички направления, което в електорален план означава по-ниска народна подкрепа и съответно поражение на следващите избори.

Какво би могло да се направи в ситуацията, в която се намираме?

Според мен има няколко основни пункта, по които трябва да се работи и то още отсега.

Главното: трябва да се потърси вариант за едно балансирано, планово развитие на българското стопанство и на регионите влизащи в него. 

Какво означава това?

Това означава да се потърсят специалистите, които все още не са загубили надежда, че могат да помогнат на България със своите знания и умения – специалисти в областта на националното планиране, на теорията и практиката на балансираното икономическо развитие.

Това са хората, които мобилизирайки интелектуалните си ресурси, ще трябва да направят, най-напред, инвентаризация на останалата все още читава българска икономика – елемент по елемент и отрасъл по отрасъл.

И както се нарежда един пъзел, така и те ще подредят нещата, за да се стигне до изясняване на цялостната картина на фалиращото българско стопанство.

След това, намирайки нишките и изграждайки мрежата от взаимосвързани елементи, трябва да се направят съответните изводи и анализи, и да се потърси оптималното развитие за българската икономика в условията на членството ни в ЕС и при продължаваща световна икономическа криза.

След като се направи тази матрица, след като се изгради тази рамка на стратегическото развитие на страната за период от поне 15-20 години, трябва да се тръгне към разрешаване на най-наболелите проблеми на България.

А те са в няколко направления:

Най-напред, големият проблем е все по-свиващото се производство в страната ни. Все по-малко български производители работят и създават блага в родината си и все по-малко български стоки се произвеждат от ръцете на българския работник.

Какво спешно трябва да се направи в тази насока?

Най-напред смятам, че курсът на лева, който е заробващо висок за българския производител, трябва да бъде коригиран, в посока девалвация на българския лев. По този начин, поне в средносрочен план, българският производител ще получи някакви сравнителни предимства пред чуждестранните конкуренти, които в условията на валутен борд се толерират, и това е очевадно, пред всичко с марка Made in Bulgaria.

Защо трябва, потребявайки субсидирани от нас самите вносни стоки, да осигуряваме благополучието на абсолютно далечни, за България, производители от чуждестранни заводи и корпорации, а в същото време нашите българи да страдат от безпътица и безперспективност, да се скитат в далечната чужбина, прокудени от майката-родина, търсещи що годе достойно препитание и сносен живот.

Нека да направим така, че българите да намират своята професионална изява там, където са родени, близо да своите възрастни майка и баща, редом до своите приятели, в досег с родната природа, която, всички признават, е истински земен рай.
Във връзка с горното, един сериозен въпрос, който трябва да се постави е този за учредяването на наистина българска държавна банка, която да поеме кредитирането на дребните и средни производители, притиснати днес от невъзможността за финансиране на своето по-нататъшно развитие.

Друг фактор, чрез който може да се постигне допълнително увеличаване на производството на българска продукция, е да се преоткрият старите, традиционни за България, пазари по целия свят.

Тук имам предвид и арабския свят, където десетилетия наред България имаше изключително силни позиции, тук говоря и за страните от ОНД, където все още се помнят българските стоки и все още с носталгия се говори за родината ни като за страната, произвеждаща най-добрите селскостопански продукти, продукти на хранително-вкусовата, на текстилната и обувната промишлености, на електрониката и машиностроенето и още, и още, и още!

Да се обърнем към страните от Северна Африка, да завъртим лице към страни като Виетнам и към групата Латиноамерикански държави, където има десетки хиляди български възпитаници - своеобразни посланици на българския дух, на българската култура.

Нека използваме този потенциал, нека потърсим директни контакти с тамошните управленци, които преди две-три десетилетия са завършвали висшето си образование у нас, и които са запазили най-мили и топли спомени от нашата страна.

Нека да го направим, защото това е огромен капитал за нашата малка България, която тогава – в годините на своя най-голям икономически, културен и социален разцвет образова десетки и стотици хиляди чуждестранни граждани - днес потенциално безценен капитал.

Арабският свят, със своята относителна затвореност и консервативност, ще бъде значително по-слабо засегнат от последиците на кризата, сравнено с ударите, които ще трябва да понесат страните от Западна Европа и Северна Америка.

И точно там, в условията на едно стабилно търсене, ние можем да се опитаме да възстановим поне част от позициите, загубени в последните двадесет години, следствие на компрадорското управление на плеада правителства.

Можем да направим всичко това!

Другото означава продължаваща агония за България и за нейните граждани, които само допреди едно поколение бяха в първите редици на световния прогрес, в практически всички области на човешкото развитие, а днес са натикани в миша дупка без никакви шансове за излизане от нея.

Има още десетки и десетки направления, за които би трябвало да се спомене, разисквайки върху съдбата на страната ни, но най-важното е едно: трябва да се потърси силата на системното, балансирано развитие, на действието на съзидателната мисъл, с поглед към бъдещето.

Това е шансът ни за оцеляване!

Другото е окончателно унищожение на капацитета на българската нация и превръщането й в придатък на метрополиите, на заден двор в обединена Европа.

Казаното дотук, разбира се, не изчерпва изцяло темата.

Ще се радвам на дискусии за възможните пътища за по-нататъшно развитие - за осъществяване на големия скок във Възраждането на съвременна България.

Точно заради това бих призовал всеки, който милее за страната си, да даде своите препоръки, идеи и мнения по-долу, в коментарната рубрика към този постинг.

Ще бъда признателен ако все повече хора се опитват да търсят и споделят реални мерки за промяна на статуквото в страната, предлагат конкретни варианти за промяна, за развитие във вярната посока.

Алтернативата на такъв мисловен и интелектуален процес е моралната и материална мизерия, както и липсата на всякаква перспектива пред нас и пред бъдещите поколения, които вървят след нас.

Интересна статия, но моето мнение е точно обратното. В никакъв слечай не харесвам ГЕРБ още по-малко съм гласувал за тях, но Симеон Дянков е страхотно попадение за финансов министър. Напълно съм съгласен с фискалната политика на балансиран бюджет и пълно съкращение. Не знам откъде имаш цифрите за БВП на България, но доколкото на мен ми е известно не надвишава 30 млрд. за 2008, а и за 2009. Колкото до САЩ и България икономиките са коренно различни. В щатите мажем да говорим за производство на стоки и огромен пазар. В България е производство на услуги и пазарът е изключително малък. Основно в българската икономика са важни чуждите инвестиции, на които досега се дължеше покачването на БВП. В САЩ имат изключително и предимн вътрешни инвестиции. А колкото до МВФ и Световната банка, който плаща той поръчва музиката. Никой не ни задължава да спазваме препоръките им в момента, но ако налеем пари от българският резерв, ще трябва да се обърнем към тях за заем и тогава вече се сключва споразумение според, което те ще определят основните линии на фискалната ни политика.

Линк към БВП по страни:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D0%BE_%D0%91%D0%92%D0%9F_(%D0%BF%D0%BE_%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82)

Оценяваш ли, факта, че тези съкращения (на разходи) ще ни докарат до рязко срутване на БВП, и като следствие падане на инвестиционния ни климат, и на преките чуждестранни инвестиции.
Заедно с още много негативни последици за икономиката ни.

Да, съвсем правилно, но няма какво друго да се направи. След като Станишев пожела да харчи цели 2 години вместо да погледнат, показателите и да видят какво се задава, но трябваше да преразпределят излишъци. Аз бих променил в този случай цялото данъчно облагане още от 2010, както и създаване на фонд за финансиране на дребен и среден бизнес с пари от резерва, но не повече от 2 млрд. С ниска лихва и възможност за лесно усвояване.

Размера на БВП, аз го погледнах от сайта на министерство на финансите, нямам представа кои данни са вярни.

Станишев никак не ми е симпатичен, но той по нищо не се различава от всички преди него.
Данъчната политика е само един от инструментите от евентуална цялостна икономическа политика на държавата, която, за съжаление, нито се обсъжда, нито е на дневен ред.
Предлагания от теб фонд би бил изключително полезен, но само като една от комплексните мерки за възстановяване на икономиката ни.
Проблема на БГ е, че няма такова цялостно (системно) мислене у политиците, всичко се разглежда на парче и се потушават пожари!

Podkrepyam statiata, no tya e za rubrika "nauka", a ne za politika. Za sajalenie vsi4ko v BG stana politika.

Прав сте, че в България икономиката е следствие от политиката, а не обратното.
Може би от тук трябва да се тръгне, ако искаме да постигнем някаква промяна.

Статията е донякъде повърхностна, въпреки, че има някои идеи за които можем да се захванем - например за завършилите в България. Въпреки че днес времената са съвсем различни във всяко отношение.

Донякъде темата е безсмислена, защото България отдавна няма право на глас за собственото си развитие, ако ни се подхвърли нещо ще го изгризкаме. Иначе - глад.

Но­ви­те док­т­ри­не­ри - да­ле­че пре­ди ре­фор­ми­те - бя­ха от­к­ри­ли те­ория, ко­ято има яр­ко из­ра­зен наф­та­ли­нен аро­мат в раз­ви­ти­те стра­ни. Те ис­к­ре­но вяр­ва­ха, че пъл­но­то от­ва­ря­не на на­ци­онал­ни­те гра­ни­ци ще пре­диз­ви­ка ико­но­ми­чес­кия прос­пе­ри­тет. От ед­на стра­на, те очак­ва­ха, че при из­ли­за­не­то на на­ци­онал­ни­те про­из­во­ди­те­ли на меж­ду­на­род­ни­те па­за­ри ще се раз­вие тех­ни­ят пред­п­ри­ема­чес­ки дух и за крат­ко вре­ме ще бъ­дат пос­тиг­на­ти (и мо­же би над­ми­на­ти) меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти. От дру­га стра­на, те вяр­ва­ха, че очак­ва­на­та мощ­на кон­ку­рен­ция на чуж­ди про­из­во­ди­те­ли и тър­гов­ци вът­ре в стра­на­та ще до­ве­де до бър­зо из­ли­за­не от "дрям­ка­та на Кал­му­ка" на мес­т­ни­те биз­нес­ме­ни.
От­вън бе лан­си­ра­на иде­оло­ги­ята за "от­во­ре­на­та ико­но­ми­ка", в ко­ято ико­но­ми­чес­ки­те чу­де­са са ежед­не­вие. На прак­ти­ка оба­че от­во­ре­ни­те ико­но­ми­ки да­лече не са сим­вол на прог­ре­са.
Как­во се по­лу­чи след от­ва­ря­не­то на ико­но­ми­чес­ки­те гра­ни­ци?
СИВ бър­зо бе раз­пус­нат и пог­ле­ди­те се на­со­чи­ха или на За­пад, или да­ле­че на Из­ток. В по­ве­че­то слу­чаи оба­че мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли, из­ли­зай­ки на меж­ду­на­род­на­та аре­на, се из­п­ра­ви­ха пред кон­ку­рен­ти, ко­ито са сто­ти­ци и хи­ля­ди пъ­ти по-мощ­ни от тях. Но ло­шото ни­ко­га не ид­ва са­мо. Чуж­ди­те кон­ку­рен­ти по­лу­чи­ха мощ­на под­к­ре­па от­вът­ре в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни. Док­т­ри­не­ри­те от нов тип, кон­цен­т­ри­ра­ли ос­вен по­ли­ти­чес­ка­та и ико­но­ми­чес­ка­та власт, за­поч­на­ха не­удър­жим про­цес на раз­д­ро­бя­ва­не на мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли, по­не­же ги виж­да­ха "го­ле­ми" и мо­но­по­ли-
с­ти. Те иг­ра­еха ро­ля­та на тро­ян­с­ки ко­не или от доб­ри чув­с­т­ва (сля­па иде­оло­ги­чес­ка вя­ра), или въз­мез­д­но. Та­ка нап­ри­мер во­ен­на­та про­миш­ле­ност в Бъл­га­рия бе бук­вал­но раз­д­ро­бе­на и раз­би­та за по-мал­ко от две го­ди­ни, след ка­то в нея се ин­вес­ти­ра по­ве­че от три де­се­ти­ле­тия. Те­зи про­це­си сти­му­ли­ра­ха на­рас­т­ва­не­то на без­ра­бо­ти­ца­та и обед­ня­ва­не­то.
Ис­тин­с­ки­ят но­ка­ут на мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли оба­че бе на­не­сен от от­ва­ря­не­то на гра­ни­ци­те за чуж­ди­те тър­гов­ци и про­из­во­ди­те­ли. Вна­сяй­ки или по-ев­ти­но или по-ка­чес­т­ве­но, те до­ве­до­ха до спи­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то в хи­ля­ди пред­п­ри­ятия, а от­тук - до спа­да­не на брут­ния про­дукт, до­пъл­ни­тел­но на­рас­т­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та и най-ве­че до ми­зе­рия за ши­ро­ки сло­еве от на­се­ле­ни­ето. По­ро­ди се и си­лен на­ци­она­лен ико­но­ми­чес­ки ни­хи­ли­зъм, на­ма­ли се до­ве­ри­ето в соб­с­т­ве­ни­те си­ли.

На­ча­ло­то на при­ва­ти­за­ци­ята бе по­ло­же­но от рес­ти­ту­ци­ята (ма­кар и край­но ог­ра­ни­че­на). За ня­кол­ко го­ди­ни връ­ща­не­то в "ре­ал­ни" и "не­ре­ал­ни" гра­ни­ци при­до­би осо­бе­но зна­че­ние. В час­т­ност в Бъл­га­рия сел­с­ки­те зе­ми се връ­щат в раз­мер на око­ло 17 дка на соб­с­т­ве­ник. Раз­д­ро­бя­ва­не­то на уед­ря­ва­на­та пре­ди сел­с­кос­то­пан­с­ка соб­с­т­ве­ност и връ­ща­не­то към ме­ха­ни­за­ци­ята от 40-те го­ди­ни на ве­ка труд­но ще до­ве­дат до бляс­ка­ви ре­зул­та­ти. Връ­ща­не­то оба­че на ед­ра­та град­с­ка соб­с­т­ве­ност съз­да­ва со­ци­ал­но нап­ре­же­ние за нас­то­ящи­те оби­та­те­ли; очак­ва се то да на­рас­т­ва през след­ва­щи­те го­ди­ни, ко­га­то те ще тряб­ва да я на­пус­нат, без да има къ­де да оти­дат.
При­ва­ти­за­ци­ята на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност бе про­дъл­же­на и не­ле­гал­но, и кри­ми­нал­но. Мно­жес­т­во ръ­ко­во­ди­те­ли на дър­жав­ни фир­ми, свър­за­ни с час­т­ния или меж­ду­на­род­ния биз­нес, склю­чи­ха сдел­ки в пъл­но про­ти­во­ре­чие с ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та. То­зи про­цес се сти­му­ли­ра­ше как­то от лип­са­та на сис­те­мен кон­т­рол, та­ка и от на­тис­ка на оп­ре­де­ле­ни си­ли. Дру­ги ръ­ко­во­ди­те­ли, най-ве­че под на­тис­ка на сво­ите ра­бот­ни­ци, оси­гу­ря­ва­ха по-ви­со­ки зап­ла­ти чрез про­даж­ба­та на дър­жав­но иму­щес­т­во - кри­ми­нал­но де­яние по мно­го кон­с­ти­ту­ции! Тре­ти раз­гър­на­ха своя час­тен биз­нес вът­ре в дър­жав­ни­те фир­ми. Чет­вър­ти съз­да­ва­ха свои "при­ятел­с­ки кръ­го­ве" и гру­пи­ров­ки. Прин­ци­път "след мен и по­топ" до­би ико­но­ми­чес­ко зву­че­не.
Но­ми­нал­но дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност про­дъл­жа­ва да се счи­та за дър­жав­на, но ре­ал­но тя все по-мал­ко е та­ка­ва. Иму­щес­т­во­то ос­та­ва дър­жав­но, но соб­с­т­ве­нос­т­та все по­ве­че се прев­ръ­ща в час­т­на или в кор­по­ра­тив­на.
Осо­бе­но слож­но е със­то­яни­ето на оне­зи дър­жав­ни пред­п­ри­ятия, ко­ито са за­дъл­же­ни да про­да­ват сво­ята про­дук­ция или под, или на гра­ни­ци­те на се­бес­тойнос­т­та. Ин­те­рес­но за­що док­т­ри­не­ри­те при­емат, че час­т­на­та соб­с­т­ве­ност тряб­ва да е пе­че­лив­ша, а дър­жав­на­та - гу­бе­ща, при по­ло­же­ние че се къл­нат в кон­ку­рен­ци­ята и ра­вен­с­т­во­то на фор­ми­те на соб­с­т­ве­ност по от­но­ше­ние на па­за­ра?
Още по-слож­но се ока­за със­то­яни­ето на при­ва­ти­зи­ра­ща­та се дър­жав­на соб­с­т­ве­ност от глед­на точ­ка на спра­вед­ли­вос­т­та. Но­ви­те по­ли­ти­чес­ки си­ли дойдо­ха на власт в име­то на ед­но по-доб­ро бъ­де­ще за всич­ки, вклю­чи­тел­но и по ли­ния на соб­с­т­ве­нос­т­та. При­ва­ти­за­ци­ята оба­че об­ла­го­де­тел­с­т­ва пре­дим­но оне­зи ли­ца и фир­ми, ко­ито имат на­лич­ни сред­с­т­ва. "Дре­ме­щи­ят" ка­пи­тал се ока­за кон­цен­т­ри­ран в ръ­це­те на: бив­ша­та вис­ша пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра, раз­по­ла­га­ла със сил­ни по­зи­ции и пре­ди; ед­ри­те рес­ти­ту­ти, раз­по­ла­га­щи със сил­ни по­зи­ции днес; майс­то­ри­те на спот-биз­не­са, грей-им­пор­та и чер­ни­те опе­ра­ции, раз­по­ла­га­щи с още по-сил­ни по­зи­ции от вче­ра. В край­на смет­ка при­ва­ти­за­ци­ята при­до­би­ва ре­ален сми­съл са­мо за око­ло 5 на сто от на­се­ле­ни­ето. Об­рат­но, дя­ло­во­то учас­тие на ос­та­на­ли­те чрез ма­со­ва­та при­ва­ти­за­ция е и ще бъ­де тол­ко­ва мал­ко, че не си зас­лу­жа­ва да се спо­ме­на­ва ка­то дял от соб­с­т­ве­нос­т­та.

Ре­фор­ми­те в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни стар­ти­ра­ха в име­то на из­ли­за­не­то от дъл­бо­ка­та кри­за, но вмес­то то­ва я за­дъл­бо­чи­ха до та­ка­ва сте­пен, че тя мо­же да до­ве­де до ка­та-
с­т­ро­фа ико­но­ми­ки­те, фун­к­ци­они­ра­щи пре­ди вър­ху на­ци­онал­на ба­за, но ин­тег­ри­ра­щи се в СИВ. Кри­за­та пре­рас­на в хи­перк­ри­за.
Де­зин­тег­ра­ци­ята е без­с­пор­на - и в меж­ду­на­ро­ден, и в на­ци­она­лен, и в ико­но­ми­чес­ки, и в со­ци­ален, и във вся­ка­къв друг ас­пект. Тя или мо­же да бъ­де пъл­на, ка­то до­ве­де те­зи стра­ни до рав­ни­ще­то на кръч­ма­ро-ка­фе­джийс­ки ико­но­ми­ки с до­ма­те­на спе­ци­али­за­ция, или мо­же да бъ­де спря­на. Спо­ред нас мо­же да се очак­ва по­ява­та на до­ма­те­ни ре­пуб­ли­ки (мо­нар­хии) имен­но там, къ­де­то раз­ви­ти­ето на бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни е би­ло най-нис­ко. Те­зи стра­ни ще осъ­щес­т­вят бърз пре­ход от Вто­рия към Тре­тия свят.
Ов­ла­дя­ва­не­то на за­дъл­бо­ча­ва­ща­та се кри­за и де­зин­тег­ра­ци­ята мо­же да се пос­тиг­не съ­що по два на­чи­на - на­сил­с­т­вен и де­мок­ра­ти­чен. "Сил­на­та ръ­ка", пред­ло­жи­ла "нов ред", ви­на­ги се ко­ти­ра ви­со­ко при ико­но­ми­ки със за­тих­ва­щи фун­к­ции. Де­мок­ра­ци­ята са­ма по се­бе си не е в със­то­яние да ре­ши въп­ро­са за кри­за­та. Ви­на­ги ще се на­ме­ри ня­кой, кой­то да въ­ве­де но­вия ред по най-де­мок­ра­ти­чен на­чин. На­ши­те очак­ва­ния за "сил­на­та ръ­ка" са свър­за­ни с оне­зи бив­ши со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни, къ­де­то спа­дът е най-осе­за­те­лен и най-ве­че в бив­шия СССР.
Ако тен­ден­ци­ите в Бъл­га­рия про­дъл­жа­ват да се за­дъл­бо­ча­ват, и тя ще по­пад­не в то­зи спи­сък. Въз­мож­но е по-къс­но стра­ни с по­доб­на съд­ба да се ин­тег­ри­рат.
Въз­мож­но е да се из­вър­ши и пре­ход от уто­пи­ята за па­зар­на­та ико­но­ми­ка към дис­то­пия, ко­ято да де­зин­тег­ри­ра но­ви об­щ­нос­ти и ра­йо­ни. По вся­ка ве­ро­ят­ност ка­то ця­ло още в на­ча­ло­то на но­во­то сто­ле­тие те ще пре­ми­нат към гру­па­та на сла­бо­раз­ви­ти­те стра­ни.
Мно­го е ве­ро­ят­но съв­ре­мен­ни­ци­те да до­жи­ве­ят та­ки­ва гло­бал­ни про­ме­ни, пред ко­ито "ре­во­лю­ци­ята" в Из­точ­на Ев­ро­па да из­г­леж­да ка­то дет­с­ка иг­ра.

Коментарите винаги предизвикват различни размисли, но и дават удовлетворение, заради интереса, предизвикан от читателската аудитория.
Горните откъси са интересни с възможността да си припомним някои от проблемите на българския преход, несвършил и до днес. Благодаря, за което.

Приятел в нужда се познава и Европа няма да ни остави сами да се опревяме с кризата.

Optimist

Помогни си сам, та да ти помогнат. А иначе сносно написана статия.

Хубаво е да си говорим, но с това нищо няма да изменим. БГ-то е вече един открит Хайд парк с много бърборковци, но само толкова.

евала, бате, че допринесе за това бърборене.

да, krizata, е прав. САМО със съкращения до никъде няма да стигнем.

бих казал, че да, трябва да има известен брой съкръщения, и то основно в държавната администрация.

но има сектори в държавната администрация, които трябва дори не само да не се свиват, а да се разширят - както по численост, така и да им се подобри качеството на работата. говоря за полицията и данъчните. в условия на рецесия, тези звена са важни, защото помагат за разкриването на кражби, злоупотреби, укриване на данъци... могат така да се спастят пари без да се вреди на съвестните граждани и фирми с подтискащи данъци, осигуровки и подобни...

друго много важно е да се пренасочим към експортно ориентираните стоки, както казва krizata. следоватерлно трябва да станем конкурентноспособни.

Здравейте г-н Хитов.

Ако погледнете на графиката износа за Август е с тренд нагоре.
http://ikonomika.org/?p=3023

Относно девалвацията, не съм много съгласен. По този начин отново ще бъдат окрадени спестяванията на българския народ. Ако се сещате предишната девалвация, тогава баба ми ми е направила влог на стойност 10,000 лв които ми даде депозитната разписка тази година (понеже се ожених) да ги изтегля бяха 13 лева и стотинки. Вие ще кажете какво толкова, но тези пари баба ми изкара като продаде около 3 тона домати през 1997-ма (от оранжерия 1 декар - като аз самия тогава всеки ден й помагах да я обработваме). От гледна точка на един макроикономист дребния човек понякога е просто мравка.

Същото се случи и с мен, но с още 6-7 години назад във времето:
До 10 ноември почти всеки родител спестяваше за децата си в детски влогове. След либерализацията на цените моя влог от 2000 лв (много пари до тогава) изведнъж станаха нищожна сума.
Тук говорим за друго - всички световни икономики вървят към изкуствено девалвиране на собствените си валути (следите ли споровете за това, че еврото било много силно по отношение на долара и обратно). В течение на кризата малки и големи държави девалвираха валутите си и както сме я подкарали скоро за стотинки ще можем да си пазаруваме черен хайвер, например. В това няма нищо лошо, но когато нямаме нищо, което да застане зад валутата ни, Вие сам разбирате, че говорим за изкуствено създадено положение, което не може да продължава безкрай

Това, че спадът върви с по-бавни темпове не означава, че имаме абсолютно нарастване на износа. Просто в един момент скоростта на срутването трябва леко да се успокои.

България е недоразвита държава - що се отнасяв до икономика, корупция, манталитет и т.н. Наливане на държавни пари за поддържане на икономиката е пробвано в много такива държави. Многократно. По всяко време в света има по няколко дивашки държави в които популистки лидери го опитват този номер. И резултата е винаги един - пълен, тотален провал. Но опитите си продължават. Виж в по-цивилизовани държави - там е друга работа. В Швеция примерно си градят социализма, разни дрипави държавици гледат и подражават. А сети се дали ще успеят.

Точно за това говоря. Днес България наистина е в третия свят, но не винаги е било така. Освен това наистина съществуват кристално честни хора, които могат, преди да се оттеглят от научна кариера, да поработят някоя и друга година за благото на страната си, за нейното връщане в редиците на развитите държави.

А, бе, такива хора има. Ама са много, много малко (в политиката и в управлението като цяло) и ги тъпчат другите, дето не са кристално чисти.

А има и друго. Ако говориш за висши постове някъде в правителството - то там такива хора, които са честни и добри професионалисти може и да не откраднат нищо, ама и нищо няма да направят. Не можеш да си политик от вчера. Трябва си кариера.

Една птичка пролет не прави, за да се оправим трябва да се промени манталитета на хората. Корумпираност, шмекерство, мързел, дерибейство - това не са проблеми само на политиците ни а и на редовия българин. И докато това не се оправи - всякакви леви мерки за оправяне на икономиката са обречени на провал. В историята има толкова много примери за това, просто им се чудя на някои хора дето все си вярват - че този път, в нашия случай лявата политика ще проработи.

Съгласен съм с теб, но нали за това говорим за цялостна промяна в манталитет, в начин на мислене и въобще за промяна (в известна степен) на социално-политическия строй в страната. Имаме толкова да наваксваме, заради изгубените двадесет години, че ще трябва да се извърши много работа, а за това са нужни професионалисти, без петно: корупционер.

До 25,
кой говори за лява политика. И какво е въобще лява политика. И какво е дясна.
Политиката трябва да е само една: ориентирана към хората, всичко друго са глупости.

Наливането на държавни пари в икономиката е лява политика. Рестрикциите и стягането на коланите са дясна политика.
За да разбере кой от двата подхода работи за държава като нашата - човек просто трябва да види историята, няма защо да се преоткрива колелото.

Ляво е Станишев да те лъже за социално равенство, дясно е Костов да те приспива с песни за свободна икономика.

28,
Разсъждавате с понятийния апарат на монетаристите, за които единствените инструменти за влияние върху икономиката са паричните вливания или строгия финансов контрол.
Но това въобще не е сериозната икономическа наука.
Сигурно сте чували за балансирано социално-икономическо развитие, базирано на държавното планиране и на достиженията на електронно-изчислителната техника. Това, в съчетание с дребен и среден бизнес може да направи чудеса.
Може би?

Ама разберете го това - преди да го имаме това "социално-икономическо развитие", "държавно планиране" и т.н. - трябва да сме излезли от блатото и да имаме действаща икономика.
Потърсете как различни държави са се опитали да си дръпнат примитивните икономиките, кои са успели, кои не и как са го направили. Всички, без изключение които са успели - са го направили с рестриктивни мерки.
Някои може да възразят че примерно Китай е планова икономика с държавен контрол. Аз пък ще кажа че тяхното е див капитализъм и експлоатация до дупка, плановата икономика е само на хартия. И така трябва да бъде защото за съжаление друг начин няма.
Някой ден, като станем богати - тогава. А сега не бутайте каруцата пред коня.

Аз не отричам държавното балансиране на икономиката, социалното икономическо развитие и т.н. Аз твърдя че тези неща нямат място в недоразвити икономика като нашата - и световната история потвърждава това.

Сигурно сте много млад, но нашата икономика е "недоразвита" от сравнително неотдавна. Само до преди няколко десетилетия нещата съвсем не бяха такива. Не случайно през 1982 г. ние живеехме в 22-рата по жизнен стандарт държава в света.
Така че от нас не се изисква кой знае какво. Просто да си спомним някои добре потулени истини и развивайки ги да ги приложим на практика.

Достатъчно съм стар за да си спомням жизнения стандарт от онова време. Празните магазини, чакането по 15 години за да си вземеш соц-автомобил, големите опашки в ЦУМ като пуснат електрически колички (тип китайски боклук за 10лв), бананите растяха само през зимата (огромни опашки пред плод-зеленчиците). Държавата в голяма степен разчиташе на суровини и подаяния от СССР.
Ако смятате че тогава производителността на труда е била много по-добра от сега - лъжете се:
http://www87.wolframalpha.com/input/?i=bulgaria+gdp+per+capita+/+cpi
За да компенсирам инфлацията - съм разделил GDP-то на consumer-price-index, нещо като т.нар. "потребителска кошница" в БГ ама много по-правдиво.
Сега разпределението на благата е доста по-неравномерно, но примирете се - старото време и стария строй си отидоха и никога няма да се върнат.

... и на какви ресурси останали от някогашната ни "развита икономика" предлагате да я развием сегашната икономика? Кремиковци? ТКЗС-тата? Компютърната ни индустрия (де ги ДЗУ, ЗИТ и завода в правец)? Икономиката ни е тотално заталачена и дори да приемем че някога е била процъвтяваща (каквато тя не е била) - факта си остава. Оттук нататък единственото важно нещо е да се учим от опита на други изоставащи икономики, които са се превърнали в процъвтяващи.

Г-н Хитов, може ли да ви попитам нещо над което със съпругата ми умуваме от известно време.

Преди девалвация да приемем че 1 лева вместо 50 евроцента ще стане 25 евроцента. И ако имаме 50 хиляди лева на депозит (25 хил евро) то след девалвацията те ще станат 12,500 евро. Та според вас у кого от икономическите субекти (държава, фирми, население, експорт) отива благосъстоянието от "изчезналите" 12,500 ево?

до 42,

|Достатъчно съм стар за да си спомням жизнения стандарт от онова време.

Хубаво е, че днес имате по-висок стандарт от тогавашния, но за съжаление това не може да се каже за огромна част от съгражданите Ви.
Вие също внимавайте, защото стандарта, който сте си осигурили е очевидно от кредитите, с които сте се натоварили, а в стагнираща икономика (в следващите десетина години) това е много опасно.
Ако сте от новата мутренска класа или от чиновниците-паразити наистина тогава няма за какво да се притеснявате, но само докато не свършат и последните балъци, които да Ви наливат по малко в касичката (плика, офшорната сметка и т.н.)

......................................................................
|Празните магазини, -
Съгласете се, че магазините не винаги бяха празни.
Е нямаше порно-списания и плочи от друсащи се рок-звезди, но народа беше доволен и без тях.
А, щях да забравя, от колко годишна дъщеря Ви, странно защо, се къпе по няколко пъти на ден в банята, като след всяко посещение под душа излиза мно-о-о-го въодушевена. А може би тя е само на лека дрога?
.......................................................................
|чакането по 15 години за да си вземеш соц-|автомобил

За някои марки се чакаше, не за всички, но не за това ми е приказката.
В тези времена приоритетите бяха други, включително по отношение на транспортното обслужване - ЖП мрежата и автобусния транспорт бяха напълно добре функциониращи системи и луксозния лек автомобил бе само вещ за разкош, както днес са частните хеликоптерите на патроните (Софиянски също разполага с такъв). Защо сега не се вълнувате, че днешната система не Ви осигурява възможността и Вие да си имате вертолет, та да правите кръгчета над Витоша. Ще е готино, а?

|големите опашки в ЦУМ като пуснат електрически |колички (тип китайски боклук за 10лв),

Да, когато човек си е осигурил собствено жилище, когато има осигурена до живот работа, когато децата му не плачат от глад и са облечени с топли дрехи през зимата, тогава той започва да се оглежда къде да похарчи спестените (ново явление за българите) парички. Понякога за колички, понякога за банани и киви.
А замисляли ли сте се, защо египетския бедняк не мечтае за кюстендилските ни череши? Можете да го попитате през интернет?

|Държавата в голяма степен разчиташе на |суровини и подаяния от СССР.

Нормално е да разчитаме за суровините си от някого, защо да не е от СССР, след като сме били в една система за разделение на труда. За техните суровини сме им изнасяли храни, електроника, машини и др. Нали така се развива едно стопанство? Нали така действа и Япония?

|Ако смятате че тогава производителността на |труда е била много по-добра от сега - лъжете се:
|http://www87.wolframalpha.com/input/?|i=bulgaria+gdp+per+capita+/+cpi

Пример: Един хляб в САЩ се продава за 2$, в Китай за 0,20$. Ха познайте къде статистиците отчитат по-голяма производителност на труда!

|Сега разпределението на благата е доста по-|неравномерно, но примирете се - старото време |и стария строй си отидоха и никога няма да се |върнат.

Лично аз нямам проблеми, заради начина на преразпределение на благата, но от гледна точка на икономиката, това води до напрежение в системата, което може да експлодира в неочаквана посока.
За пример: скандинавските страни имат приблизително същото разпределение на благата, както в БГ до 1989 г.???

|... и на какви ресурси останали от някогашната ни "развита икономика" предлагате да я развием сегашната икономика? Кремиковци? ТКЗС-тата? Компютърната ни индустрия (де ги ДЗУ, ЗИТ и завода в правец)? Икономиката ни е тотално заталачена и дори да приемем че някога е била процъвтяваща (каквато тя не е била) - факта си остава. Оттук нататък единственото важно нещо е да се учим от опита на други изоставащи икономики, които са се превърнали в процъвтяващи.

Абсолютно сте прав, че без осигурени пазари е невъзможно да се развива ефективно производство. Нали точно затова говорим за преоткриване на изгубени пазари. А горчивия опит от наивните двадесет последни години показа, че никой от Запада не ще да купува скромната ни българска продукция, защото това означава по-малко реализиран БВП в собствните им страни.

|Преди девалвация да приемем че 1 лева вместо 50 евроцента ще стане 25 евроцента. И ако имаме 50 хиляди лева на депозит (25 хил евро) то след девалвацията те ще станат 12,500 евро. Та според вас у кого от икономическите субекти (държава, фирми, население, експорт) отива благосъстоянието от "изчезналите" 12,500 ево?

Днес реално БГ лева струва много по-малко от фиксирания си курс. И това е изгодно само за вносителите на стоки в БГ. Ако Вие почивате в Турция за Вас това е много изгодно за разлика от отдих на нашето море. Като следствие Вие се възмущавате защо хотела на Слънчев бряг е 50 евро, а за същите пари в Египет почивам царски.
Същото е и с реалните български стоки.
Днес родопските картофи са по-скъпи от холандските и полските, да не говорим за турските!
Примери такива колкото щеш, те са навсякъде около нас.
Това за Вас нормално ли е? Страна без реална икономика да има един от най-стабилните курсове в света? На какво Ви намирисва това. Помислете кой плаща масрафа!
А за конкретния въпрос: Вашите спестявания ще вървят точно в тази посока, но само в евро изражение.
Но нали Вие живеете в БГ, а не някъде в страна от Еврозоната. Т.е. девалвацията (в нормални икономиюески условия) трябва да направи българските стоки по-евтини (в евро), което все пак означава известна инфлация на самия лев на вътрешния пазар.
Къде ще отидат конкретно Вашите пари при девалвация? Ако сте съобразителен ще помислите за това по-рано и можете да ги инвестирате в различни инструменти, включително и в ново родно производство (един от аргументите за девалвация). Очевидно е, че след нея вече няма да Ви е изгодно да почивате в Гърция, което ще Ви помогне да настроите съзнанието си на факта - колко красива е българската природа. Тогава ще си купите български дрешки, обувки, козметика и т.н., от което братовчед Ви (който работи във фабриката) ще може да си получи навреме заплатата, ще заведе децата на кино и виж, че оборотите са тръгнали и кризата ни е подминала.

В България полицаите и данъчните служители са най-многобройни на глава от населението сравнено с всички страни членки на ЕС. И точно за това от там май е най-добре да почне да се реже. Когато се оплашат за местата си, тогава има по-голяма възможност да си свършат и работата. Мен обаче много ме съмнява, че Борисов ще намали от хората на дясната си ръка Цветанов. Относно приятната дискусия, която се получи, мисля че ясно се очертава спор между ляво и дясно. Всички обаче сме обедени, че най-големия проблем е манталитета на българина...

С интерес изчетох не само статията, но и дискусията, която поражда. Първо поздравления за постинга и основно поздравления за това, че повдига такива важни въпроси.
Моето лично мнение е, че трябва да се даде път на малкия и средния бизнес. Имаше една идея в коментарите за учредяване на банка за нисколихвени кредити за подобни предприятия. Според мен за да се оправим (не говоря само за излизане от кризата) всеки трябва да се захване със собственото си успяване. В момента това не се случва основно защото хората са обезверени, не вярват в себе си, не вярват в държавата. В момента всички стимули, които държавата предлага са за големи предприятия и фирми. А точно там са най-големите уродства.
Сигурно ще бъда оплют от много хора тук, но в България имаме един мноооого голям проблем - нямаме мениджъри, няма хора, които могат да управляват големи структури, били те държавни или частни. Всеки се мисли за голям шеф, но ако бъде оставен без протекцията на черните пари, без политическия чадър, ще издъхне веднага. И това е проблем, който никой не споменава гласно. Нормално е да нямаме такива хора - те се обучават за много години, в условия на силна конкуренция, като знанията се вграждат в корпоративна култура. Това в България просто лиспва!
Какво е решението? Изграждане на такива хора, но не с някакви измислени програми или хвърляне на гешни държавни пари, а чрез даване на възможност всеки обикновен човек да стане дребен предприемач, да придобие знанията и културата на правенето на бизнес. От тях една много малка част ще научат основните пазарни принципи и ще станат истински големи мениджъри, които могат да изграждат големи проекти.
А в каква област ще са тези проекти - хубаво е да има държавна стратегия, но пак се сбъскваме със същия пробем - няма кой да направи адекватна стратегия. Западните експерти предлагат глупсти, нашите хора не знаят как. Така че по-скоро да съзададем условията, а след време може да се помисли и за посоката, на база на постигнатите резултати.
Искам да спомена само едно следствие от горепосоченото - внедряването на информационни технологии (нещо за което много се бием в гърдите). Не знам колко от вас имат представа, но в България за последните 5-6 години се внедриха най-модерните технологии в държавната администрация. Някой да е усетил реален резултат? Естествено, че не! Пак следствие от липсвата на умения за управляване. Информационните технологии са една шапка на вътрешната организация на администрацията те подпомагат работата и противно на общото схващане увеличават времето за обработка. Е, отдолу като има хаос, каквато и технология да сложиш, нищо няма да стане. Казвам това на базата си на дългогодишен опит именно в тази сфера - бил съм и то двете страни на барикадата и това, което пиша лично съм го изстрадал. Така че това не е панацея. В момента, според мен трябва да се направи масово ограмотяване на хората - вместо сложни информационни системи, достатъчно е само достатъчно структурирана информация. А за това се искат мнооого малко пари. Сао че малко пари - малко лапане :)

Съгласен съм с Васмер по всички пунктове, само не съм съгласен, че няма хора, способни да изградят достойна стратегия за развитие на страната.

В България има учени-икономисти, достойни за Нобелова награда (всъщност - не, на тях няма кой да даде подобна награда, твърде са опърничави), които работят и специализират точно в областта на стратегическото макроуправление, на националното планиране и по концепцията за устойчиво развитие.
За съжаление тези хора са трън в очите, защото те искат, чрез въвеждане на системи за контрол, да спрат кранчетата, а от това никой политик доброволно не би се отказал. Така че България има бъдеще. Но преди това ще трябва да се слезе до под дъното, за да тръгне да се изправя.

Аз писах на базата лични наблюдения. Работил със западни експерти за направата на стратегии. Може би нивото на експертите , които идват в България е такова, но не бяха нищо особено, да не кажа, че голяма част от тях бяха откровени малоумници. А като им видиш CV-тата, свят да ти се завие.
От нашите собствени кадри ... просто нито съм виждал, нито съм работил. Но е възможно да си прав, просто да са скрити и да не им се дава път. Има и един друг момент - може да са добри, но до колко имат практика да реализират нещо подобно? не го казвам да се заяждам, а само го отчитам като фактор. Защото има и много "големи усти" :)
На мен лично не ми се иска да стигаме до под дъното, защото не съм сигурен, че ще се изправим. Не знам дали няма да сатнем официално толетенат ана европейския съюз. Все един ден търпението на европейците ще се изчерпа .. и не знам какви мерки ще предприемат.

Мисля, че за отношението към нас като към аборигени, от страна на белите хора, сме си виновни самите ние, тъй като ние самите непрекъснато обясняваме на чужденците колко сме зле, колко сме глупави, как сме допуснали да ни управляват простаците комунисти.
Ако Вие слушате подобни тиради от самоотричащи се хора, какво бихте мислили за туземното племе, което постоянно се оплаква от вождовете си.
Така че ние, българите, си заслужихме да бъдем третирани като малоумници, на които им е трудно да съберат две и две.
Аз също нееднократно съм се сблъсквал с феномена като на идиот да ми се обясняват очевидни неща от страна на висшите хора, и когато, в течение на разговора се разбере, че в много отношения ние ги превъзхождаме, често ролите се разменят.

Чудя се дали проблемът не идва от това, че сме силни индивидуалисти. Аз често се срещам със следния проблем - страшно умни и можещи хора, които органически не могат да работят в екип. Тук дори не говоря за олигофренски изказвания от типа "Аз шеф не мога да търпя!", а за съвсем обикновени хора, на които ако им дадеш задача се справят прекрасно, а ако ги обвържеш един с друг в комплекс от задачи, резултатите са трагични. Веднага започват да си мерят пишките, да дърпат чергата всеки в своята посока и т.н. Не знам защо става така, но в това отношение сме на светлинни години от Америка и особено Япония.
Това са само размишления, но практиката ми го показва.

Прав си, че на принципа на махалото, скочихме от силен колективизъм към краен индивидуализъм. Мисля си, че постепенно ще узряваме за много неща - поне от младото поколение това се вижда особено ярко.
Поздрави!

"...ние самите непрекъснато обясняваме на чужденците колко сме зле, колко сме глупави, как сме допуснали да ни управляват простаците комунисти."
Всъщност повечето българи не обясняват колко те самите са зле, а колко, примерно политиците, полицаите, съдиите и т.н. са зле.

А това че той е гласувал за тези политици не му пука. Примерно след лукановото правителство когато страната беше разграбена и не се правеше нищо с години - реших че това е последното комунистическо правителство, хората няма да ги излъжат 2-ри път.
Да ама след няколко години хората забравиха и дойде правителството на Виденов. Пак разграбване, пак пълно бездействие. Дойде виденовата зима, свалиха правителството - и пак си рекох е този път вече е запоследно - сами се закопаха.
Да ама някоплко години по-късно хората пак забравиха и дойде Станишката. Пак пълен провал - и пак си викаме - свърши се с партията столетница, кой ще е толкова идиот да гласува за тях.
След няколко години пак ще ни управляват комунисти.
Всички гледат към политици, полицаи и съдии а не се усещат че редовия българин си е прост, мързелив, корумпиран, промит мозък.
Не сме народ а мърша.
Много години ще минат докато се промени тази народопсихология.

Всички искаме тази промяна да дойде възможно по-скоро.
Благодаря Ви за коментара.

Поста е добър,но жалко че този човек е гласувал за ГЕРБ. Относно пазарите - не мислете че ако ние двадесет години стоим на място и вървим надолу арабските, африканските и средноазиатските пазари
чакат нашите стоки и стоят празни.
Занашата икономика можем да говорим като за мъртвец или хубаво или нищо, защото такава на практика няма. Същата беше тотално разбита още в периода 1991 - 93 г с антибългарските мероприятия за децентрализация и демонополизация.А иначе съдбата на българския народ е да бъде лъган от Симеончовци - единия ни оправи за 800 дни, а другия (Дянков) иска втори мандат за да стигнем средноевропейско ниво, като планира за следващата 2010 год свиване на БВП с 10 милиарда лева. За бога братя,не им давайте втори мандат защото с този темп в края на втория мандат БВП ше е нула.

Прочетох статията и коментарите и бих казал , че и двете страни ( левите и десните ) са прави в по долния линк има информация как Южна Корея е постигнала икономическото си чудо :
http://antipropaganda.comxa.com/BadSam.html
иначе по темата си мисля че сме като дърво без корен или ще падне или ще изсъхне ( не се вижда светлина в тунела ) за демографския колапс няма да говоря след 50 години българите по малко от циганите .