Прочетен: 6918 Коментари: 19 Гласове:
Последна промяна: 07.06.2010 23:04
Да си представим, че имате сериозни задължения към определена банкова институция. Засега не можете да й върнете парите, а и не Ви е много ясно дали въобще някога ще се разплатите по борчовете си. Но точно в момента страшно Ви трябват нови пари и единствения начин да ги получите е, ако вземете поредния кредит.
Въпросът е: как да спечелите доверието на банкерите?
Можете да влезете в офиса им с тридневна брада и да демонстрирате, че всеки момент ще паднете в безсъзнание от глад и изтощение. Тоест, да действате чрез предизвикване на чувство за съжаление. Тогава, може би, ще отложат изплащането по предишния Ви кредит, но ще видите нов заем през крив макарон.
Но може да се постъпи и по съвсем различен начин: Изтупвате се в най-готиния костюм, слагате някоя и друга скъпоценност по тялото, забивате дебела пура между зъбите и в такъв вид, с майтапи и тънки лафове се явявате пред кредитната институция, доставяйки се с взетата назаем лимузина.
В общи линии, представете си типичната сцена от многобройните холивудски филми за мошеници. Влизате в банката, весело потупвате мениджърите по раменете, пускате някой свеж виц, интересувате се от бизнеса им. Нещо от типа: „Изглеждате малко уморен. Трябва да си починете. През уикенда смятам да се разтъпча с голф – да развъртим заедно стиковете! Не, не, аз каня!”
И между другото: „А, да не пропусна, с Вас имахме някакви дребни парични взаимоотношения. Помня, разбира се. Не се притеснявайте, работите вървят перфектно, много по-добре от очакванията! Всичко е толкова на шест, че кеша не стига – всяко мъни се влага в бизнес. Абе, до края на месеца ще ми осигурите ли още малко налични? Тъкмо тогава ще си оправим всичките сметки”.
Дали номерът ще мине е друг въпрос, но за някои е въпрос на живот и смърт поне да опитат!
Защо Ви разказвам всичко това?
Онзи ден министрите на финансите и шефовете на централните банки от G20 заявиха, че следкризисното възстановяване на световната икономика върви по-бързо от очакванията.
Новината наистина щеше да е страхотна, ако не се появяваше едно голямо „НО”.
Въпросът е в това, че вече за трети път слушаме приказки за излизане от сполетялата ни, през август 2007 година, криза. Сякаш се намираме в някакъв глупав сън.
Всеки път световната икономика излиза от кризата, за да започне да излиза от нея само след половин, една година. Да сте се питали колко още години този сън ще продължи? Едва ли твърде много!
И въобще, нямаше как да се избере по-неподходящ момент за толкова смело заявление, което си позволиха да направят министрите и шефовете на централните банки.
Точно преди това излязоха разочароващите (твърде меко казано) данни по заетостта в САЩ, едновременно със съобщения за нарастващи бюджетни трудности и за потенциална опасност от фалит за една страна-членка на Евросъюза – Унгария. Усили се потокът от негативни новини и от Китай, където още не е съвсем ясно дали вече върви спукването (или всеки момент ще стартира) на балона при пазара на недвижимостите, а и на други пазари.
В резултат, световните борси за пореден път рязко потеглиха надолу.
Сложността на днешната ситуация се състои в това, че поредната спирала на кризата има за своя непосредствена причина именно тези усилия, които малко по-рано предприемаха същите министри на финансите и централните банкери, за да преборят кризата.
В какво се състоеше тяхната идея?
Смяташе се, че кризата е дълбока, но краткотрайна. Затова главната задача беше да не се допусне парализиране на световната финансова инфраструктура и да не се наруши социалната стабилност. За тази цел трябваха пари и те можеха да бъдат осигурени само чрез кредити. Когато кризата щеше да свърши и ръстът на икономиката да се възобнови, заемите лесно щяха да бъдат върнати.
В резултат на тази логика се получи следния парадокс: парите са получени и профукани, а средства за връщане на дълговете липсват.
Ясно е, че „възстановяването на световната икономика върви по-бързо от очакванията, но недостатъчно бързо, за да се генерират доходи, достатъчни, за да бъдат върнати парите, осигурили самото „възстановяване”. А кредиторите вече чукат на вратата и си искат паричките.
От тази гледна точка фразата „възстановяване по-бързо от очакванията” е крайно несполучлива. Защото задачата беше съвсем друга (спомнете си примера от началото), а именно кредиторите да бъдат убедени малко да поизчакат, а заедно с това да им се „изкрънкат” още малко финансови средства.
Но по каква логика кредиторите трябва да чакат и да дават още пари, ако всичко се нарежда толкова добре?
"Вие – мисли си даващият заемите - взимахте кредити, очаквайки по-бавно възстановяване, но даже тогава бяхте готови впоследствие да връщате. Ако работите Ви днес са по-добри от очакваното, тогава какво Ви пречи да си изпълните ангажиментите?"
Изглежда, че наистина световната икономика върви все по- на зле, след като уважаваните солидни господа – световните ръководители, се принуждават да прибягват до такъв род мошенически трикове, ефектно описвани в хубавите холивудски продукции.
Надявам се, че на Вас, конкретно, не Ви се налага да слизате на такова ниско ниво – все пак достойнството е по-важно от всичко друго на света!
07.06.2010 21:02
07.06.2010 21:08
07.06.2010 21:28
07.06.2010 21:33
08.06.2010 09:25
Поздрави!
Човешкото общество (както и много други животински видове) се гради на принципите на солидарността. Някои екземпляри са естествено по-силни, по-инициативни и т.н., за което получават необходимото признание от другите.
Но лично аз не бих искал да живея в глутница от вълци-единаци, където всеки е враг на другия и е готов да го схруска в момент на слабост у противника.
Съгласен съм, че през последните 20 години това беше идеологията на българското общество, но май е време нещата да бъдат променени. Не сте ли съгласен?
08.06.2010 09:48
Тогава всеки си казва - аз ли съм такъв нещастник, че само на мен ми се случва. На такъв род въпроси трябва да се даде ясен отговор и той е, че кризата никак не е свършила, че ние сме само в нейното предверие и тежкото тепърва предстои.
Ние българите поне сме благословени да имаме толкова плодородна земя, която няма да ни остави да умрем от глад (по време на Великата депресия в Америка от глад умират до 7 млн. нещастници), така че подготвяйте буренясалите стърнища, друго не ни остава, за да нахраним поне децата си.
Поздрави и кураж за Вас и хората Ви!
08.06.2010 10:52
09.06.2010 21:07
Скоро ще надникна в блога Ви и ще се запозная с възгледите Ви!
Поздрави!
Няма секти, има друго виждане от друга гледна точка, с което се виждат истинските и лъжливи ситуации в живота. Човешкото същество е странно същество. Моли се, кръсти се, на колене пада пред Бога, курбани и байрями прави, нарича се и в крайна сметка не вярва, че има Висши сили, Висш разум, който обхваща, ръководи и контролира всичко. Единственото нещо, което трябва да прави човекът е да спазва неговите закони. Останалото е лутане като вода в бряг, от единия в другия, докато изтече.
за справки: http://minchomin.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/03/18/svetovna-finansova-ikonomicheska-kriza-kodyt-koito-e-izhod-o.513437
20.06.2010 22:13
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Някои от моите участия при легендарния журналист Валентин Фъртунов
20. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
21. Искам да съм негър в щата Алабама...
22. Разпасаната либерастия
23. САЩ готвят спец операция срещу Европа
24. Капитализмът изживява последната си криза
25. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
26. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
27. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
28. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
29. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
30. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев