
Прочетен: 1396 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.06.2012 19:31

... Поначало разноски е това, което съответният субект трябва да заплати другиму. Разноските идват да намалят общото постъпление. От позициите на отделното капиталистическо предприятие разноски са, първо, работната заплата, с която то купува работната сила, и, второ, изразходваните средства за производство (предмети на труда и амортизации), които то също купува като стоки (от заемния капитал на този етап на трактовката можем да се абстрахираме). Остатъкът до пълната цена на продукцията не представлява - от същата тази позиция - разноски, защото предприятието задържа тази част за себе си. Но печалбата на предприятието е част от крайната в мащаба на макросистемата продукция (част от общата маса на принадената стойност), която тя, макросистемата, предоставя в негова собственост - като следствие от това, че капиталът, който функционира като фактор за принадената стойност, е разпределен в отделни сфери на собственост. Самата тази констатация означава, че от макроикономическа гледна точка печалбата е също разноски - маса стойност, с която макроикономиката заплаща функционирането на частните капитали. Както беше отбелязано, това, което за всяко едно от предприятията поотделно в качеството им на продавачи е доход, представлява за купувачите, т. е. за всички останали предприятия и за системата в цялост, разход, т. е. разноски.
Ситуацията е друга при условията на обществената собственост върху производствените фондове. Печалбата не остава на разположение на предприятието, а под една или друга форма то трябва да я предаде на макросистемата. Следователно и тя наред с другите видове платежи (за купените стоки, за работна заплата) влиза в категорията на разноските, и то на разноски именно от позициите на предприятието. То си остава обособена подсистема - затова е и хозразчетна единица, - но тук, при условията на обществена собственост, обособеността приема особен вид, принципиално различен от частната собственост върху капитала (и следователно върху печалбата). Стопанската сметка на предприятието намира израз в пакета от решения, с които се намаляват разноските в тяхната цялост, т. е. заедно с печалбата.
По такъв начин за хозразчетното предприятие-продавач категорията разноски при обществена собственост съвпада с категорията цена. Това трябва и да се очаква, след като сме решили, че частната собственост върху производствените фондове е заменена с обществена. Тази собственост затова е и обществена, защото производствените фондове в цялост, а следователно и производствените фондове на подсистемите-предприятия, влизат в сферата на интереси и стават обекти на разпореждане (във връзка с тези интереси и изобщо с оптимизацията) на обществото като цяло. Но не можем да имаме обществена собственост върху фондовете, т. е. върху елементите в системата на материалното производство, без тя да се разпростре и върху ефекта на системата, в случая - върху крайния продукт (минус работната заплата, която се превръща в лична собственост). Казано с езика на ежедневния икономически опит: който е собственик на капитала, той е и собственик на печалбата, другото би означавало дървено желязо. Именно поради това печалбата не може да остане като "доход" на предприятието, след нейната реализация (чрез акта на "общественото признание") тя трябва да отиде в разпореждане на собственика, т. е. на обществото в цялост, независимо от това, какви части от нея и по какви правила ще бъдат отделяни за нуждите на стимулирането. А всичко това означава, че печалбата се превръща в част от разноските не само за обществото в цялост, но и за хозразчетното предприятие.
Впрочем бихме могли и да изменим този израз така: понеже при всички формации печалбата е изоморфен израз на разноските от позициите на макросистемата, от една страна, и, от друга страна, понеже при обществена собственост предприятията престават да бъдат обособени сфери на собственост, печалбата става разноски и от тяхна гледна точка.
_______________
Откъс от "Структура и управление на икономическата система", акад. Евгени Матеев, ДИ "Наука и изкуство", София 1987; стр. 375-376
Софийското жителство (1942-1990)
Тихо-мълком вкараха крантава кобила в уп...
2. 5 (пет) цента за литър бензин!
3. Икономическата криза - шанс за възраждане на България
4. Китай – световна работилница, но само дотук?
5. Правителствата на Големите излязоха на път без изход
6. Дянков ни готви съдбата на Исландия
7. Параванът рейтингови агенции
8. Обама и банкерите кръстосват шпаги
9. България сама пожела да влезе в криза!
10. Барозу показа на Бойко "кой в България е шефът”!
11. Да поумуват, да помъдруват, пък да си ходят!
12. Светът – в рецесия или в системна криза?
13. Страхът от кризата
14. МВФ вече не е за ниска инфлация
15. България - Беларус: кой сега е номер едно?
16. Университетски преподаватели - за кризата у нас и по света
17. Mr Dyank_off и изпускащи парата вулкани
18. Безпътицата на монетаристката идеология
19. Пред сп. Тема: Няма заговор за ръста на цените.
20. Искам да съм негър в щата Алабама...
21. Разпасаната либерастия
22. САЩ готвят спец операция срещу Европа
23. Капитализмът изживява последната си криза
24. Analyse comparative de l’Ukraine et de la Bulgarie
25. Национальная идея как фактор развития до и после индустриальной революции
26. Великое экономическое открытие Розы Люксембург. Почему оно было проигнорировано и какие перспективы оно открывает
27. Деглобализира ли се светът и как това ще се отрази на България?
28. Пред радио Пловдив на БНР - 29.11.11
29. Пред "Евронюз" с водещ Димитър Вучев
30. На 4 април 23 г. пред Евронюз за съвременната парична система