Една национална икономика би трябвало да действа като добре смазан механизъм, като един перфектно изпипан автомобил, който да изпълнява функциите си с минимални разходи, но по максимално ефективен начин.

Затова трябва да се прави разлика между конската карета и съвременния механизъм за придвижване на далечни разстояния, както се различават пишещата машина и бързодействащият съвременен компютър.

За съжаление, улисан от всенародната любов, нашият всеобщ любимец  се поддаде на изкушението и подари доверието си на един от кочияшите на стария свят, свят изживял своя апогей в рамките на либералната парадигма от последните три десетилетия, олицетворявана от такива недоразумения като Милтън фридмъН и сие.

Преди почти година най-добрият ми приятел ме светна: „Ако лично не познаваш Първия, всякакви напъни да спасиш света (и в частност България) ще са като глас в пустиня!” Тогава не се вслушах в съвета му и реших, че свестните винаги, рано или късно, биват чути, стига систематично да разясняват позициите си и причините за случващото се по света (и у нас).

За съжаление, днес властват каруцарите и съвсем естествено пожарникарите са готови да повярват първо на тях и чак след това на разни Дон Кихотовци, готови да се борят с, на пръв поглед, невъзможни препятствия.

И това е съвсем в реда на нещата, защото по цялата планета в момента ни управляват образи като Берлускони, Саркози, Меркел, Путин, Обама и други по-дребни кукли на конци наредени след тях.

Ще се чуят възражения: „Светът излиза от рецесията, светлината в тунела се вижда все по-ясно (дано не е насрещно движещ се влак)”. Тогава като аргументи остават само фактите. Да ги разгледаме:

Измина достатъчно време от момента на последната „седянка” на световните лидери в Канада. Както се предполагаше, резултатът от срещата беше крайно неутешителен: не бяха приети никакви икономически решения, дори не бяха оформени нови общи препоръки за по-нататъшни действия. В рамките на действащата парадигма, в текущата ситуация е смешно да се разсъждава в хоризонт до 2011 година (изразеното пожелание бе дотогава дефицитите по бюджетите да бъдат сериозно намалени).

Достатъчно е да се прегледат някои данни, описващи съвременното състояние, за да се разбере доколко нещата вървят на зле.

Първата от долните графики показва средното време прекарано в търсене на работа при безработните в САЩ, а втората – съвкупния портфейл на банковата система в САЩ.

Как се получава така, че на фона на най-страшната криза за цялата история на съвременното човечество, лидерите, които по същността си са длъжни да носят отговорност пред обществото, почти демонстративно се отказват от това свое задължение?

В общи линии отговорът е известен, макар и неприятен. Въпросът е в това, че съвременната система за управление на обществото и икономиката е прекалено сложна. Към средата на 20-ти век най-противоречивият българин на това столетие Бай Тошо можеше да си позволи лично да е наясно с голям кръг от въпроси и персонално да разговаря със специалистите от почти всички отрасли на знанието. Към края на 60-те години такова нещо стана невъзможно, тъй като НТП дотолкова увеличи сложността на процесите, че стана нереално да бъде прието обективно лично решение по един или друг наболял проблем.

Действително, представете си, че лично на Вас днес Ви е дадена задачата да приемете решение за ефективността на новата АЕЦ в Белене. Ще Ви се наложи да чуете мнението на разни специалисти, да четете взаимните им доноси, но като цяло решението си ще приемете по-скоро, изхождайки от личните симпатии, отколкото базирайки се на обективната картина. Просто затова, че все едно, няма как да решите за себе си въпроса до края.

В момента, в който се стига до тази ситуация (условно някъде към 60-70-те години), ние почти автоматично попадаме в ситуация, където решенията се приемат на ниво „свой-чужд” или по пътя на сложния консенус.

До определено време все още действа инфраструктура, създадена в предишни времена, в които на ключови места все още се намират специалисти, които помнят, че приемането на решения се прави на основата на обективни тенденции, а истината винаги е ценена. Но тази инфраструктура бързо излиза от строя – при нас малко по-бързо, на Запад по-бавно, но ето, че днес ние се сблъскахме с печалните резултати от този процес.

Ръководителите на съвременните страни нямат базово икономическо образование, те просто не разбират от икономика. Съответно, те се намират под жесток натиск от формалните статусни параметри (престижни университети, световни финансови институции, експертни позиции).

А последните са се формирали и изграждали през последните 30 години в рамките на системата на финансовия капитализъм и на масираната емисия, изградили съвременната икономическа теория, на която се подчинява мало и голямо. Точно тази теория обясняваше на света (в това число и на политиците), че именно съществуващият модел на развитие е единствено правилният.

В конкретната българска ситуация всичко е още по-лошо, доколкото икономическите решения се приемат от т.н. либерали, започвайки от Костов, минавайки през Велчев и завършвайки с единствения и неповторим Дянков, които тъпо и последователно изпълняват препоръките на външни сили, преследващи (кой да ги вини) свои лични цели, много често нямащи нищо общо с националните ни интереси.

Ето го и резултатът. Съвременната криза никак, ама никак не се поддава на описание в рамките на този модел, който условно може да бъде наречен монетаризъм. Това е изключено! Самата теория се създаваше за пропаганда на модела на „финансовия капитализъм” - в нея даже отсъстват термини съответстващи на случващото се днес.

Наблюдава се още един ефект: монетаристите, които са и икономисти (въпреки, че такива не са много, тъй като съвременните монетаристи са по-скоро пи ар личности, пропагандиращи „единствено правилната икономическа теория”), вече разбират какво се случва около тях. Но в случая връх взема корпоративната солидарност: всички от нашия лагер са защитени от критика и от уличаване в некомпетентност.

В резултат на това, спрямо разбиращите (а те не са един и двама) е обявен негласен бойкот, докато в същото време в държавата ни колят и бесят такива недоразумения като Дянков.

И като следствие, вместо обективен анализ на ситуацията, виждаме опити за прилагане на типови прийоми (които въобще не работят в днешната обстановка), заедно със строгото изискване от страна на политиците „да се акцентира върху положителното”.

Задачата беше стриктно изпълнявана – много поредни месеци се говореше за „зелени ръстове” и за близкия „край на кризата”, в резултат на което самите поръчители повярваха на налагания от тях самите сценарий.

И беше прието решение – през юни да се обяви краят на кризата и началото на постепенното ожесточение на паричната политика. За съжаление, за такова решение нямаше никакви обективни основания, затова никой (от сериозните анализатори) не се учуди на майския крах на фондовите пазари. Стана ясно, че сложният консенсус, приет от всички участници на разните G-та, е окончателно провален, а за постигане на нов вече просто нямаше време.

Спряха дотук! Доколкото на тези мероприятия никой не се наемаше да говори по същество, се получи сериозна конфузна ситуация – за кризата вече въобще и по никакъв начин не се говори. По-точно, частта от заклинанията, които трябваше да прозвучат в утвърдителна форма („кризата свърши”), бяха изречени в бъдеще време. И толкова! Получи се някак си твърде неубедително!

И най-главното, за всички стана ясно, че съвременните власти не оперират с каквато и да е що-годе логична теория за случващото се по света. В нито една държава!

Това е основният извод от събитията, разиграли се в иначе предразполагащото към оптимизъм настъпващо лято.

А Дянков продължава да се прави на кочияш и да размахва камшика върху поостарелята ловешка таратайка*, смятайки я за конски впряг с капаци, вместо да запретне ръкави и ремонтира клеясалия от продължително стоене мотор на българската икономика.

* Някога в Ловеч се сглобяваха български леки коли, колкото и този факт да звучи невероятно днес!

интересен поглед. по мое мнение не е некомпетентност, само, ами умишлено прикриване на истината за това което става. в смисъл, "ние" го подготвихме и резултата е успешен, но как да "ви" кажем, че работим срещу "вас"?! случилото се изкара напред големите интернационали /не от комунистически тип/, които отстраниха от пътя си локалните сили.

Дянков знае за ловешките коли,той такава карайки по склона надолу и угаси двигателя да не прегрява ,а сега дава газ, ама нещо не се получава.След време ще се установи ,че двгателя трябва да работи.

Тези "газ, спирачка"доникъде няма да ни докарат! Ще чакаме да видим!
Поздрави!

ли имам усещането, че този господин се държи като счетоводител ,а не като министър?

Проблема на страната ни е в това, че тя винаги и единствено стои като финансираща "стимулиращите мероприятия" на богоизбраните, а същият този счетоводител стои тук и самоотвержено брани интересите на новата си родина, отнемайки и малкото, от което досега можеше да се възползва скромният български човечец.

Махайте се от тая скапана държава докато е време.И без това май е запланувано след време да я няма.

Къде да отидем Васко, тук са корените ни, тук са родителите ни - на кого да ги оставим?
Не е ли по-лесно просто да тропнем по масата и да оправим собствения дом, така както ние я разбираме тази работа?

Моите родители са много доволни, че се махнах с жената и детето.
Ние не можем да тропаме,защото сме страхливо племе.За 20 години се видя.
Ебал съм ги и корените български.

Ваша си работа! Не крада и не рекетирам, но съм щастлив да съм в родината си!
А без някои неща, включително родовите корени няма смисъл да се живее! Само с материални придобивки и броене на поредните пачки човек не може да бъде истински доволен от съдбата си! Ако при Вас се получава, прав Ви път!

Щото не ти се е налагало да издържаш семейство с минималната заплата,за това си щастлив.
Ама ти си софиянец и се мръщиш на заплата от 500 лева.Като не знаеш какво е недоимък не съди.
Пичка й майчина на България.

Не сте видели моя недоимък, затова ме съдите, дано поне да намерите бленуваното богатство!

Ако ти живееш в лайна,аз не искам.И не съм се махнал заради богатство,а за нормален живот.
И го намерих,честно да ти кажа.

Постоянното "ти"-кане вече говори за ниво!
На всеки човек пожелавам лично щастие и благополучие! На Вас - същото!

Постоянното "ти"-кане e признак на непринудено общуване.Не претендирам за ниво.Искам да живея добре-Аз и моето семейство.И благодарение на това,че напуснах кочината България,живота ни е нормален.
И мерси за пожеланията да Ти се връщат.

Дано!

Темата е съвсем друга.Не ни занимавай с твоите лични напъни да се оправиш.Ако нямаш какво да кажеш по задълбочено поставените макроикономически въпроси,по-добре си мълчи!И дано се наядеш там,където си отишъл.
И моето мнение е,че политиката на Дянков е неправилна.

Не съм емигрирал за да се наям,а да живея по-добре със семейството ми.
Щото в Силистра с 300 лева на месец не става,повярвай.

Е прав на 100%. С 300лв и семейство. Не ще се махнеш от Булгаристано, на луната ще се качиш, ако там е по-добре. Не му е лесно в чужбината, но яденето не е проблем, дрехите и другото за сноно съществуване-също.
Стига да имаш тази възможност и му позволява личното и семейно положение.
Колкото са по малко държавите като Булгористано, толкова стова по-добро за хората.
Макрото се подпира от микрото. Няма ли микро, макрото е въздух под налягане.
Макроикономисти с лопата да ринеш, докото на микро ниво икономистите от време оно ги няма никакви.